Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Б. А. И" ЕООД със седалище гр. С., представлявано от управителя М.Б срещу решение №1776/01.11.2017г., постановено по адм. дело №752/2017г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА №Р-20-1400794-091-01/10.10.2014г., издаден от органите по приходи при ТД на НАП-гр. Б., в частта потвърден с решение №354/15.12.2014г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. при ЦУ на НАП за определените на дружеството данъчни задължения за корпоративен данък, както следва:за 2010г. в размер на 54119,02лв. и лихви за забава в размер на 19571,60лв.;за 2011г. в размер на 34544,95лв. и лихви в размер на 8912,21лв.; за 2012г. в размер на 61550,85лв. и лихви за забава в размер на 14 344,33лв. и за 2013г. в размер на 65772,14лв. и лихви за забава в размер на 3534,73лв.Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, нарушения на приложимите материално-правни разпоредби и необоснованост.Сочи се на първо място, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗКПО, като не е разграничил понятията "неизплатени задължения" и "подлежащи на принудително изпълнение задължения" и за да възникне правото на принудително изпълнение, вземането не само трябва да е изискуемо, но и да е изпълняемо.Според касатора, едва с предприемането на действия по чл.182, ал.1 от ДОПК, възниква основание за определянето му като подлежащо на принудително изпълнение.Едва след подаването на покана за доброволно изпълнение и изтичането на предвидения седмодневен срок по чл.182, ал.1 от ДОПК, може да се пристъпи към принудително изпълнение на публичните вземания.На следващо място счита, че съдът неправилно и при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила е приложил специалната норма на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО за преотстъпването на корпоративен данък за 2010г., като твърди че за дружеството са били налице предпоставките на тази норма.Претендира се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА като незаконосъобразен.Претендират се сторените разноски.В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора.

Ответникът по касационната жалба-директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, счита че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.221, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата на "Б. А. И" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за определени данъчни задължения за корпоративен данък на дружеството за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. в посочените по-горе размери, вследствие непризнато преотстъпване на корпоративен данък на осн. чл.167 ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на същата разпоредба, при които преотстъпване не се извършва.От доказателствата по делото, съдът е установил, че за всяка една от ревизираните години към 31 декември, дружеството е имало непогасени задължения по справки-декларации по ЗДДС в различни размери, конкретно посочени за всяка от годините от приходния орган.Констатирано е в обжалваното решение, че преотстъпването на корпоративен данък е извършено в нарушение на изискването на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО, тъй като за 2010г., преотстъпения данък надвишава с 50 на сто стойността на закупените активи на стойност 107 570,65лв. със сумата 333,69лв., поради което е нарушено изискването на т.4 от цитираната разпоредба.По отношение извършената от касатора покупка на пръскачка "Hardi" на стойност 30 000лв. по фактура №1000000011/02.12.2010г., съдът е приел, че въпреки дадените указания, не са ангажирани доказателства от страна на дружеството, дали пръскачката представлява нова техника или употребявана, за да са изпълнени целите на Регламент ЕО №1857/2006 на Комисията от 15.12.2006г. за прилагане на чл.78 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в прозиводството на селскостопански продукти.Предвид тези съображения, съдът не е ценил представената фактура и е приел, че за 2010г. не са изпълнени условията по чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО за преотстъпване на данъка.Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.209, ал.2 от ДОПК, в която изрично са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудително изпълнение на публични вземания, сред които са и декларации -СД по ЗДДС.Изложил е мотиви, че разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващите задължения то и въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл.182 по чл.182 от ДОПК е ирелевантен.Въз основа на горното решаващият съд е стигнал до извода, че съществуването на публично задължение по чл.167, ал.1 от ЗКПО е материално-правна пречка за преотстъпване на данъка по реда на чл.189б от ЗКПО и е отхвърлил подадената жалба. Обжалваното решение е правилно постановено.

Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗКПО по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година, данъчно-задълженото лице няма:1.подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и 2.задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и 3.лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т.1 и т.2.Нормата на чл.167, ал.1, т.1, сътоветно т.3 за лихвите от ЗКПО, изисква лицето, което иска да ползва преотстъпването, да няма към края на данъчния период, подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения.В случая такива са налице, след като към 31 декември на съответната година-2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., лицето е имало неизплатени задължения по СД по ЗДДС, ведно със съответната лихва за забава.Този въпрос не е спорен между страните и наличието на задължения за ДДС се установява от представените по делото СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди.Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице-доставчик по облагаема доставка, а според чл.86, ал.1 от същия закон, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:1.издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2.включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл.125 за този данъчен период.; 3.посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.Нормата на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК разпорежда, че принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.Казано по друг начин, задължение установено с подадена по силата на закон декларация, подлежи на принудително изпълнение.Наличието на такива задължения за ДДС към 31 декември за 2010г.;2011г.;2012г. и 2013г., елиминира възможността за преотстъпването на корпоративен данък, тъй като не е налице изискването на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО/както и това по т.3 на същата разпоредба, поради наличието на лихви за забава за заплащане на главницата/.Разпоредбата не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на дължимата по декларация сума, в какъвто смисъл са наведените твърдения в касационната жалба.Достатъчно е задължението само да е определено по размер, което в случая е станало с подаването на декларацията по ЗДДС, като не е необходимо издаването на нарочен акт на приходния орган.След като разпоредбата не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващите задължения, то е безпредметно да се обсъжда въпроса за връчването на покана за доброволно изпълнение по чл.182 от ДОПК, както правилно е заключил първостепенният съд в решението си.Дали ще се предприеме или не действие по принудително събиране на задължението по декларацията е въпрос, който е неотносим по приложението на чл.167 от ЗКПО.Същата поставя само изискване да не е налице, подлежащо на принудително изпълнение публично задължение.Разпоредбата е императивна, тъй като с нея се допуска отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби.Определящо обстоятелство в случая е, че ревизираното лице е имало данъчно задължение към 31 декември на всяка една от съответните ревизирани 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., което попада в хипотезата на чл.167, ал.1, т.1 и 3 от ЗКПО и изключва преотстъпването на данъка .За приложението на разпоредбите е без значение по какви причини не е било внесено дължимото публично задължение, както и какъв е бил размера на същото.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като към 31 декември на 2010г.;2011г.;2012г. и 2013г., ревизираното дружество е имало изискуеми публични задължения за ДДС и лихви, същото не е имал право да извършва преотстъпване на данъка по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ за посочените данъчни периоди, поради което с ревизионният акт, органът по приходите правилно му е определил задължения за корпоративен данък.

Установеното от съда нарушение по чл.189б, ал.2, т.1 и т.4 от ЗКПО е следвало да се обсъжда, ако не са били налице пречките, визирани в чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО.При положение, че незаконосъобразно касационният жалбоподател е преотстъпил корпоративен данък за ревизираните години в подадена от него ГДД по чл.92 от ЗКПО, то такова не се дължи, поради което остава неотносимо наличието или не на нарушението по чл.189б от ЗКПО.Същата би била релевентна само, ако законовите предпоставки за преотстъпване на данъка са били изпълнени от задълженото лице и едва тогава е следвало да се обсъжда допуснатото нарушение.В този смисъл наведените твърдения в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при преценка на условията по чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО за 2010г. са неоснователни.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния данъчен закон-ЗКПО, същото не страда от визираните в жалбата пороци и като правилно, следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1776/01.11.2017г., постановено по адм. дело №752/2017г. по описа на Административен съд-Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.