Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез юрк. Н.Д, и от С.Н, срещу Решение № 5037 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3044/2017 г. от Административен съд София-град в съответните му части.

В касационната жалба на ГДИН, се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, чрез отхвърляне на предявения иск, който е погасен по давност.

С.Н обжалва решението в отхвърлителната му част, с доводи, че определеното му обезщетение е занижено и несправедливо и иска уважаване на претенцията му в целия й предявен размер.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от С.Н.П доводи, че в конкретния случай, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не обуславя несъмнен и категоричен извод за претърпени от лишения от свобода С.Н неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на сън и апетит, нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство. Този факт изключва направеният от съда извод за кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на затворническата администрация по реда на ЗОДОВ. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че през краткия период на престой (22-дневен – от 07.07.2011 г. до 29.07.2011 г.), в спално помещение 109 в Затвора в [населено място] е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Събраните гласни доказателства – показанията на св. Маринов също не обусловят извод за претърпени неимуществени вреди от ищеца, доколкото двамата лишени от свобода са били в различни помещения и св. Маринов не е имал преки впечатления от физическото и душевното състояние на ищеца през целия му престой в спално помещение 109, както и след преместването му. Съдът от първата инстанция не е отчел наличието на правоотношение в пенитенциарна среда и липсата на данни за влошено здравословно състояние на ищеца – физическо и/или психическо през исковия период, липсата на данни за отрицателно здравословно въздействие на твърдения вредоносен резултат, както и сравнително краткия период на престой в килия 109 – 22 дни.

Въз основа на това пледира, че при липсата на безспорни доказателства за причинен вредоносен резултат, АССГ неправилно е уважил, макар и частично, предявеният иск срещу ГДИН за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, поради което съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено, а предявеният иск - да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. Предлага в отхвърлителната част съдебното решение да се остави в сила.

Алтернативно предлага, ако касационната инстанция прецени основателност на претенцията, определеният от АССГ размер на обезщетение от 5 000 лв., като завишен и несъответстващ на установените в съдебната практика критерии по подобни дела, да бъде редуциран.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на С.Н е неоснователна по следните съображения:

На 13.07.2016 г. първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на С.Н срещу ГДИН, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който иск е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 46 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2011 г. до окончателното й изплащане, за причинени неимуществени вреди, в периода от 07.07.2011 г. до 29.07.2011 г., изразяващи се в нарушение на чл. 2, т. 3, чл. 3 ЗИНЗС, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 53, т. 2 ППЗИНЗС, чл. 29, ал. 1 и чл. 31 от Конституцията на РБ, чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 10, т. 1 от Международен пакт за граждански и политически права, а именно: дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на сън и апетит за храна, изтезание, тормоз, жестоко и нечовешко отношение, унижение на човешкото му достойнство, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия, извършени от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията от З. [ място] по време на престоя му в килия № 109 в посочения период.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил ГДИН да заплати на С.Н сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение от незаконосъобразните действия на затворническата администрация на З. [ място], вследствие от преместването (на ищеца) в килия № 109, довело до промяна на режима на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 07.07.2011 г. до 29.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 46 000 лева, т. е. за сумата от 41 000 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата, а именно: - незаконосъобразно действие на служители от администрацията на затвора, изразяващо се в преместване на ищеца, без нарочен акт в помещение в зона на засилен контрол и надзор, което е довело практически до промяна в режима на изтърпяване на наказанието; настаняване в помещение, което не отговаря на минималните стандарти по ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЕКПЧОС; вследствие на това - наличие на твърдяните неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и вредите. Размерът на вредите е определил по реда на чл. 52 ЗЗД.

Решението в осъдителната му част е необосновано и неправилно, постановено е при неправилно тълкуване на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон, което води до отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, по съществото на правния спор.

За да се ангажира безвиновната отговорност на държавата следва да се докаже, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата от специалния закон – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие; постановени при изпълнение на административна дейност от държавен орган или негови длъжностни лица; вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредата. Липсата дори на един елемент от този фактически състав води до неоснователност на предявения иск, какъвто е и настоящият случай.

Многократно в своята съдебна практика Върховният административен съд е посочвал, че законът – ЗОДОВ - има предвид фактически действия или бездействия. Това разбиране е дадено и в т. 4 от ТР № 3 по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ и произтича и от разпоредбите на чл. 250 и чл. 256 от АПК. Целта на закона е да се обхване цялата административна дейност, всички действия и бездействия, които са извършени в нарушения на правилата за упражняване на административна дейност. По смисъла на този закон незаконосъобразни са и онези "неоснователни" действия по чл. 250 от АПК, които са осъществени без да се основават на административен акт или закон, както и "неоснователни" бездействия по чл. 256 от АПК, т. е. неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Разликата на действията и бездействията с административните актовете е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля, изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняване на властническо предписание от държавен или общински административен орган.

Необосновано първостепенният съд е приел, че в конкретния случай е налице незаконосъобразно действие на ответника.

Не всяко действие на административния орган влече след себе си, като последица, ангажиране на отговорността на държавата, а само незаконосъобразното действие, наличието на което следва да установи съдът, пред който искът е бил предявен. Обсегът на доказване в случая е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този за наличието на незаконосъобразни действия на ответника, които да са в причинна връзка с твърдените неимуществени вреди.

