Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, против решение № 645/09.05.2019 г., постановено по адм. дело № 405/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което агенцията е осъдена да заплати на И.А сумата от 2 100 лв., представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отменено наказателно постановление № 3705/02.12.2014г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ на Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със законната лихва считано от 10.01.2018г. до окончателното изплащане. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на И.А и разноските по делото в размер на 387 лв., а на основание чл. 38, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) на адв. В.В (процесуален представител на ищеца) – сума в размер на 426 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при игнориране на възраженията на ответника по иска - настоящ касатор. Излага, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира за некоректно определен размерът на обезщетението, предвид неправилно съобразен материален интерес по наказателното постановление. Иска да се отмени решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - И.А, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита извода на съда за правилен, че в случая са налице всички предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отбелязал е,...