Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на К.М от [населено място] срещу решение № 2317 от 04.04.2018 г., постановено по адм. д. № 8534 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-174 от 18.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-София – град.

Изложените съображения за неправилност ня съдебното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град е оспорил касационната жалба в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 2153-21-174 от 18.07.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/23 от 29.05.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което получаваната от К.М социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 02.02.2017 г.

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че от 02.02.2017 г. жалбоподателят не отговаря на предписаното от нормата на чл. 90а, ал. 2 от КСО изискване за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. С влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 1177 от 27.07.2017 г, издадено при преосвидетелстване, е дадена оценка 60 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.04.2020г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

На основание чл. 90а, ал. 1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто.

С чл. 101, ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) е предвидено, че фактът на трайно намалена неработоспособност и нейната степен се установяват с извършване на медицинска експертиза. Съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. С оглед на цитираните законови норми приложимата в пенсионното производство разпоредба на чл. 6, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изисква към заявлението за отпускане на социална пенсия да се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото, размера и срока на пенсията.

От представеното по делото експертно решение № 1177 от 27.04.2017 г. на ТЕЛК за общи заболявания се установява, че от 02.02.2017 г. на жалбоподателя е определена степен на трайно намалена работоспособност 60 на сто за срок от две години. В експертното решение, макар и с по-дребен шрифт под линия, e указано, че може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред НЕЛК в РКМЕ. Поставена е дата на получаване 28.04.2017 г. и подпис на получател. Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания № 1177 от 27.04.2017 г. не е било обжалвано и е влязло в сила.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на определението от 07.03.2018 г., с което Административен съд София – град е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допускане на съдебно-медицинска експертиза.

На основание чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) влязлото в сила експертно решение е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Недопустимо е неговата законосъобразност да бъде подлагана на косвен съдебен контрол от административния съд в производства, образувани по жалби срещу други административни актове. Не съществува законово уредена възможност степента на трайно намалена работоспособност като правопораждащ факт в хипотезата на чл. 90а от КСО да бъде установявана и удостоверявана по друг административен ред или инцидентно в образувани съдебни производства по оспорване на други актове.

Освидетелстването на жалбоподателя за трайно намалена работоспособност в степен 60 на сто е довело до отпадане на предпоставките за получаване на пенсия за социална пенсия за инвалидност, което обосновава основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяване на пенсията. Като е приел, че оспореният акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2317 от 04.04.2018 г., постановено по адм. д. № 8534 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.