Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаС. Д. по адм. дело № 6370/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Ф. Ферад от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 79 от 27.04.2021 г. по адм. дело № 361/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № Р-16000919007915-091-001/26.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 547/03.11.2020 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички налични доказателства по делото относими към съответните факти и по този начин е достигнал до необоснован извод за законосъобразност на РА. Счита, че не са доказани предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, а данъчната основа е определена въз основа на предполагаеми доходи, чиито размери не са доказани. Напълно необосновано и в противоречие със събраните доказателства, съдът е приел, че от приложената към ревизионния доклад справка от ОД на МВР - Кърджали се доказва безспорно извършвана от жалбоподателя стопанска дейност по международен превоз на пътници. Твърди, че по делото няма събрани преки доказателства за получавани от него суми (приходи) свързани с превоз на пътници. Неправилно са определени и потвърдени от съда задълженията за осигурителни вноски. Необосновано е и твърдението за наличие на облагане по ЗДДС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се уважите жалбата против РА изцяло и/или да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне за ново разглеждане, ведно с последиците от това. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 470 лв. за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кърджали е РА № Р-16000919007915-091-001/26.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, потвърден с решение № 547/03.11.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Ф. Ферад са установени задължения по ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗДДС с прилежащите лихви, както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 497.54 лв., ведно с лихви в размер на 505.04. лв.; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 5 077.71 лв., ведно с лихви в размер на 1 197.59 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 1 693.30 лв., ведно с лихви в размер на 227.67 лв.; осигурителни вноски за фонд държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2016 г. в размер на 1 722.24 лв., ведно с лихви в размер на 627.99 лв.; вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 4 305.60 лв., ведно с лихви в размер на 1 071.16 лв.; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 694.87 лв., ведно с лихви в размер на 254.54 лв.; вноски за здравно осигуряване (ЗО) за 2016 г, в размер на 1 076.40 лв., ведно с лихви в размер на 392.54 лв.; вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 2 496 лв., ведно с лихви в размер на 620.95 лв.; вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 980.15 лв., ведно с лихви в размер на 149.42 лв.; вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) за 2016 г. в размер на 672.75 лв., ведно с лихви в размер на 245.31 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1 560 лв., ведно с лихви в размер на 388.11 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 612.59 лв., ведно с лихви в размер на 93.22 лв.; задължения за ДДС за периода от 29.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 227.50 лв., ведно с лихви в размер на 71.98 лв.; задължения за ДДС за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в размер на 1 170 лв., ведно с лихви в размер на 360.13 лв. и задължения за ДДС за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на 260 лв., ведно с лихви в размер на 77.79 лв.

Въз основа на събраните при ревизията доказателства органите по приходите са констатирали, че през периода от 2016 г. до 2018 г. ревизираното лице е извършвало стопанска дейност - транспортни услуги, със собствени моторни превозни средства - лек автомобил „Ф. К. с per. [рег. номер на МПС] , лек автомобил „Ф. К. с per. [рег. номер на МПС] и лек автомобил „М. С. с per. [рег. номер на МПС] , всяко едно от които с брой седящи места 8+1, по превоз на пътници от България до Германия, Холандия и Белгия. Обоснован е извод, че превозите са извършени с цел реализиране на доход/печалба, т. е. ревизираното лице е извършвало дейност по занятие, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 от Търговския закон (ТЗ). Представена е от ОД на МВР - Кърджали информация за регистрирани влизания и излизания на автомобили, собственост на лицето, при преминаване на ГКПП и брой на извършените превози на пътници по години, въз основа на която е установено, че за посочените периоди Ф. Ферад е извършил общо 68 курса: през 2016 г. - 13 курса с МПС Ф. К. per. [рег. номер на МПС] , през 2017 г. - 38 курса с МПС Ф. К. per. [рег. номер на МПС] и през 2018 г. - 17 курса с МПС М. С. per. [рег. номер на МПС] . В представените справки е посочен брой на превозените лица и данни за имена и ЕГН, като от получена при насрещните им проверки информация е установена платената от тях сума за пътуване, за което не е издаван документ. За изминати километри на курс ревизиращия екип приема средно претеглена величина между трите направления България - Германия 2000 км., Б. Х. 2400 км. и България - Белгия 2300 км., средно изминати километри на курс - 2 200 км. При изчисляване на разходите за гориво е взета предвид Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, издадена от министъра на транспорта, съгласно която и по данни от техническите характеристики на автомобилите е приет разход на гориво в смесен цикъл (литра на 100 км.), както следва: М. С. - 8,8 л., Ф. К. - 7,5 л. С оглед определените стойности са приети разходи за дейността на задълженото лице по години, както следва: 2016 г. - 4 290 лв., 2017 г. - 13 167 лв., 2018 г. - 7 569.76 лв. За 2016 г. са приети за установени получени приходи от извършваната дейност в размер на 17 745 лв., за 2017 г. - 55 380 лв., и за 2018 г. - 23 205 лв. За 2016 г. е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: приходи от дейността - 17 745 лв., разходи - 4 290.00 лв., доход определен по реда на чл. 122 от ДОПК - 13 455 лв., задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО - 3 471.39 лв., годишна данъчна основа – 9 983.61 лв., общ размер на данъчните облекчения - 0.00 лв., обща годишна данъчна основа - 9 983.61 лв., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15 % от ГДО - 1 497.54 лв., лихва от 01.05.2017 г. - 495.48 лв. За 2017 г. е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: приходи от дейността - 55 380 лв., разходи - 13 167 лв., доход определен по реда на чл. 122 от ДОПК - 42 213 лв., задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО - 8 361.60 лв., годишна данъчна основа - 33 851.40 лв., общ размер на данъчните облекчения - 0.00 лв., обща годишна данъчна основа - 33 851.40 лв., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ - 5 077.71 лв., лихва от 01.05.2018 г. -1 165.15 лв. За 2018 г. е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: приходи от дейността - 23 205 лв., разходи - 7 569.76 лв., доход определен по реда на чл. 122 от ДОПК - 15 635.24 лв., задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО - 4 346.60 лв., годишна данъчна основа - 11 288.64 лв., общ размер на данъчните облекчения - 0.00 лв.; обща годишна данъчна основа - 11 288.64 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1 693.30 лв., лихва от 01.05.2019 г. - 216.85 лв.

Към 31.05.2017 г. е установено, че Ф. Ферад е достигнал прага на облагаемия оборот за задължителна регистрация, поради което приходните органи са приели, че съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС за него е възникнало задължението да подаде заявление за регистрация по този закон в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период. С оглед обстоятелството, че лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС е приложена разпоредба на чл. 102 от ЗДДС, при което са определени задължения за ДДС, както следва: за периода от 29.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 227.50 лв. и лихви в размер на 71.98 лв.; за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в размер на 1 170 лв. и лихви в размер на 360.13 лв. и за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на 260 лв. и лихви в размер на 77.79 лв.

Предвид констатираното, че ревизираното лице извършва дейност по занятие и действа като търговец, приходните органи са счели, че в качеството на самоосигуряващо се лице дължи и ЗОВ, като осигурителният доход е определен по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК, а размерът на осигурителните вноски е съгласно определените в материалните закони - КСО и ЗЗО.

За да отхвърли жалбата на Ферад против РА, първоинстанциноният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения и свидетелски показания от третите лица по време на ревизията и пред съда, решаващият съд е приел, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

По делото е установено, че задълженото лице не е регистрирано като ЕТ. Съдът е преценил като правилен извода на приходните органи, че доходите следва да се обложат като такива от стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Приел е, че законосъобразно при определяне на облагаемата основа са съобразили сумите, платени от всички превозени лица, преминали границата съгласно наличните справки, а не само от тези, които са отговорили на изпратеното от страна на ревизиращите искане за предоставяне на информация.

Съдът е потвърдил РА в частта относно установените задължения по ЗДДС и лихви, след като е приел, че към 31.05.2017 г. Ферад е достигнал облагаем оборот от 54 015 лв., определен на база реализираните обороти, считано от м. 10.2016 г. до м.05.2017 г., включително. В законоустановения срок - до 14.06.2017 г., задълженото лице не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, поради което законосъобразно е прието, че е налице хипотезата на чл. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

За правилни са приети и констатациите на приходните органи по КСО и ЗЗО. Предвид упражняваната от ревизираното лице икономическа дейност без регистрация по ТЗ съдът е приел за правилно определени като за самоосигуряващо се лице задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УФ и ЗО, при правилно изчислен размер. Решението е правилно.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.

