Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 248, ал. 3 от ГПК (Г. П. К) /ГПК/ вр. чл. 144 АПК.
Образувано е по касационната жалба на „МИП-ТС“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 4Б, подадена чрез процесуалния му представител адв.. А, против решение № 1044/25.05.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 2138/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4790/14.08.2013 г. на началника на Митнически пункт /МП/ „П. Б. Ц“, както и по частната жалба на началника на МП „П. Б. Ц“ против определение № 1414/21.06.2018 г., постановено по същото дело.
С доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, „МИП-ТС“ ООД претендира отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган № 4790/14.08.2013 г., както и да се присъдят направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – началникът на МП „П. Б. Ц“ – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. Л по съображения, изложени в писмено становище, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било решение № 4790/14.08.2013 г. на началника на МП „П. Б. Ц“, в частта му, в която на „МИП-ТС“ ООД са установени на основание чл. 201, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 /отм./ и чл. 54, ал. 1 ЗДДС допълнително задължения за антидъмпингово мито /А30/ по ЕАД № 11ВG001007Н0019523/20110831 за стока 1 „стъклофибърна мрежа“ с код по ТАРИК 7019590010 – 87 202.20 лв. и ДДС /В00/ - 17 440.44 лв.; антидъмпингово мито /А30/ за стока 2 „стъклофибърна мрежа с код по ТАРИК 7019590010 – 30 065.96 лв. и ДДС /В00/ - 6 013.19 лв.
С решение № 11912 от 07.11.2016 г. по адм. д. № 1038/2015 г. Върховният административен съд е потвърдил първоначално постановеното от Бургаския административен съд решение № 1959 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 2259/2013 г. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „МИП-ТС“ ООД против решение № 4790/14.08.2013 г. на началника на МП „П. Б. Ц“, в частта му, в която по същата ЕАД, посочена по-горе, и за същите стоки на дружеството са установени допълнителни задължения за конвенциално мито /А00/ и ДДС, поради неприемане на тарифната преференция на база деклариран произход от Малайзия. В мотивите на решението си Върховният административен съд приема, че с доклада на ОЛАФ е доказана недостоверността на сертификата за произход от Малайзия – КL 2011/21089/03082011, представен при вноса, макар същият да е издаден от Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия. За да отмени първоинстанционното решението в останалата част, Върховният административен съд е преценил, че макар датата на процесния внос да предшества влизането в сила на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012 г. за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 г. върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към същите, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, то той попада в приложното поле на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 г., стига да е доказано, че произходът на процесната стока е от Китай. В този смисъл е решението на СЕС от 30.06.2016 г. по дело С-416/15, Selena Romania и определението от 15 ноември 2016 г. по дело С-222/2016 г., МИП-ТС ООД. Доколкото в първоинстанционното решение не е бил обсъден въпросът за това доказан ли е произходът на процесната стока от Китай, а решението на митническия орган е било отменено единствено с мотива за неприложимост на Регламент № 791/2011 г., то същото в посочената част е отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение. Позовавайки се на чл. 9, пар. 2 от Регламент /ЕС/ 1073/1999 и чл. 179 ГПК Върховният административен съд е посочил, че докладът на ОЛАФ е официален удостоверителен документ, поради което при новото разглеждане административният съд следва да открие процедура по оспорването на фактическите констатации в него във връзка със заявеното искане на 23.06.2014 г. от жалбоподателя, като се укаже на административния орган, че следва да представи посочените в доклада декларации, касаещи процесния внос, както и данни за фирмата – износител от Китай, съответно – доказателства за това, че стоката е произведена в Китай.
В изпълнение на дадените от административния съд указания при повторното разглеждане на делото от страна на ответника са представени писма до митническата администрация на Китайската народна република във връзка със споразумението между нея и ЕС за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, както и до митническата администрация на Малайзия с искане за извършване на проверки и предоставяне на данни и документи във връзка с вноса от Китай в Малайзия, който е свързан с процесните стоки според доклада на ОЛАФ. Въпреки многократното отлагане на делото, такава информация не е получена. Отново в изпълнение на дадените от съда указания ответникът е представил доказателства за това, че е поискал от ОЛАФ да представи декларациите ZB1 и ZB2, отнасящи се процесния внос. В отговор директорът Е. Бианки е представил заверени копия на хартиен носител на решението за започване на разследване, решение, с което се одобрява мисията в Малайзия, извадка от малайзийския закон за свободните зони и извадки от анекс 3 и анекс 19 към доклада на мисията в Малайзия, касаещи малайзийските декларации за внос в свободна търговска зона в П. К от Китай и реекспорт от свободна търговска зона в П. К за България. Обяснено е, че обобщеният електронен списък на всички декларации ZB1 и ZB2 се съдържа в Анекс 3, а от приложение 19 към доклада на мисията е видно съпоставянето на относимите декларации с българската декларация за внос.
След като е обсъдил подробно констатациите в доклада на ОЛАФ, и зачитайки неговата доказателствена сила, необорена от жалбоподателя в производството по реда на чл. 193 ГПК, първостепенният съд е обосновал извод за това, че според данните в доклада страната на износа е Китай и доколкото според чл. 1, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 1225/2009 страната на износа е и страна на произход, то за процесния внос се дължи антидъмпингово мито в размер на 62.9 % върху декларираната стойност и ДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55 ЗДДС, включваща освен конвенциалното и антидъмпинговото мито.
Настоящата касационна инстанция преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и правилно.
Според констатациите в доклада на ОЛАФ от мисията в Малайзия № OF/2011/1069, дело OF/2011/0886, приложен по делото, пристанищната агенция на Кланг управлява свободна търговска зона /FCZ/ в П.К.В форма на производствена дейност е забранена в тази зона, т. е. обработващи дейности, които могат да се квалифицират като произход, не могат да се извършват там. Стоките, които влизат във FCZ в П. К от чужбина, се вписват в регистър ZB1 /внос/, а стоките, които излизат от FCZ в П. К за чужбина, се вписват в регистър ZB2 /износ/. Когато стоките се трансбордират, изпращачът е задължен да подаде декларация ZB2, в която да посочи номера на съответстващата й декларация ZB1. Следователно, ако стоките са вписани първо в регистъра ZB1, а след това в регистъра ZB2, те се трансбордират през страната и запазват своя оригинален произход. От друга страна, стоките, които се внасят или изнасят от основната митническа зона на Малайзия, не се вписват в регистри ZB1 и ZB2, а в митнически регистри К1 /внос/ и К2 /износ/.
След съпоставяне на данните за подадените декларации в регистрите ZB1 и ZB2 във FCZ в П. К относно вид на стоката, количества и дати, разследващите служители на ОЛАФ, изготвили доклада, са приели, че с декларация ZB1 № 1201107146050 е декларирана стока стъклофибърна мрежа с код 701919900 – 1 339 кашона с тегло 67 043 кг. с агент Forward exprеss services, получател Sunshine logistics и изпращач Nankang luobian glass fiber с произход Китай, превозени с кораб Los Andes с контейнери номера: GATU8471346, TRLU7350883, KKFU7014642, KKFU 7089908, дата на вноса 21.07.2011 г., дата на изготвяне на коносамента – 25.07.2011 г. С декларация ZB2 № 2201108114065 е декларирана същата стока като брой колети, килограми, вид и тарифен номер с изпращач Sunshine logistics, получател „МИП-ТС“ ООД и агент Forward exprеss services с дестинация България и произход – Китай с контейнери UESU4563633, TSKU9597480, MSKU8791583, MSKU8674648 с дата на износ – 05.08.2011 г., кораб Maersk Sidney, рейс 1110 и дата на коносамент – 02.08.2011 г. Като съответстваща декларация ZB1 в декларацията ZB2 е посочена тази с номер 1201107146050, с която е декларирана стоката, изпратена от Nankang luobian glass fiber, Китай и получател Sunshine logistics.
Според данните в процесната ЕАД № 11ВG001007Н0019523/20110831 стоката, натоварена в посочените контейнери на кораба Maersk Sidney рейс 1110, е изпратена от GRI FIBERGLASS INDUSTRIES, MALAYSIA, а не от Sunshine logistics, придружена с фактура, опаковъчен лист и сертификат за произход от Малайзия. В мотивите на влязлото в сила решение на Върховния административен съд - № 11912 от 07.11.2016 г. по адм. д. № 1038/2015 г., коментирано по-горе, е прието, че GRI FIBERGLASS INDUSTRIES според данните от проверката, извършена от персонала на ОЛАФ, не е производител на стоките, тъй като не разполага с необходимото оборудване, а след проверка в Министерство на международната търговия и промишлеността е установено, че сертификатът за произход отразява невярна информация. При тези данни от финалния доклад на ОЛАФ и доклада от мисията в Малайзия от 12.04.2013 г., правилно Бургаският административен съд е приел, че макар да не са представени декларациите ZB1 е № 1201107146050 и ZB2 № 2201108114065, то е доказан произходът на стоката от Китай, тъй като от тези декларации се установява трансбордиране на същата стока без да е осъществен внос в Малайзия и без тя да е напускала свободната зона. Фактическите констатации в доклада като официален удостоверителен документ не са опровергани от жалбоподателя, доколкото от негова страна не са представени доказателства за произход на стоката от страна, различна от Китай, а с влязлото в сила решение е прието, че тя не е с произход от Малайзия.
Тези изводи съответстват на приетото от СЕС в решението му от 16 март 2017 г. по дело С-47/16, Veloserviss, макар че спорът в главното производство касае сертификатът за произход. В т. 47 от същото е посочено, че според практиката на съда относно разпределянето на доказателствената тежест, по принцип митническите органи на държавата на вноса, които възнамеряват да извършат последващо събиране на мита, трябва да докажат обстоятелството, че издаването на неправилен сертификат за произход формуляр А от страна на митническите органи на държавата на износ се дължи на неточно представяне на фактите от износителя. Когато обаче митническите органи на държавата на вноса нямат възможност да докажат това обстоятелство, при необходимост, тежестта да докаже, че този сертификат е издаден на базата на вярно представяне на фактите от страна на износителя, тежи върху вносителя. В това отношение докладът на ОЛАФ може да бъде взет предвид, ако съдържа релевантни обстоятелства. Когато обаче такъв доклад съдържа само общо описание на съответното положение, което запитващата юрисдикция трябва да провери, сам по себе си той не е достатъчен, за да установи дали тези условия са изпълнени и по специално по отношение релевантните действия на износителя.
В случая докладът от мисията в Малайзия от 12.04.2013 г. на ОЛАФ не съдържа само общо описание на съответното положение, а достатъчно релевантни за спора обстоятелства, видно от изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, позволяващи да се приеме, че стоката, предмет на процесния внос, е с произход от Китай и само е трансбордирана през Малайзия. Нещо повече, от доклада е видно, че служителите на ОЛАФ са открили и проверили Sunshine logistics, посочен като получател на стоката с произход от Китай в декларацията ZB1 № 1201107146050 и съответно – изпращач на същата в декларацията ZB2 № 2201108114065, и след като мениджърът на компанията е бил запознат с данните от декларациите ZB1 и ZB2, същият е потвърдил, че стоките са трансбордирани от Китай за ЕС, както и че това е дейността на компанията. Освен това в резултат на проверките са установили, че малайзийското дружество, посочено в сертификата за произход, не е производител на стъклофибърна мрежа, обстоятелство прието за доказано с решението на Върховния административен съд, за разлика от китайското дружество, посочено в декларацията ZB1. Това, че GRI FIBERGLASS INDUSTRIES е проверено, както и неговия обект, е видно и от т. 1.4. /10/ и т. 4 /57/ от Регламент за изпълнение /ЕС/ 672/2012 на Съвета.
Ответникът по делото е изпратил писма с искане за предоставяне на информация и доказателства за произхода на стоката от митническата администрация на Китайската народна република във връзка със споразумението между нея и ЕС за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, но такива не са представени, и при това положение, когато митническите органи на държавата на вноса не могат да представят други доказателства, а докладът на ОЛАФ не съдържа само общи положения, от цитираното решение на СЕС по дело С-47/16 следва, че тежестта за опровергаване на фактическите констатации в този доклад е върху жалбоподателя, т. е. последният трябва да докаже произход на стоката от страна, различна от Китай.
Съгласно чл. 1, пар. 3 от Регламент /ЕО/ 1225/2009 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членка на ЕС, страната на износа обикновено е страната по произход. Страната на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разглежданите продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима за тях цена в тази страна. В случая с влязлото в сила решение на ВАС по адм. д. № 2259/2013 г. е прието, че страната на износа, посочена в процесното ЕАД /Малайзия/, не е страна по произход. Според настоящата касационна инстанция в доклада на ОЛАФ е установено, че това е страна, през чиято територия стоките само са пренесени. Освен това, също според доклада на ОЛАФ те са с произход от Китай и такъв е деклариран в проверените декларации ZB1 № 1201107146050 и ZB2 № 2201108114065. Тъй като не са представени нито от китайските, нито от малайзийските компетентни органи, нито от жалбоподателя, доказателства за това, че стоката е с произход от страна, различна от Китай, то при вносът й се дължи антидъмпингово мито.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите, изложени в решение № 8352/29.06.2017 г. по адм. д. № 13804/2015 г. и решение № 8992/02.07.2018 г. по адм. д. № 3291/2018 г., според които, макар докладът на ОЛАФ да е официален документ, не е достатъчен, за да се приеме, че е доказан произходът на стоката от Китай, след като не са представени по делото декларациите ZB1 и ZB2. Тези решения, за разлика от тълкувателните решения на върховните съдилища и решенията на СЕС, не са задължителни за съдилищата. В случая стоката по тези две декларации е индивидуализирана и съпоставена по количество, вид, и тарифен номер. Няма спор, че изготвилите доклада длъжностни лица са проверили декларациите, в които подалото ги лице е декларирало, че стоката е с произход от Китай, както и че тази стока не е напускала свободната зона на пристанище Кланг, а само е претоварена и изпратена с друг кораб за България /в този смисъл решение № 16158 от 20.12.2018 г. по адм. д. № 6475/2018 г., решение № 14398/22.11.2018 г. по адм. д. № 4477/2018 г., решение № 6367 от 15.05.2018 г. по адм. д. № 885/2018 г. на Върховния административен съд/.
С оглед така изложените съображения решението на Административен съд – Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С частната жалба на началника на МП „П. Б. Ц“ се оспорва определение № 1414/21.06.2018 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 2138/2016 г. и се претендира присъждане допълнително на разноски в размер на 440.40 лв., направени за преводачески услуги, съгласно представените в първоинстанционното производство фактури, издадени от „ПЕКИ“ ООД.
Ответникът по частната жалба - „МИП-ТС“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 4Б, оспорва чрез процесуалния му представител адв.. А.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на частната жалба.
Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение намира частната жалба за допустима и основателна, поради следното:
В последното проведено пред първоинстанционния съд съдебно заседание на 25.04.2018 г. процесуалният представител на ответника юрк.. Л е заявил искане за присъждане на разноски. Тъй като административният съд не се е произнесъл с решението си по това искане, в производство по реда на чл. 248 ГПК, образувано по искането на ответника - началник на МП „П. Б. Ц“, той е постановил определение № 1414/21.06.2018 г., с което е допълнил решението като е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Доказани са обаче по делото чрез представените фактури разходите за преводачески услуги, направени от ответника в първоинстанционното производство, в размер на 440.40 лв., които не са присъдени.
Неоснователен е доводът на ответника по частната жалба, че искането за допълване на решението е недопустимо, тъй като няма списък по чл. 80 ГПК. Съгласно чл. 80, ал. 2 ГПК представянето на списък на разноските е предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта му за разноските, но не и на искането за неговото допълване /в този смисъл т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Неоснователен е и вторият довод на ответника по частната жалба, че в молбата, депозирана на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, митническият орган е поискал допълване на решението като му се присъди само юрисконсултско възнаграждение. В молбата от 04.06.2018 г. е поискано допълване на постановеното решение в частта му за разноските. В нея е посочено, че на основание чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното адвокатско възнаграждение. Следователно, нито в хода по същество, нито в искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, е заявено искане за присъждане само на юрисконсултско възнаграждение, а напротив, направено е искане за присъждане на разноските по делото.
С оглед на тези съображения претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 440. 40 лв. е основателна.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1044/25.05.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 2138/2016 г.
ОСЪЖДА „МИП-ТС“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 4Б да заплати на М. Б юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/ и допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 440. 40 лв. /четиристотин и четиридесет лева и четиридесет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.