Производството е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д и на И.М, чрез процесуалния си представител адв.. Ф, против Решение № 279/06.07.2018г., постановено по адм. д. № 132/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, съответно в частта му, с която по жалба на И.М е отменен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ 107 586/17-1/28.11.2017 г., издаден от А.М-мл. експерт ДТ, в частта му, с която е потвърден с Решение № Ж -61#1/ 08.02.2018 г., издадено от Ж.Г-началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д, по отношение установено задължение за внасяне на данък върху товарен автомобил „УРАЛ“ 5557 с рег. [рег. номер на МПС], за сумите от главница и лихви: за 2012 г. – 613, 28 лв., за 2013 г. – 572,49 лева, за 2014 г. – 531,90 лв., за 2015 -491,10 лв., за 2016 г. - 450,50 лв. и за 2017 г. - 409,95 лв., общо за 3069,22 лв., както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето - по отношение установено задължение за внасяне на данък върху товарен автомобил „ КАМАЗ“ 5511, с рег. [рег. номер на МПС], за сумите от главница и лихви: за 2012 г. – 275,97 лв., за 2013 г. – 257,62 лева, за 2014 г. – 239,36 лв., за 2015 – 220,99 лв., за 2016 г. – 202,73 лв. и за 2017 г. – 184,48 лв. общо за 1381,15 лв.

В касационната жалба на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д се поддържа, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част, отхвърляне на жалбата против АУЗ и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на ответната страна. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответникът по тази жалба - И.М, чрез процесуалния си представител адв. Е. Ф, оспорва жалбата като излага подробни съображения в писмен отговор до съда.

В касационната жалба на И.М се поддържа, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението в тази част, както и съответната част на Акта за установяване на задължения. При условията на евентуалност, иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново произнасяне. Претендира разноски за касационната инстанция, както и тези за предната инстанция до пълния им размер.

Ответникът по тази жалба - Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д, чрез процесуалния си представител адв. В.Г, в писмено становище по делото оспорва жалбата

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл.211 АПК, от надлежно легитимирани страни, участници в първоинстанционното производство, имащи интерес от обжалването.

Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

С решението на административния съд е отменен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ 107 586/17-1/28.11.2017 г., издаден от А.М-мл. експерт ДТ, упълномощен със заповед № 31/19.01.2017 г., в частта му, с която е потвърден с Решение № Ж -61#1/ 08.02.2018 г., издадено от Ж.Г-началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д, по отношение установено задължение за внасяне на данък върху товарен автомобил „УРАЛ“ 5557 с рег. [рег. номер на МПС], за сумите от главница и лихви: за 2012 г. – 613, 28 лв., за 2013 г. – 572,49 лева, за 2014 г. – 531,90 лв., за 2015 -491,10 лв., за 2016 г.450,50 лв. и за 2017 г. - 409,95 лв. общо за 3069,22 лв., като жалбата на И.М е отхвърлена в частта, с която с оспорения акт е установено задължение за внасяне на данък върху товарен автомобил „ КАМАЗ“ 5511, с рег. [рег. номер на МПС], за сумите от главница и лихви: за 2012 г. – 275,97 лв., за 2013 г. – 257,62 лева, за 2014 г. – 239,36 лв., за 2015 – 220,99 лв., за 2016 г. – 202,73 лв. и за 2017 г. – 184,48 лв. общо за 1381,15 лв.

За да постанови решението си решаващият съд е приел, че по отношение на товарен автомобил УРАЛ 5557 с рег. [рег. номер на МПС] е налице първата хипотеза на чл. 58, ал.4 от ЗМДТ в сила от 01.01.2010 г., съгласно която за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Съдът е посочил, че жалбоподателят не дължи данък върху превозното средство за периода 2012 -2017 г., посочен в АУЗ и решението в следните размери на главница и лихви: за 2012 г. – 613, 28 лв., за 2013 г. – 572,49 лева, за 2014 г. – 531,90 лв., за 2015 - 491,10 лв., за 2016 г. - 450,50 лв. и за 2017 г.-409,95 лв. По тези съображения съдът е отменил в посочената част АУЗ и решението, с което е потвърден, като незаконосъобразни.

По отношение на втория товарен автомобил КАМАЗ с рег. [рег. номер на МПС], съдът е установил, че не са били налице предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията по по § 3, ал.3 от Наредбата. Приел е, че жалбоподателят е сменил стария регистрационен номер на този автомобил [рег. номер на МПС] на 27.01.2004 г. и дължи заплащане на данък за него. Посочено е, че няма данни регистрацията на този автомобил да е била прекратена на друго, предвидено в Наредба № І-45/2000 г. основание, за да се приеме, че данък не се дължи по силата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ. При тези обстоятелства, съдът е приел, че жалбоподателят дължи данък върху превозното средство за товарен автомобил КАМАЗ с рег. [рег. номер на МПС] за процесния период в посочените размери.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По касационната жалба на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Д:

Неоснователни се явяват възраженията на решаващия орган.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми касаторът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава.

Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в ред. от бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

Правилно съдът е приел, че за периода от 2012 -2017 г. приложима се явява редакцията на чл.58, ал. 4 от ЗМДТ, обнародвана в ДВ бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г., която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС.

Видно от представената от началника на Сектор „Пътна полиция“ справка за настояща и бивша собственост на МПС за И.М, същият е притежавал товарен автомобил с марка УРАЛ 5557, с рег. [рег. номер на МПС] за периода от 13.12.1990 г. до 24.10.2017 г. От допълнително изискана справка от Сектор „Пътна полиция“ от 27.03.2018 г. се установява, че в базата данни на КАТ е вписано служебно прекратяване на регистрацията на същия товарен автомобил от 24.10.2017 г., като съдът е приел, а и не е оспорено по делото, че това е сторено на основание §3, ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000г. При това положение за Маринов е отпаднало задължението за плащане на данък от 01.01.2010г. Независимо от посочената дата на служебно прекратяване на регистрацията на автомобила от 24.10.2017 г., правото на лицето да бъде освободено от дължимия данък възниква от изменението на разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г.

Твърдението на касатора, че следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ е неоснователно, с оглед факта на влизане в сила на разпоредбата на 01.01.2018 г., което е несъотносимо към момента на издаване на оспорения акт – 28.11.2017г. Към момента на издаване на АУЗ посочената норма не е действащо право, а и законът не предвижда обратното ѝ действие.

Правилно съдът е приел, че превозното средство не е определено като излязло от употреба, т. е. като отпадък, и не е налице условието на чл.58, ал.4, изр. второ от ЗМДТ. Поради това от 01.01.2010г. собственикът на ПС със служебно прекратена регистрация не заплаща данък, което не е обвързано с допълнителни условия. Предвид гореизложеното, правилен е и изводът на административния съд, че данъкът за процесния автомобил за периода от 2012-2017г. се явява недължим, следователно в тази част актът за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което правилно е отменен.

Решението като правилно в тази му част, следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на И.М:

Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил КАМАЗ 5511, с рег. [рег. номер на МПС], По делото не са представени доказателства в този смисъл, като Маринов посочва в жалбата си, че не разполага с документи, подкрепящи тезата му. Напротив, отново от представената от началника на Сектор „Пътна полиция“ справка за настояща и бивша собственост на МПС се установява, че жалбоподателят е притежавал и товарен автомобил марка КАМАЗ 5511, с рег. [рег. номер на МПС] от 14.01.1987 до 24.10.2017 г. Съдът правилно е взел предвид представеното по делото писмо с вх. № 1061/03.05.2018 г. на началника на Сектор „ПП“ Добрич, с което се удостоверява, че регистрацията на товарен автомобил КАМАЗ 5511 с рег. [рег. номер на МПС] не е била прекратявана служебно, тъй като стария регистрационен номер на този автомобил [рег. номер на МПС] е бил сменен на 27.01.2004 г., както и представената справка за служебна промяна на регистрация на МПС, от която се установява, че т. а. КАМАЗ с нов рег. [рег. номер на МПС] е в движение. Следователно съдът законосъобразно е приел, че не са били налице предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на този товарен автомобил по § 3, ал.3 от Наредбата. Не са налице данни регистрацията на автомобила да е била прекратена и на друго, предвидено в Наредба № І-45/2000 г. основание. Правилно е заключението на съда, че Маринов дължи данък върху превозното средство за товарен автомобил КАМАЗ с рег. [рег. номер на МПС] за процесния период в посочените размери.

С оглед изложените по-горе съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски не се дължат.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Върховен административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 279/06.07.2018г., постановено по адм. д. № 132/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич.

Решението е окончателно.