Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:Д. М. С. Х. при секретар Б. Г. и с участието
на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяВ. А. по адм. дело № 6328/2021
Производство по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 19ж, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Д. Б. по труда – гр. В. Т. към Агенция по заетостта (АЗ/Агенцията) – Б. Г., подадена чрез процесуален представител Е. Л. – главен юрисконсулт в отдел АППТ на Д. Б. по труда, гр. Монтана, срещу решение № 132/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 77/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – В. Т. с което по жалба на И. М. – субект на БУЛСТАТ [номер], с адрес на извършване на дейността в гр. В. Т. бул. България № 2, ет. 1, офис № 3, е отменен негов акт с рег. № ЗТ2-04-01-00623#9 от 01.02.2021 г., обективиращ волеизявление, прекратяващо действието на договор за осигуряване на заетост ЗТ2-04-01-00623#8 от 19.01.2021 г., сключен между АЗ и И. М..
По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски.
Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неподведомственост на повдигнатия правен спор на административните съдилища, което обосновава недопустимост на обжалваното решение, и моли за прекратяване на образуваното съдебно производство. Твърди, че възникналото между АЗ и И. М. договорно правоотношение и пораждащите се от него права и задължения не са годен предмет на съдебен контрол по реда на АПК, доколкото същите са израз на равнопоставеността на страните, а не следствие от упражнени властнически правомощия, поради което повдигнатият спор подлежи на разглеждане от компетентния граждански съд. Анализирайки съдържанието на легалното понятие за административен договор, съдържащо се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), в неговата взаимовръзка с едноименната дефиниция в чл. 19а АПК, навежда довод за неправилност на преценката на първостепенния съд за принадлежност на договора към категорията на административните такива. По същество мотивира становище за несъответствие на подалия електронната заявка за участие в проекта правен субект, с предварително заложените в документ, наименуван Информация за работодателите, критерии за допустимост. Позовавайки се на относими според него разпоредби от ЗУСЕСИФ и чл. 10.3. от Общите условия (ОУ) към сключения договор, касаторът намира, че несъответствието на кандидата с предварително посочените условия е достатъчно основание за законосъобразното прекратяване на възникналото правоотношение. Навежда твърдения, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните, не е изложил собствени мотиви по съществото на спора и не е преценил в цялост всички събрани по делото доказателства, с което е допуснал нарушение на установените съдопроизводствени правила, а постановеният от него съдебен акт е и необоснован. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, с отхвърляне на подадената жалба.
Ответникът – И. М., с БУЛСТАТ [номер], в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. М. Б. от Адвокатска колегия (АК) – В. Т. изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт, по жалба на И. М., БУЛСТАТ [номер], е отменен акт с рег. № ЗТ2-04-01-00623#9 от 01.02.2021 г., издаден от директора на Д. Б. по труда – гр. В. Т. към АЗ, за прекратяване действието на договор за осигуряване на заетост ЗТ2-04-01-00623#8 от 19.01.2021 г., сключен между АЗ и И. М..
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че И. М. в качеството си на работодател е подал електронна заявка с вх. № ЗТ2-04-01-00623/02.12.2020 г. за получаване на безвъзмездна финансова помощ (БФП), отпускана по проект BG05M9OP001-1.106-0001 ЗАЕТОСТ ЗЗД ТЕБ, приоритетна ос 1 Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места по Оперативна програма (ОП) Развитие на човешките ресурси (РЧР) 2014 - 2020 г.
След извършена на 17.12.2020 г. проверка за съответствие с приложимите правила за минималните помощи и допустимост на работодателя, на 22.12.2020 г. от Д. Б. по труда към заявителя е насочено конкретно лице за постъпване на работа като технически сътрудник.
На 31.12.2020 г. в Дирекцията е получено писмо, съдържащо одобрение на изпратения кандидат, в резултат на което на 19.01.2021 г. между АЗ и заявителя – И. М., е сключен Договор № ЗТ2-04-01-00623#8.