В случая ищецът твърди, че описаните в исковата молба неимуществени вреди е търпял, вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника от З. [ място], които са го преместили от една килия в друга, поставяйки го в условия да търпи наложеното му с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода“ в условията на „специален режим“ по смисъла на чл. 54, т. 2 ППЗИНЗС, в постоянно заключено помещение в зона с повишена сигурност, вместо в условия на „усилено строг“ режим, какъвто е бил определен от съда с посоченото в исковата молба определение, т. е. фактически са променили режима на изтърпяване на наказанието.

Твърдението е необосновано и неподкрепено от събраните доказателства.

Страните не спорят, че преместването на ищеца от едно помещение в друго е станало по наложителна причина – извършване на спешен основен ремонт на килия № 307, в която е бил настанен Нешков до 07.07.2011 г., тъй като са констатирани ронеща се мазилка, теч и умишлено направени тайници (справка изх. № 477/12.02.2018 г.-л.95), а и не е разполагало със собствен санитарен възел и постоянно течаща вода.

По статистически данни от 2017 г. капацитетът на З. [ място] е бил 336 лишени от свобода, като към 2012 г. броят на търпящите наказание там е бил 488 (констатации от доклада на Омбудсма за 2012 г. относно национален превантивен механизъм), т. е. значително над капацитета на затвора и възможностите на администрацията да размества лишените от свобода във връзка с ремонтните дейности, извършвани в периода 2008 – 2012 година с цел подобряване на битовите условия, са били силно ограничени.

Доказателствата по делото сочат, че преместването на Нешков е за срок от 17 дни, тъй като от исковия период (общо 22 дена), следва да бъдат изключени 5 дена, в които Нешков е отсъствал от З. [ място] и е пребивавал в З. [ място] във връзка с дело (т. е. от 08.07. до 13.07.2011 г., вкл.), съгласно текста на писмо изх. № 1683/29.06.2017 г. - л.76 и справка изх. № 507/06 от 10.10.2013 г. – л.13,АД № 6985/2016 г. На 29.07.2011 г., при освобождаване на място на ІV етаж в корпуса на затвора, л. о.св. е бил преразпределен, със съответния акт в съответна група и качен на етажа (л.14, АД № 6985/2016 г.).

Страните не са оспорвали също факта, че помещение № 109 е било с площ общо от 6.72 кв. м (2.10 м / 3.20 м, съгласно справка изх. № 507/06 от 10.10.2013 г., приложена по АД № 6985/2016 г.). и е било обитавано в исковия период от двама, което не кореспондира с твърдението за пренаселеност. Отделно от това по делото е доказано, че помещението е разполагало със санитарно помещение, в което има тоалетна чиния и мивка с постоянно течаща вода, като същото е отделено от останалата част на помещението със стена висока 100 см, т. е. обитателите не са били лишени от възможност да поддържат лична хигиена и да удовлетворяват физиологичните си нужди дискретно (вж. схема на л.15, АД 6985/2016 г.). Над санитарния възел е имало прозорец от PVC дограма с размери 120см/75 см, като половината крило е било отваряемо с възможност за проветряване и пряк достъп до дневна светлина. Това сочи, че обитателите на помещението са имали възможност и да проветряват и да поддържат добра лична и обща хигиена при желание за това.

На следващо място, помещение № 109 не се намира във, а в непосредствена близост до зоната с повишена сигурност, нито килията е била наказателна, както я определя ищецът. За изпълнение на наказанията ответникът е посочил други помещения. През този период не са ограничавани правата му за престой на открито, т. е. „фитнес и каре“, както сочи разпитаният по делото свидетел.

Посочените безспорни факти водят до извода, че в исковия период не са налице незаконосъобразни действия по смисъла на закона от страна на служители на ответника, които да са довели до промяна на режима на изтърпяване на наказанието на С.Н.Д по преместване са в рамките на оперативната самостоятелност на затворническата администрация и са извършени по целесъобразност – за подобряване на битовите условия на лишените от свобода. От друга страна, Нешков е бил настанен в помещение с по-добри условия от тези, в които е пребивавал до 07.07.2011 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел не се установява краткия престой в помещение № 109 (17 дни) да е оказал върху физиката и психиката на Нешков описаното в исковата молба въздействие. На първо място свидетелят няма преки наблюдения върху поведението на ищеца, поради което не е бил в състояние да си изгради мнение за преживяванията му в исковия период. Свидетелят описва по-скоро свои лични преживявания от условията, в които търпи наказанието си.

На следващо място не се доказва твърдението през исковия период Нешков да е писал „множество“ жалби и да е отправял „многократно“ искания за преместване. Обратното, ответникът доказва, че при първата възникнала възможност той е бил преместен на друг етаж и в друго помещение.

Изложеното сочи, че условията в килия № 109 не са нанесли на Нешков вредите, описани в исковата молба - дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на сън и апетит, нечовешко отношение, унижение на човешкото достойнство.

Както се посочи по-горе отсъствието дори на един от елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до отхвърляне на иска, който в конкретния случай е недоказан и неоснователен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5037 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3044/2017 г. от Административен съд София-град в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на С.Н, ЕГН [ЕГН] сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на затворническата администрация от З. [ място], представляващи преместване от килия № 307 в килия № 109 за период от 17 дни, считано от 13.07.2011 г. до 29.07.2011 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н, ЕГН [ЕГН] иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) за сумата от 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на затворническата администрация от З. [ място], представляващи преместване от килия № 307 в килия № 109 за период от 17 дни, считано от 13.07.2011 г. до 29.07.2011 г. като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5037 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3044/2017 г. от Административен съд София-град в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.