Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р. Б. А. против решение № 3977 от 15.08.2011 г. по адм. дело № 426 / 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Андонов против заповед № 03-11/03.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като няма необходимост от предприетите длъжностни промени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за малките и средни предприятия оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 03 - 11/ 03.01.2011 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията (ЗЗД) изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в изпълнителната агенция). Административният акт е постановен в съответствие с изискванията на чл.108, ал.1 от ЗДСл – същият е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл.106, ал. 4 от ЗДСл.

Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след като със заповед № РД - 12-1/ 03.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия са предприети промени в структурата и длъжностите на администрацията на агенцията и е утвърдено, считано от 03.01.2011 г., ново длъжностно и поименно щатно разписание. Съгласно посочените промени отдел „Подготовка и избор на проекти” към Главна дирекция „Конкурентоспособност и иновации”, е закрит. Закрит е и сектор „Информационна дейност и координация” към същия отдел, в който жалбоподателят заема една от двете бройки за длъжността „старши експерт” (длъжностно разписание от 01.12.20120 г.). Извършено е цялостно преструктуриране на отделите на Главна дирекция „Конкурентоспособност и иновации”, като съществуващите три отдела „Подготовка и избор на проекти”, „Финансов контрол и отчетност на проекти” и „Миниторинг” са закрити. Главна дирекция „Конкурентоспособност и иновации” е организирана по нов начин, като са създадени пет отдела: „Законосъобразност и администриране на нередности”, Вътрешен контрол и изпълнение на проекти”, „Информационни и аналитични дейности”, „Оценка и договаряне” и „Мониторинг и финансово управление”.

При тези данни и при липсата на доводи служебните функции на жалбоподателя да са запазени, аргументирано първоинстанционният съд приема, че длъжността, заемана от жалбоподателя, е съкратена. С извършените структурни промени сектор „Информационна дейност и координация”, отдел „Подготовка и избор на проекти” на Главна дирекция „Конкурентоспособност и иновации”, е закрит. По този начин длъжността, заемана от служителя е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания (чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията).

Доводите в касационната жалба за съществуването на вакантни длъжности, които жалбоподателят би могъл да заеме, не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са свързани със законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение (с оглед липсата на твърдения тези длъжности да са идентични като система от функции, задължения и изисквания с длъжността, изпълнявана на от Андонов), а с условията за назначаване на служителя, които не са предмет на настоящия процес.

Доводите, свързани с необходимостта от предприетите от административния орган структурни и длъжностни промени в главна дирекция „Конкурентоспособност и иновации”, също са извън предмета на правния спор. Като орган на държавна власт, осъществяващ ръководство на съответната администрация, изпълнителният директор на агенцията може да реорганизира администрацията, като закрива и създава отдели, премахва и разкрива нови длъжности в рамките на съответните дирекции и общата численост на персонала в тях (арг. от чл. 11 от Закона за администрацията). Промените са по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.

Горните съображения налагат извода, че извършеното съкращение е реално и длъжността, заемана от служителя е премахната. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нормативно очертаните рамки, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона.

Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1,т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 3977 от 15.08.2011 г. по адм. дело № 426 / 2011 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Р. Б. А.

от гр. С., ж. к. „Западен парк”, бл. 88 да заплати на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, гр. С., ул. „6-ти септември” № 21 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.