Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на „Т. Т” АД, със седалище и адрес на управление гр. Т., ЕИК 110015891 срещу Решение № 84 от 16.06.2017 г. по адм. дело № 132/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч (АС-Ловеч), В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ001672 от 18.12.2015 г., издаден от орган по приходите в О. Т, в частта, потвърдена с Решение № И-МП-15 от 18.03.2016 г. на началник отдел „Местни приходи” при О. Т за определените размери за данък недвижими имоти (ДНИ), както следва: за 2010 г. – 32,87 лв., за 2011 г. – 643,74 лв., за 2012 г. – 640,12 лв., и определените размери за такса битови отпадъци (ТБО), както следва: за 2010 г. – 287,63 лв., за 2011 г. – 5310,83 лв., за 2012 г. – 5280,96 лв. и за 2013 г. – 4773,71 лв.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е преценил АУЗД за законосъобразен тъй като при липсата на каквито и да е мотиви, органът по приходите е приел, че ТБО за периода 2010 – 2013 по отношение на процесния имот следва да се начисли на база данъчна оценка на имота по декларация от 2013 г. За същия имот „Общински пазари” ЕООД е заплатило ТБО на база заявен „Бобър”, но през този период „Т. Т” АД не е било собственик на имота и обективно няма как да подаде заявление за определяне на ТБО за същия имот на база „Бобър”. Едва след прогласяване на нищожността на извършената продажба на имота е подадена декларация по чл. 11 ЗМДТ. В акта липсват мотиви защо се приема този начин на изчисляване на ТБО. Оспореният акт изцяло възпроизвежда отмененият такъв, което обуславя неговата нищожност. Съдът не е извършил проверка дали са спазени указанията на съда по влязлото в сила решение по адм. д. № 302/2013 г. по описа на АС-Ловеч, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се прогласи нищожност на акта в обжалваната му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Началник отдел „Местни приходи” при община Т. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ001672/18.12.2015 г., издаден от М.Н - гл. експерт Отдел "Местни приходи", О. Т, са установени задълженията за ДНИ за периоди: 2010 г., 2011 г., 2012 г. и ТБО за периоди: 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и лихви върху тях, изчислени към 18.12.2015 г., съгласно таблица, неразделна част от акта.

С Решение № И-МП-15/18.03.2016 г. на Началник отдел "Местни приходи" при О. Т, на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ001672/18.12.2015 г., в частта му за определените размери за ДНИ, както следва: за 2010 г. - 32,87 лв., за 2011 г. - 643,74 лв., за 2012 г. - 640,12 лв. и в частта му за определените размери на ТБО, както следва: за 2010 г. - 287,63 лв., за 2011 г. - 5310,83 лв., за 2012 г. - 5280,96 лв. и за 2013 г. - 4773,71 лв.

С декларация вх.№ ДК 14002590 от 26.11.2015 г. по чл. 14 от ЗМДТ "Т. Т" АД е декларирало недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. "В.Л" № 158.

По делото е приложено Решение № 39 от 25.10.2011 г., по гр. д. № 8/2011 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, влязло в сила на 14.03.2013 г., като видно от същото решение е призната нищожността на договора за покупко-продажба сключен през 2010 г. между "Т. Т" АД и "Общински пазари" ЕООД.

С решение № 41 от 08.05.2014 г., постановено по адм. д. № 302/2013 г. на АС - Ловеч, влязло в сила на 27.05.2014 г., е отменен Акт за установяване на задължение по декларация №АУ000325/23.08.2013 г. издаден от М.М - ст. експерт в отдел "Местни приходи" при О. Т, изменен с Решение № 0502-80/05.11.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" О. Т, с който на жалбоподателя е определено задължение за внасяне на данък върху недвижимите имоти за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и за такса битови отпадъци за същия период и е върната преписката на органа за произнасяне при съобразяване с указанията на съда. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.05.2014 г.

В процесния АУЗД, в оспорената му част, изрично е посочено, че е издаден в изпълнение на решение № 41 от 08.05.2014 г., постановено по адм. д. № 302/2013 г. на АС - Ловеч.

За да отхвърли жалбата по същество, първоинстанционният съд е приел, че процесният АУЗД № АУ001672/18.12.2015 г. е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът, позовавайки се на приетото по делото заключение на вещото лице, е приел, че размерите на задълженията за ДНИ за процесния имот за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са правилно определени по размер с оспорения АУЗД.

По оспорването на АУЗД в частта, с която са определени задължения за ТБО за периода 2010 г. - 2013 г., съдът е посочил, че както по отделни точки, така и общо размерът на задълженията на дружеството-жалбоподател е изчислен съобразно изискванията на закона и приложимата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т, относимите решения на ОбС – Троян и заповеди на Кмета на О. Т на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

Въз основа на представените по делото заповеди на Кмета на О. Т, съдът е приел, че територията на процесния имот попада в райони, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ, като услугите са реално предоставени.

По делото не е било спорно, че "Т. Т" АД не е подавало декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци. Това право няма как да е било упражнено, предвид добросъвестно декларирания собственик за процесния период. Не е било спорно и обстоятелството, че "Общински пазари" ЕООД е подавал декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци през процесния период и е заплащал ТБИ на основание чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че дължимите ТБО са правилно определени на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, тъй като, при липса на заявени от "Т. Т" АД вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци през процесния период, действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен.

