Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С. Ч., гр. С., ул. „Въртопо“ №45, ап. 6 срещу решение №4032 от 14.06.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №11238/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Чернева срещу решение №163 от 02.02.2012 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е отказан достъп до обществена информация.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е постановено при неправилно определяне на основанията за направеното искане, при взаимно противоречащи си изводи и с неотносими към случая мотиви. Съдът неправилно квалифицирал исканата информация като свързана с оперативната подготовка на акт на органа по отношение на трето лице, която няма самостоятелно значение. Счита, че актът за установяване на административно нарушение не попада в хипотезите на чл. 13, ал. 2 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Сочи, че съгласно §1, т. 5 ЗДОИ до доказване на противното е налице обществен интерес от предоставяне на информацията, а доказателства за липса на обществен интерес по делото не са представени. Напротив, от доказателствата се установява надделяващ обществен интерес. С. за неотносим коментара на съда по отношение на невъзможността органът да предостави информацията без съгласието на засегнатото лице. Сочи, че дори и тази хипотеза да е налице съдът е следвало да вземе отношение по изискването на чл. 31, ал. 3 ЗДОИ. Сочи също, че актът за установяване на административно нарушение е легитимен самостоятелен акт, съставен от компетентен орган и евентуално неприключилата процедура по обжалването му няма отношение към неговото издаване. Тъй като „Мобилтел“ ЕАД има право, а не задължение да обжалва акта, отказа за достъп до информация не може да бъде мотивиран с наличие на административнонаказателно производство. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решение №163 от 02.02.2012 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. При условията на евентуалност моли, в случай че съдът потвърди мотивите на обжалваното съдебно решение, да постанови достъп до исканата информация при условие, че към датата на постановяване на съдебното касационно решение е настъпил двугодишния срок от издаването на акта.

Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, счита жалбата за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът се представлява от юрисконсулти М. Б. и С. Р..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, съответства на материалния закон, и е обосновано. Правилно съдът установил характера на търсената информация като служебна, която е свързана с оперативната подготовка на акт на органа и няма самостоятелно значение. Съставеният акт за установяване на административно нарушение от 13.10.2011 г. на „Мобилтел“ ЕАД е част от административнонаказателна процедура. с оглед на това правилен е изводът на съда за приложение на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ и неприложимост на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ. Законосъобразността на отказа е преценена към датата на издаване на акта, поради което изтичането на двугодишното ограничение по чл. 13, ал. 3 ЗДОИ не е основание за отмяната му.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 13.01.2012 г. Чернева подала до Комисията за регулиране на съобщенията заявление за достъп до обществена информация с искане да й бъде предоставен акт за установяване на административно нарушение от 13.10.2011 г., съставен от Комисията за регулиране на съобщенията на „Мобилтел“ ЕАД за игрите „Пари на мига“ и „Стани милионер“. За съставянето на акта Чернева била уведомена от органа с Решение №1046 от 10.11.2011 г. в отговор на нейно предходно запитване. На 02.02.2012 г., с Решение №163, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията отказал предоставянето на исканата информация, тъй като исканата информация била квалифицирана като служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, искането се отнасяло до трето лице, което не е дало съгласие за предоставянето и не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 ЗДОИ.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че поисканата от Чернева информация е служебна, тъй като е свързана с оперативната подготовка на акт на органа по отношение на трето лице, няма самостоятелно значение и достъпа до нея може да бъде ограничен на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Приел, че не са налице хипотезите на алинея 3 и 4 на чл. 13 ЗДОИ – не са изминали две години от създаването на информацията и не е налице надделяващ обществен интерес. П. липса на надделяващ обществен интерес информацията не може да бъде предоставена без изричното съгласие на третото заинтересовано лице – чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен.

При така установените по делото факти и релевираните от касатора доводи в подкрепа на твърдяните отменителни основания спорът по делото е досежно характера на исканата информация и за приложението на чл. 13, ал. 2, 3 и 4 ЗДОИ.

