Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. В. В. /Юнашкова/ срещу решение от 03.08.2009г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д.№ 220/2009г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът кмета на община М. не взема становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна Е. А. З. с писмено възражение е изложила доводи за неоснователност на касационната жалба.

Останалите заинтересовани страни не вземат становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е по подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 58 от 06.01.2009г., с която кмета на община М. е отказал на ползвателя Е. В. В. да придобие собственост по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 950 кв. м. от имот №1190 по помощния план на зона „Парта”, землището на гр. М.. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, че не са били налице кумулативните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Съдът е приел, че не са представени доказателства, от които да се установи, че на жалбоподателката е било предоставено право на ползване по ред предвиден в §63 от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Освен на това основание, съдът е приел, че правата на жалбоподателката са били признати по реда на §5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в приложимата редакция от 1992г, с издаване на оценителен протокол. По вина на жалбоподателката определената оценка не е била внесена. С издаване на оценителен протокол е преклудирана възможността за признаване на правата и по друг ред. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразна оспорената заповед.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания.

Трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав, който обхваща няколко различни предпоставки, в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на самото ограничено вещно право - правото на ползване върху земеделската земя.

Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган, съгласно изискванията на нормативните актове, изброени неизчерпателно в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В конкретния случай, по делото липсват каквито и да било доказателства, че правото на ползване е надлежно учредено по силата на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Видно от приложената молба, подадена от жалбоподателката с искане за оценка още през 1992 г., същата е заявила искане за оценяване на имот от 950кв. м, като е посочила, че земята и е предоставена като работеща в АПК „Север” Михайловград за лично ползване. Такова основание липсва и в приложената служебна бележка от КЗС кв.Кошарник, Михайловград, както и в допълнително представената служебна бележка от АПК „Септемврийци”. При тези данни е безспорно, че заявителката не е доказала правото си на легитимиран ползвател с надлежен документ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. При тези данни напълно обоснован е изводът на съда, че липсва възможност за провеждане на процедурата по § 62 и сл. от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Не са налице основанията на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - лицето да се легитимира като ползвател с надлежно предоставено право на ползване - лично или на наследодател, поради което липсва първият и основен елемент от фактическия състав на нормата.

Освен това обосновано с оглед доказателствата и при правилно приложение на закона, съдът е приел, че дори да са съществували права за ползвателя, същите са преклудирани, тъй като по молбата за признаване на правото на трансформация на право на ползване в право на собственост е издаден оценителен протокол още през 1992 г. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 отм. от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията обнародвана в Държавен вестник бр. 34/1992 г. гражданите, на които е било предоставено право на ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в срок от 3 месеца от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) подават молба в техническата служба на общините по местоположението на имота, като в двумесечен срок от постъпване на молбата общината определя оценката на имота. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че по отношение на заявените права на жалбоподателката се прилага именно тази процедура, тъй като молбата по която се е произнесъл административния орган е подадена на 02.06.1992г. В тази процедура има позитивно произнасяне за признаване на правата на ползвателя – издаден е оценителен протокол с определена оценка за имота в размер на 51 940лв. Поради бездействие на правоимащия определената оценка не е внесена в неколкократно новираните срокове.

С постановеното решение, съдът правилно е приложил материалния закон – жалбоподателката няма право да придобие собствеността по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Не са налице сочените в касационната жалба пороци и същото следва да бъда оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.08.2009г., постановено от Административен съд Монтана по адм. д.№ 220/2009г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Т. Х. Т.Х.