С атакуваното пред първоинстанционния съд писмо с рег. № ЗТ2-04-01-00623#9/01.02.2021 г. и на основание чл. 10.3. буква д от ОУ, действието на сключения договор е прекратено едностранно от Агенцията. В обстоятелствената част на акта е посочено, че работодателят в качеството си на младши адвокат не отговаря на изискванията за допустимост, публикувани на официалната интернет страница на Агенция по заетостта, Информация за работодателите, желаещи да участват в проект Заетост за теб, т. к. не попада в нито една от следните категории: работодатели, регистрирани по Търговския закон (ТЗ) и Закона за кооперациите (ЗК), вкл. и общински предприятия по ТЗ (чл. 51, ал. 2, изр. 1 ЗОС), работодатели, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), работодатели, регистрирани по Закона за народните читалища (ЗНЧ), и общинските предприятия по чл. 52 ЗОС, поради което е налице установеното в договора основание за прекратяване, предоставящо на възложителя право да развали договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща каквито и да било обезщетения, считано от датата на получаване, в случай, че се установи в резултат на невярно декларирани обстоятелства, представяне на документи с невярно съдържание и/или друга причина, че работодателят не отговаря на някое от изисквания за допустимост съгласно условията на Проекта и/или не попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) към помощта de minimis (Регламент № 1407/2013) и/или се установи надвишаване на максималния допустим праг за получаване на минимални помощи de minimis (за работодателите, за които е приложимо).
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореното пред него писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и представлява волеизявление по прекратяването на административен договор. Формирал е извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и процедура, с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието с материалния закон съдът е приел, че възприетият в акта извод на административния орган противоречи на регламентацията на наднационално ниво, отнасяща се до минималните помощи. Акцентирайки върху установената с разпоредбата на чл. 3, § 1, буква б от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) изключителната компетентност на Европейския съюз (ЕС/Съюза) в сферата, и предвид задължителния характер на Регламент № 1407/2013 като акт на Съюза с общо приложение, регулиращ процесните обществени отношения, АС - В. Т. е стигнал до заключение за неправилност на констатацията за несъответствие на заявителя с изискванията за работодател по смисъла на проекта. Приел е, че предписанието на чл. 1, § 1 Регламента урежда лимитативно групите лица, за които същият не се прилага, респ. които са възпрепятствани изначално да получат безвъзмездна помощ de minimis, и доколкото И. М. не попада в нито една от изброените хипотези, последният е допустим кандидат, противно на възприетото от административния орган.
По тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспорения акт на Агенцията по заетостта. Решението е неправилно.
Страните не спорят по фактите, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, спорните въпроси се отнасят до характера на сключения между Агенцията по заетостта и И. М. договор, от една страна, и до съответствието на кандидата с критериите за допустимост, относими към предоставянето на минималната помощ de minimis по смисъла на Регламент 1407/2013, от друга.
Настоящият състав на Върховния административен съд споделя извода на АС - В. Т. относно характера на възникналото между АЗ и И. М. правоотношение.
Правната фигура на административния договор е въведена в българското позитивно право с нормите на чл. 19а - 19ж АПК (Обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.). В текста на чл. 19а, ал. 2 АПК законодателят е дал легално определение на административен договор, дефинирайки го като писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. Неговите съществени белези, характеризиращи го като административен, са посочени в първата алинея от цитираната разпоредба и се идентифицират със следните обстоятелства: 1) да е сключен в производство пред административните органи от страните, по въпроси от значим обществен интерес; 2) това да е предвидено в закон и 3) винаги една от страните му да е административен орган, т. е. публичноправен субект. (В този смисъл виж и Определение № 53 от 27.11.2020 г. по адм. дело № 50/2020 г. на смесен 5-членен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд (ВКС).
Следователно административните договори представляват предвиден в специален закон специфичен начин на взаимодействие между публичноправни субекти (административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ПЗР на АПК) с частноправни такива, с оглед уредба на конкретен значим обществен интерес.
Поради договорния си характер те имат някои общи белези със съглашенията, регулирани от гражданското право, и това затруднява разграничението на двете правни фигури една от друга. И в двата случая субектите съгласуват волите си с оглед встъпването в едно договорно правоотношение. Тази съгласуваност при административните договори обаче се различава съществено от гражданските, т. к. винаги е резултат от проведено административно производство и отразява преди всичко волята на административния орган, който отнапред определя клаузите на бъдещото съглашение. Така например, възложителят по Закона за обществените поръчки (ЗОП) утвърждава образец на договора (Арг.: чл. 31, ал. 1, т. 5 (доп. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.), който ще сключи с избрания за изпълнител в резултат на проведената процедура участник, а за последния остава възможността да се съгласи или не с така определените клаузи. Договорите, характерни за гражданското право, от своя страна, са израз на постигнатото съгласие на две равнопоставени страни, които в еднаква степен могат да влияят върху съдържанието на договорното правоотношение, в което встъпват. Елементът на едностранно определяне на параметрите на административния договор, който липсва при гражданскоправните сделки, е израз на характерния за административното право властнически метод на правно регулиране и представлява допълнителен критерий за разграничаване на административните договори от гражданските такива, и допълва изяснените вече характерни белези на съглашението по чл. 19а, ал. 2 АПК.
