Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.П, против решение № 2249/03.04.2018 г. по адм. дело № 13107/2017 г. на Административен съд-София град, Първо отделение, 18-ти състав, с което е отменено като незаконосъобразно негово решение № 16982/10.11.2017 г. за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Хабибхел, [гражданство] и преписката е върната за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответната страна - С. Хабибхел, чрез процесуалния си представител адвокат Г.В, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на данни в хода на административното производство да е изследван въпроса дали търсещият закрила е непридружен непълнолетен и следва ли да му бъде назначен особен представител при условията на чл. 15, ал. 7 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).

Върховният административен съд, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. Хабибхел, гражданин на [гражданство], против решение № 16982/10.11.2017 г. на председателя на ДАБ, с което, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Оспорващият твърди, че неправилно в атакувания акт е прието, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен както статут на бежанец, така и хуманитарен статут с оглед изложените в бежанската му история факти и актуалната обстановка в Афганистан. Едва в проведено по делото, открито съдебно заседание, жалбоподателят заявява, че е непълнолетен и е на [възраст], като впоследствие представя копие от документ за самоличност на С. Хабибхел, издаден от афганистанските власти на "15.08.1394 г.", сочещ "дата на раждане и възраст на лицето" - "по наша преценка определен на [възраст] към 15.08.1394 г.", с превод на български език. Административният съд е събрал и административната преписка по издаване на атакувания акт, като с оглед съдържащите се в нея данни приел за установено от фактическа страна, че личните данни на кандидата за закрила в административното производство са установени въз основа декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, (тъй като не е представил документ за самоличност), според която чужденецът е [дата на раждане] Независимо, че последното изявление налага извода, че при подаване на молбата за закрила на 01.07.2016 г., С. Хабибхел е бил пълнолетен, съдът е отбелязал, че в хода на проведеното с него интервю лицето е заявило, че е казало, че е на [възраст], но възрастта му е записана като [възраст]. Така, без да отчете данните от подписаните от чужденеца, регистрационен лист и декларации, сочещи дата на раждане [дата на раждане], ведно с изявлението, че е запознат с текста им и е напълно съгласен с него, съдът счел, че административният орган не е изяснил спора от фактическа страна и по-конкретно - данните относно възрастта на лицето. Последното е възприето за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, по мотиви, че в случая не са съобразени евентуално приложимите изисквания по чл. 25 ЗУБ и чл. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) с оглед липсата на назначен на кандидата, представител по смисъла на посочените разпоредби и на дадени му нарочни указания за правото да получи правна помощ по ал. 8 от чл. 15 на последния закон. Съдът приел за съществени допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, а оттам и че само на това основание атакуваният административен акт следва да бъде отменен. При това, обжалваното решение на председателя на ДАБ е отменено като незаконосъобразно, без да са разгледани въпросите по същество за наличието/липсата на предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на жалбоподателя и е разпоредено връщане на административната преписка за ново разглеждане, при което да се изследва възрастта на С. Хабибхел и в случай, че лицето е непридружен непълнолетен, да му бъде осигурено представителство и да му се разясни правото на правна помощ.

Така постановеното решение е неправилно. Съдът необосновано и неправилно е приел, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 25 ЗУБ и чл. 15 ЗУБ, при липсата на данни, че административното производство е проведено по молба, подадена от дете по смисъла на последната разпоредба. Съвкупната преценка на приложените по делото доказателства изключва възможността да се приеме, че С. Хабибхел е бил малолетен или непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила, поставила начало на административното производство. На първо място, подписаната от него под страх от наказателна отговорност, декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ изрично сочи дата на раждане [дата на раждане], а оттам и че към 01.07.2016 г. (датата на подаване на молбата за закрила), лицето е навършило пълнолетие. Противно на приетото от административния съд, представеното в хода на съдебното производство незаверено копие от документ за самоличност, с превод на български език, независимо от отразената в него предполагаема възраст на лицето към някакъв предходен момент, не установява различна дата на раждане на чужденеца, още по-малко - че спрямо него са приложими правилата на чл. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и чл. 25 ЗУБ. Следва да се отбележи, че към приложените в преписката указания за правата и задълженията на чужденците има приложен списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, сред които и организации с имена, адреси и приемни часове, оказващи правни консултации и услуги, с които жалбоподателят е запознат на езика дари, видно от положения от него подпис. И. на лицето, че разбира този език и няма комуникативни пречки в общуването на него, се съдържат в подписаните от него на 01.07.2016 г.: молба за закрила; регистрационен лист; декларация за съгласие за обаботка на личните му данни; декларация, подадена на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ поради липсата на представен документ за самоличност, ведно с изрично посочване на дата на раждане [дата на раждане], определяща го като навършило пълнолетие към момента на подаване на молбата за закрила. При тези данни не би могло да се приеме, че са допуснати нарушения в административното производство, основани единствено на хипотезата, че лицето може и да е било на по-малка възраст (по данни от представена едва в хода на съдебното производство лична карта от "15.08.1394 г. по Ислямския календар"), а оттам и че не са съобразени особените изисквания по ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и чл. 25, ал. 1 ЗУБ, приложими в случаите на производства, образувани по молба за закрила, подадена от непридружен непълнолетен. Отделно стои въпросът, че сам съдът не е изяснил спора от фактическа страна, предвид липсата на изрична констатация относно възрастта на лицето, което прави извода му за допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуални правила, изцяло необоснован и неправилен. В решението липсва позоваване на официални източници при определянето на 1394 година по Ислямския календар, като 2016 г., наместо като 2014 г. (в какъвто смисъл са данните при справка в интернет) и от съда не е отчетено, че жалбоподателят е реализирал правото си на защита, предвид участието му с адвокат, както в първоинстанционното, така и в касационното производство. Видно от приложените в преписката документи, на съда е било известно, че жалбоподателят е напуснал самоволно общежитието на отдел "ПМЗ - кв. Военна рампа", като двукратно не се е явил на насрочените интервюта, включително веднъж по "лични причини". При това положение и с оглед данните за възрастта на лицето, дадените от съда указания последното обстоятелство да бъде изяснено от административния орган, след връщане на преписката за ново произнасяне, както и на лицето да бъде разяснено правото му да ползва правна помощ, са напълно безпредметни и неадекватни. Съдът не е изпълнил задължението си след пълно изясняване на спора от фактическа страна да осъществи преценка относно законосъобразността на атакувания административен акт, с оглед всички отменителни основания по чл. 146 АПК, което налага изследване на основния въпрос - налице ли са законовите изисквания за предоставяне на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ, а оттам и дали опореното решение на председателя на ДАБ е в съответствие с материалния закон и неговата цел. По изложените съображения, първоинстанционното решение като неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящия съдебен акт, указания относно тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2249/03.04.2018 г. по адм. дело № 13107/2017 г. на Административен съд-София град, Първо отделение, 18-ти състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.