Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Милениа" ЕООД, с настоящото седалище в гр. С., ул."Шести септември"№20А и предходно седалище в гр. В., против решение №967/08.05.2018 г. по адм. дело № 3213/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в писмено становище оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 343, 80 лв. за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за недопустимост на първоначалната жалба и съответно произнасянето по недопустима жалба води до недопустимост на съдебното решение, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение ВАС следи и служебно. Алтернативно е застъпино становище, ако касационната жалба се разгледа по същество, че е неоснователна.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

След изпълнение на задълженията по чл. 160, вр. с чл. 113, ал. 5 ДОПК и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав е приел, че оспорената заповед на орган по приходите от ТД на НАП, потвърдена с решение на Дирекция "ОДОП" е законосъобразна, предвид чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК и е отхвърлил оспорването.

Акта, с който се прекратява ревизионно производство не установява задължения за ревизираното лице, липсва правен интерес от оспорването на акт, който не е годен предмет на оспорване. Установената практика на Върховния административен съд е, че така образуваните съдебни производства са недопустими.

В случая, за да се произнесе по същество, първоинстанционния съд е съобразил изложените доводи в жалбата, която е приел за процесуално допустима, но правилно е отхвърлена като неоснователна.

Установено е, че към момента на издаване на ЗВР от 28.08.2017 г. от орган по приходите от ТД на НАП Варна дружеството - жалбоподател е със сменено седалище от гр. В. в гр. С., считано от 24.08.2017 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК ЗВР може да бъде издадена от компетентен орган по приходите от ТД на НАП - София, но не и от ТД на НАП - Варна. Ревизионното производство, образувано със ЗВР, издадена от некомпетентен орган не би могло да приключи с издаване на валиден РА, с който да бъдат установени задължения. Съгласно чл. 119, ал. 2, изр. 2 ДОПК когато установяването на задължения е недопустимо, производството се прекратява със заповед, издадена от съответния орган. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е приложена правилно с оспорената заповед от 30.08.2017 г., издадена от началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която е прекратено ревизионно производство, потвърдена с решение на ДД"ОДОП"-Варна.

Правилно е обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването и същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се дължат присъждане на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита, чрез изготвен писмен отговор от юрк.С.К и в заявения размер 343, 80 лв., съобразно разпоредбата на чл.161 ДОПК, вр. чл.9, ал.3 от Наредба№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №967/08.05.2018 г. по адм. дело № 3213/2017 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА "Милениа" ЕООД, гр. С., ул."Шести септември"№20А, ЕИК 103797431, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна разноски в размер на 343, 80 /триста четиридесет и три и 0.80/ лева. Решението е окончателно.