Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Г, от [населено място] против решение № 3035 / 08.05.2018 г. по адм. дело № 402 / 2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 171, т.2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото писмени доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – младши автоконтрольор 01 група 2, отдел „Пътна полиция“ при СДВР не изразява становище по същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 3035 / 08.05.2018 г. по адм. дело № 402 / 2018 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на В.Г, от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 6288 / 13.12.2017 г., издадена от младши автоконтрольор, 01 група, 2 сектор, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на Георгиев в качеството му на собственик на МПС „Шевролет“ с рег. [рег. номер на МПС], е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т.2а ЗДвП и на основание чл. 172, ал.2, т.3 ЗДвП...