Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. П. Б., действащ в качеството си на ЕТ „Н. Б.” , чрез процесуален представител адв.. И. срещу Решение № 1606/12.07.2013, постановено по адм. дело № 3283/2011 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт с № 261100498 от 01.08.2011 г. на главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив, ИРМ - Хасково, на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 1058 от 01.11.2011 г. на директора на Д"ОУИ", а понастоящем Д"ОДОП", гр. П., при ЦУ на НАП, с която на едноличния търговец е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 194 552,40 лв. и са определени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 44 462,44 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че събраните по делото доказателства не са обсъдени от съда в тяхната съвкупност, а те установяват реалното осъществяване на процесните доставки. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП”– Пловдив, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение...