Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „К. – Л.А”, ЕИК : 114585159, със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] подадена чрез пълномощник – адвокат В.И, против Решение № 392/11.06.2018 г., постановено по административно дело № 379/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-12-154/13.04.2018 г. на Кмета на О. П за изземване на имот – публична общинска собственост.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно законосъобразността на заповедта, като се твърди, че имотът, чието изземване е наредено не бил индивидуализиран, било допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК и на чл. 274, ал. 1 АПК.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника, редовно призовани, не се явяват.

От страна на процесуален представител на Кмета на О. П са постъпили писмени бележки, съдържащи становище по съществото на спора, което е в подкрепа на съдебното решение, поради което се иска да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е заповед, издадена от Кмета на О. П, с която на основание...