О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2613
гр.София, 22.05.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев
Яна Вълдобрева
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 535/ 2025 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ш. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд /САС/ № 971 от 13.09.2024 г. по гр. д.№ 12/ 2024 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ № 5385 от 24.10.2023 г. по гр. д.№ 13461/ 2022 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Прокуратура на Република България /ПРБ/ искове за разликата над 3 000 лева до пълния претендиран размер от 60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 3 300 лева до пълния претендиран размер от 3 600 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с влязло в сила решение № 260507 от 30.09.2021 г. по ВНОХД № 1470/ 2021 г. на СГС, със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2021 г. до окончателното плащане, и е разпределена отговорността за разноските по делото.
В осъдителната част /с която ПРБ е осъдена да заплати на А. Ш. 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3 300 лева обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 30.09.2021 г./ първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя въпросите 1. „Противоречи ли на задължителната практика на върховната инстанция несъобразяването...