Като е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на "Т. Т" АД. Решението е неправилно.

"Общински пазари" ЕООД е декларирало процесния недвижим имот през 2010 г., позовавайки се на договор за покупко-продажба, сключен с "Т. Т" АД на 10.02.2010 г. До закриване на неговата партидата за имота това дружество е данъчно-задължено лице като собственик на недвижимия имот. Партидата на "Общински пазари" ЕООД е закрита, след като "Т. Т" АД е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № ДК14002590/26.11.2015 г.

Безспорно по делото е, че "Общински пазари" ЕООД след сключването на договора за покупко-продажба с "Т. Т" АД декларирало процесния имот по реда на чл. 14 ЗМДТ. С това то се идентифицирало пред данъчните органи като данъчно задължено лице - собственик на подлежащ на облагане с данък по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ имот. Собственикът е задълженото лице по чл. 14 ЗМДТ, както и по чл. 64 ЗМДТ. С влизането в сила на съдебното решение, с което е обявена нищожността на сделката - 16.07.2013 г., презумпцията, че деклариралото се като собственик "Общински пазари" ЕООД е било собственик е оборена. Обявената нищожност на правната сделка довела до възстановяване на даденото и дала основание на "Т. Т" АД да счете себе си отново за собственик на процесния имот, но за данъчни цели в периода до подаване на декларацията задължен субект за процесния имот е било "Общински пазари" ЕООД. Именно то се легитимирало като собственик и следователно имало качеството на задължен субект и за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на "Общински пазари" ЕООД, то дължи ДНИ и ТБО. Ефектът на отмяната на правното основание за покупко-продажбата поражда правото на дружеството-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ДНИ и ТБО.Вяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган е без значение кой е платил публичните задължения. Ето защо в конкретното производство е ирелевантен фактът, че на "Общински пазари" ЕООД е издаден АПВ. Действията на администрацията по връщане на редовно платените данъци и такси от "Общински пазари" ЕООД за периода, в който това дружество е било собственик на конкретния недвижим имот, са неотносими за това дали "Т. Т" АД е имала такива задължения за периода 2010 г. - 2013 г.

В съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Таксата битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ за имотите на територията на общината. Тези публични задължения следват имота, а не субекта. В този контекст решението на гражданския съд по чл. 26 ЗЗД не засяга административното правоотношение между "Общински пазари" ЕООД и общината. За посочения в АУЗД период 2010 г. - 2013 г. "Общински пазари" ЕООД е бил деклариран собственик на имота, поради което е бил данъчно задължено лице за този период.

За целите на данъчното облагане от значение са единствено представените от дружеството-приобретател на имота документи за собственост, съгласно които за обхванатия от АУЗД период същото се е легитимирало като собственик на имота. Обстоятелството, че установената от съда нищожност на сделката има за правна последица връщане на имота в патримониума на касатора, не произвежда ефект в отношенията между него и данъчната администрация, защото за процесния период носител на задължението по ЗМДТ е бил приобретателят по сделката в качеството му на деклариран собственик. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона съдържащи се в мотивите на решение № 41/08.05.2014 г. по адм. д. № 302/2013 г. на Административен съд Ловеч, не са задължителни за настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, установените с АУЗД, в оспорваната му част, публични задължения за ДНИ и ТБО са определени в противоречие с материалноправните разпоредби. За посочения в АУЗД период касаторът не е бил данъчно задължено лице и неправилно са му начислени местни данъци и такси върху имота за този период. Като е формирал извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което АУЗД бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, следва да бъде отменено и решението в частта относно присъдените разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, своевременно направеното искане от касатора за заплащане на направените разноски за две съдебни инстанции е основателно. На касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1345 лева, от които 720 лева разноски направени в първоинстанционното производство (50 лева платена държавна такса, 500 лева платено адвокатско възнаграждение и 170 лева платено възнаграждение за вещо лице) и 625 лева разноски за касационното производство (25 лева платена държавна такса и 600 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2016 г.).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 84 от 16.06.2017 г. по адм. дело № 132/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001672 от 18.12.2015 г., издаден от орган по приходите в О. Т, в частта относно определените размери за данък недвижими имоти, както следва: за 2010 г. – 32,87 лв., за 2011 г. – 643,74 лв., за 2012 г. – 640,12 лв., и определените размери за такса битови отпадъци, както следва: за 2010 г. – 287,63 лв., за 2011 г. – 5310,83 лв., за 2012 г. – 5280,96 лв. и за 2013 г. – 4773,71 лв. и в ЧАСТТА, с която е осъдена „Т. Т” АД да заплати на О. Т сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева, разноски по делото, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001672 от 18.12.2015 г., издаден от орган по приходите в О. Т, в частта относно определените размери за данък недвижими имоти, както следва: за 2010 г. – 32,87 лв., за 2011 г. – 643,74 лв., за 2012 г. – 640,12 лв., и определените размери за такса битови отпадъци, както следва: за 2010 г. – 287,63 лв., за 2011 г. – 5310,83 лв., за 2012 г. – 5280,96 лв. и за 2013 г. – 4773,71 лв.

ОСЪЖДА О. Т да заплати на „Т. Т” АД със седалище и адрес на управление гр. Т., ЕИК 110015891, сумата от 1345 (хиляда триста четиридесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.