Съдът правилно е приел, че в случая са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Налице са данни за укрити приходи или доходи, липса на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството за установяване на основата за облагане и до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Събраните доказателства в хода на ревизията водят до категоричен извод, че през целия ревизиран период от 2016 г. до 2018 г. Ф. Ферад е извършвал дейност по превоз на пътници със собствено МПС от България до Германия, Белгия и Холандия, за която с оглед вида на дейността и броя на извършените превози на пътници през периода правилно е преценено, че попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, респ. доходите от нея са облагаеми по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е приел, че е доказано извършването на стопанска дейност по международен превоз на пътници от Ферад. Въз основа на получените писмени обяснения и свидетелски показания от превозваните лица безспорно се установява, че от тази дейност е реализирал приходи, които не са декларирани по надлежния ред. Предоставената от ОД на МВР - Кърджали справка съдържа данни за марка и идентификационни номера на автомобила, данни за брой, имена, ЕГН на пътниците, както и дата на напускане и влизане в страната и от нея се установява, че за ревизираните периоди Ферад е осъществил многобройни пътувания до Германия, Белгия и Холандия и обратно с множество пътници - различни физически лица. По делото като доказателства са приети обясненията на част от пътуващите и свидетелски показания, от които се установява, че са превозвани от Ферад до посочените страни и са заплатили за това цена средно по 100 евро на пътуване. Обосновано приходните органи и съдът са кредитирали обясненията на тези лица, които са предоставени при условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК и са редовно доказателство за отразените в тях обстоятелства, респ. за размерите на определените с акта облагаеми доходи по години, като техните показания се подкрепят и от официалните данни на ОД на МВР.

Безспорно е доказано наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизия на лицето по особения ред, поради което доказателствената тежест за установяването на противното пада върху ревизираното лице. В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая обоснован, с оглед събраните доказателства, е извода, че Ферад през един дълъг период от време е извършвал системно и по занятие търговски сделки – превозни сделки по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, като е получил доходи от тази дейност, които подлежат на облагане с данък и ЗОВ. Споделят се изводите на съда, че с РА правилно са определени годишните данъчни основи за доходите от дейността като ЕТ, като от установения облагаем доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК, са приспаднати ЗОВ, взети са предвид внесените авансови вноски като земеделски стопанин за 2018 г. и облагането е извършено със законоустановената ставка по ЗДДФЛ.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно определяне на задълженията за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви, тъй като не е изяснено за ревизирания период статута на жалбоподателя. При наличието на установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са имали основание съгласно чл. 124а от ДОПК да установят задължения за задължителни осигурителни вноски върху осигурителен доход определен по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Допълнително установените с РА на жалбоподателя ЗОВ са в резултат от извършваната стопанска дейност като ЕТ, в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, и са определени по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК за ревизираните периоди. Размерът на осигурителните вноски е определен правилно съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от КСО за фонд „Пенсии“, чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО за ДЗПО-УПФ и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за ЗО.

Решението е правилно и по отношение на установените задължения по ЗДДС. Административният съд правилно е приел, че към 31.05.2017 г. Ф. Ферад е достигнал облагаем оборот от 54 015 лв., определен на база реализираните обороти, считано от м.10.2016 г. до м.05.2017 г., включително. В законоустановения срок - до 14.06.2017 г., задълженото лице не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, поради което съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя - за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. С РА правилно са установени задължения за ДДС в размер на 1 657,50 лв., определен съобразно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, и лихви в размер на 509,90 лв. за извършените през периода от 29.06.2017 г. до 31.08.2017 г. (когато са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС) доставки от Ф. Ферад, представляващи транспортни услуги по международен превоз на пътници.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 470 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело № 361/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Ф. Ферад, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], общ. Черноочене, обл. Кърджали, да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 470 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева) за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. И. п/ Станимира Друмева