Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В.Д, чрез пълномощника му адв. В.С срещу заповед № 8121К-7751 от 30 октомври 2017 год. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и временно е отстранен от заеманата от него длъжност.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което моли за отмяната й и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Бучкова, оспорва жалбата, като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване е заповед № 8121К-7751 от 30 октомври 2017 год., издадена от министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в частта й, с която е образувано дисциплинарно производство срещу старши инспектор В.Д – началник участък (криминална полиция) в участък – Белослав и Аврен към Четвърто РУ – Варна при ОДМВР – Варна и временно е отстранен от длъжност. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че с останалата част на същата заповед, но неподлежаща на обжалване, е разпоредено на жалбоподателя да му бъдат иззети служебните карти и оръжие и е образувано дисциплинарно производство срещу служителя. Като фактическо основание за временното му отстраняване от длъжността е посочено, че в хода на дисциплинарното производство предстои да бъдат снемани сведения от подчинени му служители в ръководения от него участък, в качеството на свидетели, чийто показания са от съществено значение на установяване на фактическата обстановка, а оставането му на работа ще повлияе на тези служители и ще се отрази отрицателно на даваните от тях сведения. Това е така, понеже те се намират при условията на служебна зависимост от техен непосредствен началник и може да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство.
Няма спор, че В.Д е служител на МРВ като заеманата от него длъжност е началник на участък (КП) в участък – Белослав и Аврен към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна. От приетите по делото писмени доказателства – писмено сведение рег. № 365р-41761 от 09 октомври 2017 год. (л. 21 от приложението към делото) от П.В, писмено сведение рег. № 365р-39625 от 20 септември 2017 год. (л. 28 от приложението към делото) от П.Я – младши експерт в участък Белослав и Аврен при Четвърто РУ – Варна – командир на отделение, писмено сведение рег. № 365р-41995 от 10 октомври 2017 год., писмено сведение рег. № 365р-41992 от10 октомври 2017 год. (л. 22 от приложението към делото) от В.Д, писмено сведение рег. № 265р-40276 от 27 септември 2017 год. от И.Г – младши експерт в Четвърто РУ – Варна – младши оперативен дежурен (л. 36 от приложението към делото), писмено сведение рег. № 365р-40567 от 29 септември 2017 год. от К.И – инспектор „СКП“ при Четвърто РУ – Варна (л. 38 от приложението към делото), писмено сведение рег. № 365р-40596 от 29 септември 2017 год. от Б.М – ИДПС в сектор КП при Четвърто РУ – Варна (л. 39 от приложението към делото), писмено сведение рег. № 365р-40568 от 29 септември 2017 год. от В.М - криминален разузнавач в Четвърто РУ – Варна (л. 40 от приложението към делото), писмено сведение рег. № 365р-39840 от 21 септември 2017 год. от Н.И – младши инспектор в У. Б и Аврен при Четвърто РУ – Варна – старши полицай по ОРР (л. 43 от приложението към делото), писмено сведение рег. № 365р-39841 от 21 септември 2017 год. от Ж.Ж – младши инспектор в У. Б и Аврен при Четвърто РУ – Варна – старши полицай по ОРР (л. 45 от приложението към делото), писмено сведение рег. № 365р-39839 от 21 септември 2017 год. от Д.Д – младши инспектор в У. Б и Аврен при Четвърто РУ – Варна – старши полицай ОРР (л. 46 от приложението към делото) се установява, че изброените са служители в Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, т. е. действително са подчинение на жалбоподателя. Според тези обяснения двамата служители са възприели факти и обстоятелства и са извършили действия, които са предмет на установяване в дисциплинарното производство, образувано срещу служителя В.Д, което се установява от съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарното производство.
Също така като писмени доказателства по делото са приети и писмени доказателства, представляващи част от дисциплинарната преписка, която не е приключила според данните по делото.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на заповедта, в частта за временното отстраняване на В.Д от длъжност - началник на участък (криминална полиция) в участък – Белослав и Аврен към Четвърто ПУ – Варна, от правно значение са само фактите, посочени в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно налице ли е образувано и висящо дисциплинарно производство и дали служебното положение на отстранения служител би затруднило разкриването на обективната истина.
От събрания доказателствен материал по делото, настоящият тричленен състав приема за установено, че служебното положение на Димитров като началник на участък в участък – Белослав и Аврен към Четвърто ПУ – Варна би затруднило разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство, образувано срещу него за установяване на дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, тъй като в качеството му на ръководител на посоченото структурно звено през него минава част от документооборота на участъка, в това число и документи, които следва да се събират и приложат към дисциплинарното дело, релевантни за воденото срещу жалбоподателя производство. Посочената йерархична връзка между служителите в участъка и началникът им би оказало влияние при даване на показания от страна на подчинените служители.
При така събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, настоящият съдебен състав намира следното:
На осн. чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед на посоченото, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – по арг. на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР и в законовите му правомощия е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и да образува дисциплинарни производства за тяхното установяване, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е компетентен и да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези служители.
При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване.
Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал.1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Със заповедта на първо място е наредено да се образува на дисциплинарното производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено отстраняването на жалбоподателя от заеманата длъжност. Дисциплинарно наказващият орган приема, че служебното му положение ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като при провеждането му ще бъдат снемани сведения от подчинени му служители в ръководения от него участък, в качеството им на свидетели, чийто показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка. Отчетено е обстоятелството, че оставането на Димитров на длъжността му ще повлияе на служителите, които са в йерархическа връзка със своя началник и по този начин да се повлияе на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, поради което правилно органът е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 214, ал.1, т. 1 от ЗМВР.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и следващото оплакване, изложено от жалбоподателя при оспорване на разглеждания административен акт, а именно че преди датата на издаването на процесната заповед - 30 октомври 2017 год., са извършени действия по събиране на сведения от служителите в районното управление, поради което отстраняването на лицето от длъжност не би повлияло на вече събраните такива. Предвид обстоятелствата на описаните действия за укриване на случая от страна на Димитров, във връзка със задържането и прикриването на бягството на Д.А, писмените сведения на служителите в участъка към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна са част от приключилата проверка при констатиране на фактическите действия по допуснатото нарушение, а в правомощията на определения дисциплинарно разследващ орган (в посочения в заповедта поименен състав) е да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарните нарушения и да проведе дисциплинарното производство, което налага да бъдат снемани сведения от служителите в ръководения от него участък.
При издаване на оспорената заповед не се установява и противоречие с целта на закона. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. При определяне наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелства, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
С оглед изложеното, настоящият тричленен състав счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата на В.Д срещу заповедта за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и временното му отстраняване от длъжност, следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изхода на спора не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като ответникът по спора не е претендирал присъждането на такива по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д, чрез пълномощника му адв. В.С срещу заповед № 8121К-7751 от 30 октомври 2017 год. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и временно е отстранен от заеманата от него длъжност.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.