За да се определи характера на исканата информация е необходимо да се определи характера на акта за установяване на административно нарушение. Безспорно е, че акта за установяване на административно нарушение е документ – материализирано волеизявление. Когато е издаден от определено от закона длъжностно лице и по предвидения в закона ред е официален документ, който свидетелства за отразените в него факти и обстоятелства. Актът е проява на удостоверителната компетентност на съответното длъжностно лице. Като официален свидетелстващ документ актът за установяване на административно нарушение се ползва с материална доказателствена сила и именно поради това и в съответствие с чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК размества тежестта на доказване – до доказване на противното се приема, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се случили така, както е посочено в него. Този характер на акта – на официален свидетелстващ документ, го прави доказателствено средство, но не и правотворческо волеизявление. Чрез акта за установяване на административно нарушение длъжностното лице не реализира властническа, а удостоверителна компетентност – констатира извършено нарушение. Наред с тази си функция актът за установяване на административно нарушение има и сигнализираща компетентния административен орган функция. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение. Едва след сезирането на компетентния орган той ще упражни властта си и ще издаде властническо волеизявление, което ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността му.

Следователно чрез акта за установяване на административно нарушение задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ, респективно неговата администрация, само е поставила началото на производство крайният акт, на което ще обективира правно валидната му воля и следователно ще демонстрира начина на упражняване на държавната власт. Именно последното е това, което дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените субекти по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.

С оглед на изложеното правилен е изводът на съда, че информацията в искания акт е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. Тя служи за образуване на административнонаказателно производство и за доказване на факта на извършено административно нарушение. Но тя не е официална информация на държавния орган. Такава органът ще е създал, когато приключи административнонаказателното производство.

Като определил правилно вида на исканата информация съдът правилно приложил и относимата разпоредба на чл. 13 ЗДОИ. Изхождайки от принципа, че достъпа до обществената служебна информация е свободен, освен ако не са налице ограниченията, предвидени в алинея 2, съдът субсумирал фактите по делото към релевантната правна норма – тази на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. С оглед на изложеното по-горе досежно характера на акта за установяване на административно нарушение съдът правилно приел, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на акт на органа и няма самостоятелно значение, поради което е налице законово предвидената възможност за ограничаване на достъпа до нея. С оглед на това неоснователен е доводът на касатора за неприложимост на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ.

Не е налице и хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗДОИ. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Вярно е, че чл. 142, ал. 2 АПК дава възможност на съда да установи нови факти от значение за делото след издаването на акта като ги прецени към момента на приключване на устните състезания, но евентуалното изтичане на срока по алинея 3 към датата на приключване на устните състезания не е нито отменен с обратна сила (чрез закон или съдебно решение) юридически факт, нито новооткрит юридически или доказателствен факт. Той е факт, който е настъпил в хода на съдебното производство, но спрямо него съдът не може да преценява законосъобразността на оспорения акт. Поради това алтернативното искане на касатора за отмяна на оспореното решение на основание чл. 13, ал. 3 ЗДОИ е неоснователно.

Неоснователен е и последният довод на касатора за неправилност на съдебното решение обоснован с приложението на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ. Нормата въвежда забрана за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация при надделяващ обществен интерес. С.но правилно съдът извършил проверка налице ли е в случая надделяващ обществен интерес. С. §1, т. 6 ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и на отчетността на субектите по член 3. Касаторът не твърди, че чрез исканата информация цели разкриване на корупция или на злоупотреба с власт, а и предмета на информацията, който е свързан с пазарно поведение на мобилен оператор, не дава основание да се приеме наличие на тази хипотеза. Що се отнася до възможността чрез исканата информация да се повиши прозрачността и отчетността на регулатора то, както обосновано приел съда, тази цел би била постигната, но не с исканата информация – акта за установяване на административно нарушение, а с издаденото въз основа на него наказателно постановление, защото именно наказателното постановление обективира властническото волеизявление на органа и чрез предоставянето на гражданите на информацията за него те биха могли да си съставят собствено мнение за работата на органа.

Касаторът, за да обоснове довода си, се позовава на §1, т. 5 ЗДОИ. Но видно от мотивите на оспорения акт органът не е обосновал отказа си с характера на исканата информация като търговска тайна. Търговската тайна е посочена като едно от основанията на третото лице за отказ да се даде съгласие за предоставяне на информацията. С оглед на това §1, т. 5 ЗДОИ не е приложима правна норма. В този контекст неоснователно касаторът твърди, че съдът не обсъдил приложението на чл. 31, ал. 3 ЗДОИ. При изричен отказ на третото лице, какъвто не се оспорва, че е налице, алинея 3 не може да намери приложение.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът след като правилно установил фактите по делото, направил въз основа на тях обосновани фактически изводи и подвел фактите към приложимата материалноправна норма, която правилно тълкувал и приложил. Правилно съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, на която се позовал и органа, поради което и като установил, че актът е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на производствените правила направил правилния извод за законосъобразност на оспореното решение. Това прави обжалваното съдебно решение правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №4032 от 14.06.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №11238/2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.