Правилно първостепенният съд е анализирал белезите на сключения между АЗ и И. М. договор, квалифицирайки го като административен по смисъла на чл. 19а, ал. 2 АПК.
На първо място, същият е сключен в резултат на проведено административно производство, по въпрос от значим обществен интерес.
Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г. е една от оперативните програми, включени в Споразумението за партньорство на Р. Б. касаещо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, одобрено с Решение на Комисията от 07.08.2014 г., и съдържа приоритетна ос Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места, в която чрез процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ УО е предоставил БФП за проект ЗАТОСТ ЗЗД ТЕБ на Агенцията за заетостта - BG05M90P001-1.106. Целта на операцията, по аргумент от т. 6 от утвърдените по процедурата Условия за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001 ЗАЕТОСТ ЗЗД ТЕБ (Условията за кандидатстване/Условията), е да се предостави подкрепа за реинтеграция в заетост на безработните лица, останали без работа вследствие от възникналата пандемия и разпространението на коронавируса COVID-19. В т. 14 е посочен приложимият режим на помощта, като изрично е регламентирано, че разходите за възнаграждения, изплащани от АЗ към работодателите по проекта, следва да се считат за минимална помощ по смисъла на Регламент 1407/2013 г. (Виж стр. 16 УК), а Агенцията действа като администратор на минимална помощ по смисъла на ЗДП (Виж стр. 22 УК).
Следователно АЗ е бенефициер (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) на БФП, към чието предоставяне се прилагат правилата на Регламент 1407/2013 г., като същевременно е и администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за държавните помощи (ЗДП). Следва да се отбележи, че в Условията е допуснато противоречие, което обаче е преодолимо и не препятства правилната преценка досежно приложимата нормативна регламентация спрямо процесните правоотношения. В УК е посочено, че трансферът на средствата по процедурата не попада в обхвата на приложимите европейски и национални правила в областта на държавните и минималните помощи. Същевременно е предвидено, че помощта е минимална помощ de minimis по смисъла на Регламент № 1407/2013 г. Съгласно чл. 1, т. 1 ЗДП законът определя реда и условията за предоставянето на държавни помощи и минимални помощи. Легална дефиниция на понятието минимална помощ е дадена с § 1, т. 15 ДР на ЗДП, според чието съдържание това е именно помощта de minimis, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е определена в действащите регламенти за минимална помощ, приети от Европейската комисия по прилагането на чл. 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Следователно, освен правилата на Регламента, приложими са и тези, предвидени в ЗДП, доколкото се касае за минимална помощ de minimis. Още повече, че изрично в документацията е посочено, че АЗ действа като администратор на помощ по смисъла на този закон.
Именно в качеството си на администратор на минимална помощ по смисъла на ЗДП, АЗ е провела процедура, в резултат на която е сключен и процесният договор. В разпоредбата на чл. 1 от него е посочено, че възложителят възлага, а работодателят приема да наеме на трудов договор на пълно или непълно работно време несочено/и и одобрено/и от възложителя безработно/и лице/а по условията на проект Заетост за теб. В замяна, по аргумент от чл. 2, ал. 1 от договора, възложителят се задължава да предостави на работодателя средства от бюджета на проекта за всяко одобрено лице при условията на проект Заетост за теб, наето по трудово правоотношение по Кодекса на труда (КТ) на пълно или непълно работно време (най-малко 4 часа) за период до 6 месеца. Общият размер на договореното възнаграждение според предписанието на чл. 3 договора, възлиза на 4 665,18 лева, които средства предвид нормата на чл. 4 от него представляват минимална помощ de minimis по смисъла на Регламент № 1407/2013 г.
