№ 2326

гр. София, 22.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 1275 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „О.“ ЕООД, чрез адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 484 от 25.01.2024 г., поправено с решение № 6803 от 10.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12938/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20050478 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 13690/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за уважаване на предявения от ищеца Р. Г. В. против „О.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното плащане.

Въззивното решение в останалата му част не е предмет на касационното производство и е влязло в сила.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следния въпрос: „Трябва ли да бъде осъществен и доказан фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, изключая вината, за да бъде присъдено обезщетение на вреди на пострадалото лице?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение...