Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д. срещу решение № 178 от 13.12.2013г на Административен съд /АС/ гр. Д., с което се обявява за нищожна заповед № 827/16.09.2013г на същия орган. Претендира се незаконосъобразност на решението на основание чл. 209 т.3 от АПК, като се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда за приложение на чл. 137 ал.1 т.3 б.”ж” от ЗУТ при определяне на категорията на строежа; като се претендира приложение на чл. 137 ал.1 т.4 б. „д” от ЗУТ. Приложението на правилната правна норма при определяне на категорията на строежа е от значение при решаване на спора относно компетентността на органа, като според касатора строежът е четвърта категория и компетентен орган да постанови премахването му е кмета на общината.

Ответникът по касационната жалба, П. И. Н., редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Върховна административна прокуратура чрез прокурор Т. М. претендира неправилност на обжалваното решение.

Върховен административен съд, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211 ал.1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд.

При извършена служебна проверка за основанията по чл. 218 ал.2 от АПК, съдът приема, че решението на АС е валидно и допустимо.

По направените възражения за неправилност на решението по чл. 209 т.3 от АПК Върховният административен съд приема следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС гр. Д. е заповед № 827/16.09.2013г на кмета на община Д., с която на основание чл. 225а ал.1 от ЗУТ се нарежда премахване на незаконен строеж: „санитарен възел” със застроена площ от 1.7 кв. м., водопроводна и канализационна инсталации, изградени в таванско помещение...