С оглед на така изложения правен режим на получената от бенефициера БФП, договорите, чрез които тя предоставя същата тази БФП на отделни работодатели, са по своята същност договори от значим обществен интерес. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на Закона за дейности по предоставяне на услуги (Обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г.) обществен интерес са основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване, защита на потребители, получатели на услуги и работници, добросъвестност на търговските сделки, борба с измамите, опазване на околната среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, опазване на националното историческо и културно наследство, цели на социалната и културната политика. Безспорно предоставянето на подобен вид финансова подкрепа е от обществен интерес, т. к. става въпрос за подпомагане на определени социални групи чрез средства, предоставяни от държавата (или нейни представители в лицето на органите на изпълнителната власт), чиято цел, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДП, е именно подпомагане постигането на цел от общ интерес за Европейския съюз (ЕС), включително при съпоставяне на действителните и очакваните резултати. Следва да се посочи, че Върховния административен съд вече е имал възможност да се произнесе при сходна фактология в своето решение № 4506 от 15.04.2020 г. по адм. дело № 6450/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, като е приел, че подобен вид договори засягат значим обществен интерес по смисъла на чл. 19, ал. 1 АПК. Изложените в цитираното решение мотиви изцяло се споделят от настоящия състав.
На следващо място, договорът безспорно е резултат от проведено административно производство. Същото се състои в подаване на заявления, следвано от преценка за административно съответствие въз основа на така заявените данни. Съдържанието на договора е предварително определено в утвърдения от Агенцията образец, предварително предоставен на разположение на потенциалните кандидати по проекта и достъпен на електронен адрес https://www.az.government.bg/pages/zaetost-za-teb/. Следователно и във връзка с изложеното по отношение характера на предоставяните средства като въпрос от значим обществен интерес, първият белег, характеризиращ възникналото правоотношение като административен договор по смисъла на АПК, е налице.
Вторият белег от дефиницията, а именно - сключването на съответния договор да е предвидено изрично в закон, също се явява изпълнен. В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗДП е регламентиран механизмът на предоставяне на минималната помощ, като е предвидено, че администраторът на помощ е длъжен в акта за предоставяне на минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, да определи правилата за прилагане на условията за нейното предоставяне и за контрол, както и механизъм за установяване на неправомерно получена минимална помощ. По смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗДП акт за предоставяне е всяка нормативна разпоредба, писмен акт, действия или бездействия, с които се предоставя или възниква право за получаване на държавна помощ или на минимална помощ. Следователно законът изрично предвижда, че за предоставянето на подобна финансова подкрепа е необходимо издаването на акт, който предвид определението, посочено в цитираната точка от ДР, може да бъде и договор, какъвто е процесният случай.
Последната характеристика на административния договор, следваща от неговата легална дефиниция, е едната страна да е административен орган. По смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) това е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Безспорно АЗ в качеството си на изпълнителна агенция към Министерството на труда и социалната политика принадлежи към системата на изпълнителната власт, поради което и последният белег, сочещ характер на административен договор на анализираното правоотношение, е налице.
Изложеното налага извод за неоснователност на поддържаното от касатора оплакване за неподсъдност на спора на административните съдилища. Сключеното между АЗ и И. М. съглашение има характер на административен договор по смисъла на чл. 19а АПК, т. к. престацията, за която възложителят се е задължил, се състои в предоставяне на средства, представляващи минимална помощ по смисъла на ЗДП, чието разходване е въпрос от значим обществен интерес, договорът е с предварително определено съдържание, резултат е от проведено административно производство, и неговото сключване е изрично предвидено в специален закон, а в допълнение и една от страните е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК. Именно характерът на сключения договор предполага и характера на акта за прекратяване на неговото действие, респ. приложимият процесуален ред към оспорването на последния. След като договорът е административен, волеизявленията, насочени към неговото прекратяване по съществото си са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. По тази причина и предвид правилото на чл. 19ж, ал. 1 АПК (Нов – ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), според което споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд, изводът на първостепенния съд за допустимост на съдебното производство пред него е правилен.
Допустимостта на производството предпоставя и преценката досежно законосъобразността на атакувания административен акт по същество.
Още с Условията за кандидатстване УО е предопределил допустимите кандидати – работодатели (според използваната терминология) по процедурата по разходване на безвъзмездната финансова помощ, предоставена на АЗ в качеството й на конкретен бенефициер по проекта. В т. 11 УК е посочено, че това са три категории лица, а именно – регистрирани по ТЗ и ЗК, вкл. и общински предприятия по ТЗ; регистрирани по ЗЮЛНЦ и регистрирани по ЗНЧ. По идентичен начин е дефиниран кръгът на допустимите кандидати и в цитирания в атакуваното волеизявление документ, наименуван Информация за работодателите, публично достъпен на електронен адрес: https://www.az.government.bg/pages/zaetost-za-teb/. Несъответствието на кандидатите с така поставените условия, представлява юридически факт, позволяващ на АЗ в качеството й на страна по сключения договор, да се възползва от правото си, установено в чл. 10.3., б. д ОУ към договора, да прекрати едностранно неговото правно действие.
Органът правилно е установил, че И. М. е кандидат, който не отговаря на поставените условия за допустимост. Направена от Върховния административен съд служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) показва, че по отношение на лицето И. М. не е налице вписване. Той е самоосигуряващо се лице, вписано в регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за БУЛСТАТ, упражняващ дейност като младши адвокат. Посочената разпоредба регламентира основание за вписване на физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, но не представлява регистрация по ТЗ или по някой от другите, посочени в Условията и документа, цитиран в атакувания административен акт - Информация за работодателите, закони, а именно - ЗК, ЗЮЛНЦ и ЗНЧ. В контекста на оплакванията на ответника по касационната жалба, следва да се посочи, че е ирелевантно обстоятелството, че същият упражнява стопанска дейност или че представлява предприятие по смисъла на Регламент 1407/2013 г. Щом като кандидатът не попада сред допустимите категории работодатели, административният орган законосъобразно е упражнил правото си да прекрати действието на сключения договор на основание чл. 10.3., б. д ОУ към него, следователно и атакуваният административен акт, обективиращ неговото волеизявление в тази насока, не страда от припознатите от първостепенния съд пороци, налагащи неговата отмяна.
Не могат да бъдат споделени съображенията на първостепенния съд за противоречие между правилата, установени в Регламент 1407/2013 г. и приложимите условия за допустимост, както и за несъответност на извършените от органа правни действия. Регламентът определя общата правна рамка на регулацията в областта на минималните помощи. По аргумент от чл. 288, § 2 ДФЕС същият е акт на Съюза с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки на ЕС. Правото на ЕС се ползва с примат над националните разпоредби, които му противоречат. Подобно нетърпимо противоречие обаче в случая не е налице. Обстоятелството, че регламентът дефинира област на приложение, не рефлектира по неблагоприятен начин върху възможността на УО да извърши свободна преценка досежно допустимите кандидати по проекта, въвеждайки допълнително ограничаване кръга на субектите, съобразно спецификата на съответния проект и неговата цел. Евентуалната приложимост на регламента спрямо И. М. в качеството му на младши адвокат не означава, че същият попада сред допълнително определените критерии за допустимост по конкретния проект. Изводът на съда в обратната насока е неправилен.
По изложените съображения, оспореното писмо на директора на Д. Б. по труда към АЗ – гр. В. Т. не страда от сочените от първоинстанционния съд пороци. Достигайки до обратен правен извод, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, а подадената жалба – да се отхвърли като неоснователна.
Касаторът навежда доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на изложените в касационната жалба съображения, съдът е обсъдил наведените пред него възражения и е анализирал събраните по делото доказателства. Постановил е акта си след прецизно изясняване на релевантната фактическа обстановка. Други доводи в подкрепа на застъпената теза за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и предвид обхвата на касационната проверка, регламентиран в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд не дължи служебно произнасяне по него.
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 132/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 77/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. – субект на БУЛСТАТ [номер], с адрес на извършване на дейността в гр. В. Т. бул. България № 2, ет. 1, офис № 3, против акт с рег. № ЗТ2-04-01-00623#9 от 01.02.2021 г. на директора на Д. Б. по труда – гр. В. Т. към Агенция по заетостта.
ОСЪЖДА И. М. – субект на БУЛСТАТ [номер], с адрес на извършване на дейността в гр. В. Т. бул. България № 2, ет. 1, офис № 3, да заплати на Агенция по заетостта, със седалище в гр. София, бул. Дондуков № 3, разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Даниела Мавродиева
/п/ Станимир Христов