Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началник на РУП – Труд при ОДМВР - Пловдив, подадена чрез процесуалният му представител юрк.. П, срещу решение № 1387 от 18.06.2018 г. постановено по адм. дело № 1163/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Със същото е отменена заповед за прилагане на ПАМ № 18-6207-000029/26.02.2018 г. издадена от началник на РУП – Труд при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на З.Т е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответната страна – З.Т, чрез пълномощник адв.. Л изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № 18-6207-000029/26.02.2018 г. издадена от началник на РУП – Труд при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП на З.Т е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка...