Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2453 от 08.08.2013г. по ч. гр. д. № 1587 /2013г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е прието по реда на чл.423 ГПК възражение на И. И против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК:, издадена в полза на частния жалбоподател по ч. гр. д. № 14101/ 2012г. от Районен съд - Пловдив и заповедта е обезсилена на основание чл.423, ал.3, изр. последно ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение и моли да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, И. И, моли частната жалба да се остави без разглеждане, респективно да се потвърди обжалваното определение, по съображения, подробно изложени по делото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално недопустима в частта, в която се обжалва приемането на възражението по реда на чл.423, ал.1 ГПК.

Определението по чл.423, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо и е постановено по реда на извънредния контрол, при който окръжният съд, макар и наименован от законодателя въззивен съд, не упражнява присъщите на въззивна инстанция правомощия. В тази насока е и принципното разрешение за характера на производството по чл.423, ал.1 ГПК, дадено в т. 15 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г по тълк. д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС във връзка с дължимата за него държавна такса. С оглед изложеното, частната жалба в частта за приемане на възражението по чл.423, ал.1 ГПК следва да се остави без разглеждане.

В общата хипотеза на приемане на възражението по реда на чл.423, ал.1 ГПК то се приравнява по ефект на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, което обуславя компетентност на окръжния съд, вече в качеството му на въззивна инстанция, да разгледа частните жалби по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК. Изключение е въведено при приемане на възражението, поради наличието на абсолютните пречки за издаване на заповедта за изпълнение по чл.411, ал.2 т.3 и т.4 ГПК, чиято последицата е служебно обезсилване от съда на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В частта за обезсилването актът на окръжния съд се приравнява на определение на заповедния съд по чл.415, ал.2 ГПК, когато в процедурата по връчването на заповедта за изпълнение той констатира, че длъжникът няма постоянен адрес или седалище, съответно обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на страната. Ето защо, обезсилването на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, по реда на чл.423, ал.3, изр. последно ГПК подлежи, на основание чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК, на обжалване пред ВКС, при което се извършва единствено преценка дали основанието за приемане на възражението е липса на предпоставките по чл.411, ал.2 т.3 и т.4 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение, без да се извършва контрол дали тези предпоставки действително са се осъществили.

С оглед горното, частната жалба в частта, в която се иска отмяна на определението за обезсилването на заповедта за изпълнение е допустима, но с оглед приемане по реда чл.423, ал.1 ГПК на възражението, поради липсата на предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, е неоснователна.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

частната жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2453 от 08.08.2013г. по ч. гр. д. № 1587 /2013г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е прието по реда на чл.423 ГПК възражение на И. И против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК:, издадена в полза на [фирма] по ч. гр. д. № 14101/ 2012г. от Районен съд - Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА

определение № 2453 от 08.08.2013г. по ч. гр. д. № 1587 /2013г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е обезсилена на основание чл.423, ал.3, изр. последно ГПК заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена в полза на [фирма] по ч. гр. д. № 14101/ 2012г. от Районен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,

в частта, в която частната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, като в останалата част определението е необжалваемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.