Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Й. П. от гр. С., подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Б. Б., срещу решение № 10922 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 3862/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е І. От данните по делото е видно, че: 1.
С писмо изх. № 2339 от 30.07.2009 г. Инспектора към Висшия съдебен съвет е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 или 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на М. Й. П., съдия в Софийския районен съд, за виновно допуснати от нея неизпълнения на служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1, 2 и 5 ЗСВ, подробно описани в предложението в обем от 22 страници.
С решение по т. 29, протокол № 33 от 06.08.2009 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство, което е възложил на избран чрез жребий дисциплинарен състав.
След провеждането на възложеното му производство, дисциплинарният състав не е възприел една част от констатациите за допуснати от съдия М. Й. нарушения на служебни задължения, поради което с решение № 10-00-008 от 01.02.2010 г. по проведеното от него дисциплинарно дело № 57/2009 г. е направил предложение Висшият съдебен съвет да наложи на М. Й. П. по - лекото дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ (
намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца
) за виновно допуснати от нея неизпълнения на служебните задължения за времето от 01.01.2008 г. до 30.03.2009 г., изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и в действия, които неоправдано забавят производството по делата. Двете групи нарушения са определени от дисциплинарния състав като такива по чл. 307, ал. 3 (сега ал. 4), т. 1 и 2 ЗСВ и са описани в мотивите към решението така: а)
Системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони:
Към датата на извършената от Инспектората при Висшия съдебен съвет проверка (27.05.2009 г.) е направена констатация, че съдия М. Й. не е постановила съдебни актове общо по 29 бр. дела, от които: - 8 дела, обявени за решаване на 11.02.2009 г.; - 3 дела, обявени за решаване на 16.02.2009 г.; - 4 дела, обявени за решаване на 18.02.2009 г.; - 5 дела, обявени за решаване на 04.03.3009 г.; - 5 дела, обявени за решаване на 06.03.2009 г. и - 4 дела, обявени за решаване на 10.03.2009 г.
В тази част на мотивите дисциплинарният състав е посочил, че:
- от справката за дейността на СРС, ІІІ ГО, за периода ( на проверката
) 01.01.2008 г. до 31.03.2009 г. по безспорен начин било установено, че за този период съдия Йорданова е свършила общо 883 дела, от които 263 бр. през І-то тримесечие на 2009 г. и от всичките тези 883 свършени дела по 29, посочени по-горе, съдебните актове не са били изготвени към датата 27.05.2009 г. (
тук дисциплинарният състав е изразил становище, че "тези данни налагат безспорно извод за много висока натовареност на съдията" );
- в хода на дисциплинарното производство били представени болнични листове, които удостоверявали, че съдия М. Й. е била в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 23.03.2009 г. до 28.03.2009 г. ( пет дни
) и за времето от 13.04.2009 г. до 09.06.2009 г. (
почти два месеца
) и това обстоятелство е допринесло за забавеното изготвяне на съдебните актове по посочените по-горе 29 дела;
- решенията по 24 от всичките 29 дела са били обявени в периода от 01 до 16 юни 2009 г., т. е. в края на отпуска по болест и незабавно след него.
б)
Действия или бездействия, които неоправдано забавят производството:
В тази част на изложените от него мотиви дисциплинарният съсътав подробно е обсъдил всяка една от констатациите, отразени в доклада на съдебните инспектори, извършили проверката, респ. отразени в предложението на инспектората за образуване на дисциплинарно производство и една част от тези констатации е приел за недоказани и неоснователни. За основателни е приел следните констатации:
аб)
неправилно или непрецизно извършвана проверка за редовност на исковите молби:
- по гр. д. № 1908/2008 г. съдия Йорданова на три пъти е оставила без движение молбата по чл. 14 от Закона за лицата и семейството (
за обявяване на едно лице за безвестно отсъстващо или за обявяване смъртта на едно безвестно отсъстващо лице
), като първото разпореждане е с дата 19.05.2008 г., а едва на 11.09.2008 г. е констатирала, че подателят на молбата не е внесъл дължимата държавна такса - обстоятелство, което е могла и е била длъжна да констатира още с първото разпореждане; направеният пропуск от зам. председателя при образуването на делото, не освобождава съдия Йорданова от задължението също да направи проверка дали е внесена държавната такса и поради това не я оневинява, според дисциплинарния състав;
- по преписка вх. № 0762/2008 г., образувана на 25.07.2008 г. по молба за разрешение да се извърши продажба на недвижим имот, собственост на дете (
чл. 73
,
ал. 2 от Семейния кодекс
), съдия Йорданова с разпореждане от същата дата е оставила молбата без движение с указание да бъде подписана и от непълнолетното дете, което указание не е било изпълнено и тя е отказала да издаде исканото разрешение, но на 04.09.2008 г. е установила, че детето не е непълнолетно, а е малолетно, отменила е отказа и е издала разрешение за продажба; според дисциплинарния състав в този случай съдия Йорданова е допуснала грешка, довела до забавяне на производството по преписката;
- по преписка вх. № 0564/2009 г., образувана на 05.02.2009 г. по молба за приемане на наследство, с разпореждане от същата дата съдия Йорданова е дала указания за представяне на доказателства по чл. 57 от Закона за наследството (
когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател
), за които молителката е била уведомена на 06.02.2009 г.; с молба от 12.02.2009 г. тя е поискала удължаване на срока за изпълнение на указанията, която молба е била уважена; със същото разпореждане (
с което удължава срока за представяне на доказателствата
) съдия Йорданова е наредила преписката да се докладва на 25.02.2009 г., а на 04.03.2009 г. е разпоредила преписката да се постави в папка и да се номерират страниците й; едва на 11.05.2009 г. с определение от същата дата е постановила отказ; при тези данни дисциплинарният състав е направил извод, че в случая е налице несвоевременно произнасяне по преписката, вина за което имат съдията и съответния съдебен служител;
- по останалите едно гр. дело и три преписки (
гр. д. № 1036 от 2008 г., пр. вх. № 0267 от 2008 г.; пр. вх. № 0587 от 2008 г.; пр. вх. № 0189 от 2009 г.
) дисциплинарният състав е приел, че не е налице твърдяното от съдебните инспектори непрецизно прилагане на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс, довело до забавяне на съдебните производства.
бб)
неизпълнение на указанията на горната инстанция:
В тази група нарушения съдебните инспектори са включили направени от тях констатации по три дела - гр. д. № 511/2007 г., гр. д. № 4736/2007 г. и гр. д. № 2873/2008 г. Дисциплинарният състав е приел, че само по гр. д. № 511/2007 г. съдия Йорданова не е съобразила указанията на по-горната инстанция (
Софийски градски съд
), че ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК отм. и производството по делото следва да продължи, и е продължила да дава указания за внасяне на такса за призоваване на ответника чрез съдебна поръчка до САЩ, с което действително е забавила производството по делото. За останалите две дела дисциплинарният състав е приел, че констатациите на съдебните инспектори са неточни и недоказани.
вб)
дисциплинарният състав е приел за неверни (
несъответстващи на обективната истина
) констатациите на съдебните инспектори, че по гр. д. № 4393/2007 г. съдия Йорданова на три пъти е давала указания за отстраняване на едни и същи нередовности и немотивирано е пренасочвала делото, което е наложило ново призоваване на страните; при направената проверка дисциплинарният състав е констатирал, че даваните от съдия Йорданова указания не са били за отстраняване на нередовности на молбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, а са били за установяване на обстоятелства, определящи подсъдността и за събиране на сведения за (
безвестно
) отсъстващото лице;
гб)
немотивирано пренасрочване на делата, което налага ново призоваване на страните:
За тази група нарушения дисциплинарният състав, че те наистина са били допуснати по три от посочените в предложението на инспектората дела: гр. д. № 1315/2007 г., гр. д. № 4704/2007 г. и гр. д. № 3261/2008 г. Възражението на съдия Йорданова, че пренасрочването е било наложено от обективни причини - семинар и дежурство - е прието за неоснователно с мотиви, че при възникнали други служебни ангажименти за съдията, предимство следва да се дава на редовно насрочените съдебни заседания.
дб)
несвоевременно уведомяване на компетентната дирекция "Социално подпомагане" (
отдел "Закрила на детето"
) с оглед на правилото по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (
според който при всяко дело, по което се засягат права или интереси на дете, съдът уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето; дирекцията изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност да изпрати представител, дирекцията предоставя доклад
):
В предложението на инспектората са посочени 4 дела - гр. д. № 1002/2007 г., гр. д. № 4704/2007 г., гр. д. № 2649/2008 г. и гр. д. № 4242/2008 г. - по които са направени констатации в посочения смисъл. Дисциплинарният състав е приел констатациите за основателни и е споделил становището, че в случая се касае за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, защото при всяка редакция на тази разпоредба (стара и нова) неизпълнението на служебни задължения се изразява в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на служебните задължения на магистрата, а несвоевременното конституиране на компетентната дирекция "Социално подпомагане" или изискване на становище от нея несъмнено е действие, което води до отлагане на делото и неоправдано забавя производството.
еб)
несвоевременно произнасяне по относими към (
спора по
) делото доказателства:
Тук е описано само едно дело - гр. д. № 1002/2007 г. образувано по искане за развод. В съдебното заседание на 08.10.2008 г. страните са представили доказателства, че между тях има друго дело за произхода на детето от брака им, но съдия Йорданова не се е произнесла по тези доказателства и е дала ход на делото по същество. Впоследствие на 01.12.2008 г. е отменила хода по същество и е насрочила ново съдебно заседание на 04.03.2009 г. и е разпоредила да бъде направена справка за другото дело между страните - гр. д. № 799/2007 г. на СГС, образувано по оспореното бащинство на детето. Дисциплинарният състав е приел за неоснователно възражението на съдия Йорданова, че след като законът предвижда възможност за отмяна на определението, с което на делото е даден ход по същество, не може да има неоправдано забавяне на производството по делото.
жб)
отмяна на определението, с което е даден ход по същество, което е забавило производството поради необходимостта от ново призоваване на страните:
Дисциплинарният състав е приел за доказани и основателни констатациите на съдебните инспектори, че по 48 дела са били отменени определенията, с които на делата е даван ход по същество и съдебните производства са били възобновявани, но не поради изменение на релевантните за съответния спор обстоятелства и това сочело на пропуски в организацията на работа и по-конкретно на незадълбочено предварително проучване на делата. Възобновянето на съдебното производство по тези дела, според дисциплинарния състав, е довело до неговото неоправдано забавяне.
зб)
преписка вх. № 687/2009 г. е била образувана по искане за начначаване на особен представител на дете и към момента на проверката - 07.05.2009 г. - все още не е имало произнасяне по това искане; дисциплинарният състав е приел, че в този случай забавянето е било причинено от необходимостта да бъде изискано и приложено друго дело, решението по което е било от значение за правилното решаване на преписката.
иб)
дисциплинарният състав е приел за неоснователна и констатацията на съдебните инспектори, че по вина на съдия М. Й. неоправдано са били забавени съдебните производства по 2 дела и 3 преписки - гр. д. № 4962/2007 г. и гр. д. № 324/2008 г.; преписки вх. № 584, 585 и 4284, всичките от 2008 г.; според дисциплинарния състав в тези случай забавянето не е било по вина на съдията, а поради трудности по призоваването на ответниците по делата, несвоевременно изпълнение на указанията на съда за ангажиране на доказателства и други действия на страните по тези дела и на съдебни служители.
2.
С посоченото решение дисциплинарният състав е приел за неоснователни констатациите на съдебните инспектори, че съдия М. Й. е допуснала нарушения на служебните си задължения по чл. 307, ал. 3 (сега ал. 4), т. 5 ЗСВ, подробно описани в предложението на инспектората в 8 точки на раздел ІІІ от предложението, наименован "Нарушение на служебните задължения на съдията" (
от стр. 18 до стр. 22 вкл. на предложението
).
3.
Предложението, направено с посоченото по-горе в т. 1 решение на дисциплинарния състав, е било обсъдено на заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.02.2010 г. От стенографския протокол за това заседание се вижда, че след краткото встъпително обяснение от докладчика по дисциплинарното дело, думата е взел К. П. (
тогава председател на Върховния административен съд и поради това член по право на ВСС
), който: а) е изразил съжаление, че на заседанието не присъства членът на ВСС И. К., който е бил председател на Софийския районен съд и б) е заявил, че е разговарял със сегашния председател на районния съд, според който "това е един съдия, който не желае да работи - непрестанно излиза в болнични, излиза, връща се, отваря делата, други колеги ги гледат и това е една практика". Изказването на К. П. завършва с предложението: "Предлагам да уволним този човек (
несъмнено става реч за съдия М. Й.
), да не се мъчи той и да не мъчи обществото."
С. К. П. думата взима главният инспектор А. К., която участва в това заседание по силата на чл. 60, ал. 2 ЗСВ (
главният инспектор участва в заседанията на ВСС, но не участва в гласуването
). Тя също е изказала съжаление, че на това заседание "го няма г-н И. К., защото още като внесохме предложението той изрази становище какво да бъде и съответното наказание". Изказала е и съжаление, че не е донесла "една от първите жалби на така да се каже престрашил се адвокат да напише до нас (
съдебните инспектори
) сигнал за тези безобразия на съдията и се твърдеше, че многократно устно адвокатите сигнализират председателя да вземе мерки, боейки се от последствия за клиентите си, но никой досега не е взел мерки срещу този съдия." С. А. К. за нея "достатъчно ясно говори за качеството й на работа (
на съдия М. Й.
) това, че 48 дела са с отменен ход или пък там два месеца да назначиш един особен представител" и затова тя също счита, че предложеното от дисциплинарния състав наказание не отговаря на тежестта на допуснатите нарушения, но все пак този въпрос е предоставен за преценка от членовете на Висшия съдебен съвет.
Несъгласие с вида и размера на предложеното от дисциплинарния състав наказание е изразил и членът на ВСС П. С., който е заявил, че поддържа предложеното от К. П. наказание, защото "тези неща подронват целия авторитет на съдебната система и настойват обществото срещу добрите, честните и почтени" (
магистрати
).
Членът на Висшия съдебен съвет К. К. е заявила, че познава "работата на колежката от първия й ден като съдия", защото е била избрана за съдия в Софийския районен съд, когато тя (
К. К.
) е била председател на този съд. Според нея проблемите датират оттогава. "Многократно са правени всякакви опити да се въздейства, давани са възможности, изслушвана е, защото винаги е съобщавала за проблеми и неуредици в работата на колегията, които в някаква степен допринасят за това тя да не може да си върши добре работата." С. К. К. действително съдия Йорданова има някакви здравословни проблеми, но тя също счита, че наказанието, предложено от дисциплинарния състав, е несъответно леко за допуснатите от съдия Йорданова нарушения и затова предлага да й бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, каквото по вид предлага и дисциплинарния състав, но то да бъде в максималния размер - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 % за срок от две години.
След проведеното гласуване предложението на К. П. за дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия М. Й. е било отхвърлено и с 20 гласа "за" е било прието предложението на К. К.. Поради това с решение по т. 62 от дневния ред на това си заседание Висшият съдебен съвет е приел, че М. Й. П., съдия в Софийски районен съд, за периода 01.01.2008 г. - 30.03.2009 г. е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, поради което й налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 % за срок от две години.
ІІ.
М. Й. П. е оспорила пред Върховния административен съд законосъобразността на това решение на Висшия съдебен съвет.
1.
С решение № 9412 от 06.07.2010 г. по адм. дело № 4152/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на съдия М. Й. срещу решението на Висшия съдебен съвет, но с решение № 15062 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решението на тричленния състав и вместо него е постановил друго, с което е отменил като незаконосъобразно решението по т. 62 от протокол № 5 от 04.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет в частта, с която е прието, че М. Й. П. е допуснала нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ (
системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони
) и в частта, с която е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 % за срок от две години. Със същото решение петчленният състав на Върховния административен съд е изпратил делото като преписка на Висшия съдебен съвет, който да реши по същество въпроса за вида и размера на дисциплинарното наказание, което следва да бъде наложено за останалите дисциплинарни нарушения.
2.
Въпреки че е отхвърлил жалбата на М. Й. П. срещу решението на Висшия съдебен съвет, тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, в мотивите към своето решение е посочил, че не споделя извода за виновно допуснато от съдия М. Й. нарушение по чл. 307, ал. 3 (сега ал. 4), т. 1 ЗСВ, изразяващо се в системно неспазване на сроковете за изготвяне на съдебните актове, защото в дисциплинарното производство са били установени обективни причини за забавянето на 29 съдебни акта - много висока натовареност на съдията и продължителен отпуск по болест. Освен това съдебните актове по 24 от всичките 29 дела са били изготвени от съдия М. Й. в края на отпуска по болест и непосредствено след него.
Петчленният състав на Върховния административен съд е споделил този извод на тричленния състав, но е изразил становище, че като не е обсъдил въпроса и не е изложил мотиви доколко тежестта на установеното дисциплинарно нарушеине по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ обуславя максималния размер на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, тричленният състав е постановил едно необосновано решение, което следва да бъде отменено.
Според петчленния състав на Върховния административен съд и решението на Висшия съдебен съвет в частта за размера на наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, като постановено при неизясненост на фактите от значение за размера на дисциплинарното наказание. Затова и решението на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено, освен в частта, с която е приел за установено дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ (
действия или бездействия, които неоправдано забавят производството
). И тъй като правомощието за налагане на дисциплинарно наказание е от изключителна компетентност на Висшия съдебен съвет, преписката, според петчленния състав, следва да бъде върната за ново произнасяне относно размера на следващото се за нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ.
ІІІ.
В изпълнение на решение № 15062 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, в заседанието си на 17.02.2011 г. по т. 23 от дневния ред Висшият съдебен съвет е приел решение, с което налага на М. Й. П. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца за допуснати от нея нарушения по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 2 ЗСВ за периода 01.01.2008 г. - 30.03.2009 г.
М. Й. П. е оспорила това ново решение на Висшия съдебен съвет с доводи за незаконосъобразност (унищожаемост) поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона (т. е. на всички отменителни основания по чл. 146 АПК). Тези доводи са основани на следните аргументи:
1.
С решение по т. 14 от дневния ред на заседанието си от 04.03.2010 г. (протокол № 9) Висшият съдебен съвет на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ (
подаване на оставка
) е освободил М. Й. П. от длъжността "съдия в Софийски районен съд", считано от 13.03.2010 г. Според чл. 311, т. 2, б. "а" ЗСВ Висшият съдебен съвет налага наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател, а от датата 13.03.2010 г. М. Й. П. вече не е съдия и не е в служебни правоотношения нито с ВСС, нито със СРС.
2.
Според чл. 322 ЗСВ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет. В случая решението на Висшия съдебен съвет е от 17.02.2011 г. и предполага удръжки от трудово възнаграждение за срок от 6 месеца след тази дата, а жалбоподателката не получава трудово възнаграждение още от м. януари 2010 г., при това от 13.03.2010 г. не е съдия, а безработен гражданин. Налице е, според нея, противоречие с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона.
3.
ВСС незаконосъобразно бил обвързал наложеното дисциплинарно наказание с размера на обезщетението по чл. 225 ЗСВ (
еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има магистрата в органите на съдебната власт, но не повече от 20
).
4.
В новото предложение на дисциплинарния състав (
рег. № 11-12-120 от 17.02.2011 г. - заверено ксероксно фотокопие от него се намира на л. 20 от адм. д. № 3862 от 2011 г. на ВАС-VІІ отд.
) липсват имената на председателя и членовете на състава, поради което не е сигурно, че то е направено от избрания чрез жребий дисциплинарен състав. Липсва дата на новото заседание на дисциплинарния състав, което предполага, че на 17.02.2011 г. - в деня на заседанието на ВСС - е представено едно формално предложение с преповтаряне на решението на касационния съд. А в това решение са дадени задължителни указания на ВСС да направи преценка за съразмерността на наложеното на 04.02.2010 г. дисциплинарно наказание "на базата на конкретиката по отношение на неоправдано забавените съдебни производства" и с оглед:
- натовареността на съдията през процесния период;
- липсата на виновно неизпълнение на служебните задължения за спазване на процесуалните срокове при изготвяне на съдебните актове;
- липсата на наказания и на обръщане на внимание;
- повишаването в ранг на съдията на 20.05.2009 г. след положителна атестация за процесния период.
В новото предложение на дисциплинарния състав и в послевалото решение на Висшия съдебен съвет от 17.02.2011 г. изобщо не била обсъдена посочената конкретика на всяко от нарушенията по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 2 ЗСВ, а отново е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, който повелява индивидуалният административен акт (
очевидно според жалбоподателката оспореното от нея решение на ВСС е индивидуален административен акт
) да се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. А точно това нарушение било довело до отмяна на решението на ВСС от 04.02.2010 г.
ІV.
С решение № 10922 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 3862/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на М. Й. П. срещу новото решение на Висшия съдебен съвет. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че:
1.
Оплакването, че оспореното дисциплинарно наказание на жалбоподателката е наложено, считано от 17.02.2011 г., било неоснователно. Данни в тази насока не се съдържат както в предложението на дисциплинарния състав, така и в решението на ВСС по протокол № 6/17.02.2011 година. Обратно, в предложението на дисциплинарния състав, възприето при обсъждането от членовете на кадровия орган и в оспореното решение на последния било отбелязано, че дисциплинарното наказание на съдия М. П. е определено с решението на ВСС от 04.02.20010 и се счита наложено към момента на съобщаването му на жалбоподателката. В контекста на чл. 322 от ЗСВ, новото предложение на дисциплинарния състав било за определяне единствено на размера на дисцплинарното наказание, което вече е наложено с решение на ВСС с т. 62 по протокол № 5 от 04.02.2010 г. Към тази дата - 04.02.2010 г. - жалбоподателката все още е заемала длъжността съдия в СРС, поради което, според тричленния състав, доводът, че й се налага дисциплинарно наказание след като вече е прекратено правоотношението поради подаване на оставка по реда и на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е неоснователен. Съгласно чл. 322 от ЗСВ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието. Това е релевантният момент, с който законът свързва настъпването на неблагоприятните последици в правната сфера на адресата на акта. С решението на петчленния състав решението на ВСС било отменено само в частта относно размера на наложеното дисциплинарно наказание, но в частта, с което е прието за установено, че жалбоподателката е допуснала дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 2 ЗСВ, определен е видът на дисциплинарното наказание и й е наложено такова по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, това решение на ВСС не е отменено и поради това не е заличен с обратна сила неговият правен ефект. Съдът упражнява контрол за законосъобразност спрямо решенията на кадровия орган и в зависимост от извода за неговата законност разполага с правомощието да отмени или потвърди наложеното дисциплинарно наказание, но няма дисциплинарна власт да наложи друго дисциплинарно наказание вместо обжалваното пред него, респективно да измени размера на наложеното от ВСС дисциплинарно наказание. Затова в случая Върховният административен съд, петчленен състав (
след като е приел за установено дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, сега ал. 4, т. 2 ЗСВ и като е приел, че ВСС законосъобразно е наложил за това нарушение
дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, но не е съобразил неговия размер с тежеста на дисциплинарното нарушение
) в рамките на правораздавателната си власт е изпратил преписката на дисциплинарно наказващият орган със задължителни указания по прилагането на закона относно размера на законосъобразно определеното по вид дисциплинарно наказание. Ето защо, според тричленния състав на ВАС-VІІ отд., новото решение на ВСС, с което той определя нов размер на дисциплинарното наказание, завършва фактическия състав на налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ и поражда действие, считано от момента на възникване на правните последици за жалбоподателката по силата на чл. 322 ЗСВ от решението на ВСС от 04.02.2010 г., а не от от 17.02.2011 година.
2.
При определянето на размера на наложеното дисциплинарно наказание ВСС се бил съобразил с релевантните фактически обстоятелства, предвид изложените съображения в тази насока в решението на петчленния състав и при спазване на критериите по чл. 309 ЗСВ е определил минималният размер по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, поради което според тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, доводите на жалбоподателката за несъразмерност на наложеното й дисциплинарно наказание са неоснователни. Поставените от нея въпроси във връзка с размера на следващите й се обезщетения при прекратяване на правоотношението й по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ не подлежат на обсъждане в това производство - за жалбоподателката е налице правна възможност да защити правата си по предвидения в закона процесуален ред (
тричленният състав не е посочил кой е този процесуален ред
).
3.
Доводите за нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазена форма на новото предложение на дисциплинарния състав са неоснователни. Действително това ново предложение не съдържа дата, нито имената на членовете на дисциплинарния състав, но тези нарушения според тричленния състав не рефлектират върху законосъобразността на оспореното решение на ВСС. По отношение на датата, срокът по чл. 320, ал. 1 ЗСВ (
в тридневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия ВСС заедно с преписката по делото
) е инструктивен, а в случая според тричленния състав на ВАС-VІІ отд. очевидно предложението е било обективирано в момент, предхождащ заседанието на ВСС и не е имало пречка да бъде предмет на обсъждане от членовете на ВСС. По преписката нямало данни за настъпили персонални промени в дисциплинарния състав, поради което допуснатият пропуск за изписване на имената на членовете на същия не опорочавал съдържанието му. На следващо място предложението на дисциплинарния състав нямало самостоятелно правно значение и не обвързвало като правен ефект Висшия съдебен съвет, следователно констатираните пропуски в предложението не опорочавали в степен на незаконосъобразност обжалваното решение на ВСС.
V.
Срещу това съдебно решение е подадена сега обсъжданата касационна жалба на М. Й. П.. С нея са инвокирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, основани на аргументи, идентични на изложените и в жалбата, с която е бил сезиран тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд напълно споделя изразеното от тричленния състав становище по следните съображения:
1.
С решение № 15062 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решението по т. 62.2 от протокол № 5 от 04.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет в частта, с която е определен размера на наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение за определен срок, защото е приел, че в размера, определен от Висшия съдебен съвет с решението от 04.02.2010 г. то е несъразмерно тежко. Несъмнено, че ако петчленният състав, постановил решение № 15062 от 09.12.2010 г., сам бе определил размера (като процент и срок) на наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, който размер счита, че би съответствал на тежестта на приетите от него за допуснати от жалбоподателката нарушения, формата на вината й, обстоятелствата, при които са били допуснати нарушенията и (цялостното професионално) поведение на жалбоподателката (чл. 309 ЗСВ), нямаше да ги има всички правни усложнения, породени от оставката й, приета от Висшия съдебен съвет с решението му от 13.03.2010 г. Но въпросът, има ли правомощие съдът сам да определя съразмерното според него дисциплинарно наказание или този въпрос е предоставен в изключителната компетентност на дисциплинарно наказващия орган, не е предмет на спора в настоящето касационно производство, поради което не следва да бъде обсъждан, нито пък разрешаван сега. Това, което е съществено в случая, е, че с решение № 15062 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г. петчленният състав на Върховния административен съд:
а)
е приел, че:
- съдията от Софийския районен съд М. Й. при изпълнение на служебните си задължения в периода от 01.01.2008 г. до 31.03.2009 г. е осъществила такива процесуални действия и бездействия, в резултат на които неоправдано е забавила съдебните производства по описаните в решението на дисциплинарния състав възложени на нея граждански дела и преписки
- и за това нарушение по чл. 307, ал. 3 (сега ал. 4), т. 2 ЗСВ Висшият съдебен съвет законосъобразно е наложил наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, а не друго по вид дисциплинарно наказание, но след отмяната на неговото решение в частта, с която е приел, че съдия М. Й. системно и виновно не е изготвяла съдебни актове по възложените й дела и преписки в установените процесуални срокове за това, размера на иначе правилно определеното по вид дисциплинарно наказание вече се явява несправедлив
б)
и затова е върнал дисциплинарното производство във фазата му пред Висшия съдебен съвет, но само по един въпрос - какъв следва да бъде размерът на това дисциплинарно наказание при вече приетите за установени дисциплинарни нарушения на съдия Йорданова и другите релевантни с оглед на правилото по чл. 309 ЗСВ факти и обстоятелства.
При вземането на новото решение Висшият съдебен съвет е бил длъжен да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона (ЗСВ) и не е могъл да излезе извън рамките на решение № 15062 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, защото при евентуално оспорване от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание (чл. 320, ал. 5 и чл. 323, ал. 1, предл. 2-ро ЗСВ) може да бъде обявена неговата нищожност (арг. чл. 177, ал. 2 АПК).
По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита за правилно (законосъобразно и обосновано) изразеното от тричленния състав становище, че предмет на новото решение на Висшия съдебен съвет е единствено размера на наложеното вече дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, поради което предмет на правния спор, респ. на развилото се пред този тричленен състав съдебно производство, е единствено законосъобразността на новия размер (като процент и срок) на това наказание, определен от Висшия съдебен съвет в изпълнение на задължителното за него (за ВСС) решение № 15062 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.
2.
Споделя се изразеното от тричленния състав становище, че е неоснователен доводът за незаконосъобразност на взетото от Висшия съдебен съвет ново решение само защото новото предложение на дисциплинарния състав няма дата и не са вписани имената на членовете на дисциплинарния състав. Това предложение нито е ново, нито е било дължимо. Дисциплинарният състав вече е бил направил предложение на съдия М. Й. да бъде наложено дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца (виж по-горе т. І.1.), така че ново предложение не е било необходимо.
3.
Споделя се и становището на тричленния състав, че с новото решение Висшият съдебен съвет е определил дисциплинарното наказание в неговия минимален размер по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, поради което доводите на жалбоподателката за несъразмерност на наложеното й дисциплинарно наказание са неоснователни.
4.
Неоснователни са и аргументите, изложени в обстоятелствената част на касационната жалба:
а)
Висшият съдебен съвет в решението си от 04.02.2010 г. е установил, че гр. д. № 1315/2007 г. е отложено (
в съдебната практика е възприет израза "пренасрочено", когато поради някаква обективна причина за провеждане на открито съдебно заседание по делото се определя друга дата - по-ранна или по-късна - от датата, за която това заседание вече е било насрочено
) с мотиви за служебен семинар, а гр. д. № 4704/2007 г. - с мотиви за дежурство, поради което, според касационната жалбоподателка, двете дела са били пренасрочени мотивирано и няма дисциплинарно нарушение. Напротив. Според настоящият петчленен състав на Върховния административен съд има дисциплинарно нарушение и то е това, което е посочил и дисциплинарният състав на Висшия съдебен съвет - при насрочени дела, при това с връчени вече призовки на страните, нито дежурството, възложено на съдията, нито служебният семинар, имат предимство пред отдавна насроченото за съответната дата открито съдебно заседание. Ръководителят на съответния съд при определянето на графика за дежурство е длъжен да се съобразява с насрочените вече открити съдебни заседания, а в установената вече практика в някои съдилища има интересни разрешения на въпроса как да бъде преодолян конфликта насрочено открито съдебно заседание и възложено дежурство на същата дата и час. А пък служебният семинар въобще не може да бъде препятствие (до степен на недопустимост) за провеждането на насрочено вече и обявено на страните открито съдебно заседание - според т. 6.1. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати всеки магистрат следва за изпълнява служебните си задължения с предимство пред всяка друга дейност. Поради това упоритостта, с която в случая касационната жалбоподателка инвокира този аргумент е дори укорима по смисъла на чл. 309, in fine, ЗСВ.
б)
Законосъобразно и обосновано е прието от дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет, от Висшия съдебен съвет и от тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, че по описаните в предложението на инспектората 4 дела е било осъществено несвоевремонно уведомяване на съответната дирекция "Социално подпомагане":
- в папка № 3, наименована "П. Т. ІІ - продължение", се намира ксероксно фотокопие на определение по гр. д. № 4242/2008 г., постановено от съдия М. Й. в закрито заседание на 18.12.2008 г., в мотивите на което е посочено, че делото е образувано по иск с правно основание чл. 72 СК (
по това време все още действа СК от 1985 г., чийто чл. 72 е наименован "Упражняване на родителските права и задължения"
), но в диспозитива на определението няма разпореждане да бъде уведомена съответната дирекция "Социално подпомагане" в изпълнение на правилото по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, т. е. в този случай пропускът очевидно е на съдията, а не на съдебен служител;
- в същата папка се намира ксероксно фотокопие на почти цялото гр. д. № 4707/2007 г., което е било образувано на 23.11.2007 г. и на което за първи път е даден ход в съдебното заседание, проведено на 10.04.2009 г. (
датата не се чете добре, но в частта, изписана с думи се чете "десети април"; вярно е, че това могат да бъдат всичките дати от 10 до 20 април, но следва да се приеме най-ранната от тях
), т. е. след една година и пет месеца; данните по това дело са за безпомощност на съдията - докладчик да въведе организация и дисциплина: в него има пренасрочване поради това, че при насрочването му съдията е допуснал грешка - не е съобразил, че на датата, на която е насрочил заседанието, вече има възложено дежурство; изпращани са съобщения на три дирекция "Социално подпомагане" и личи, че съдията не е проявил активност да установи коя точно дирекция "Социално подпомагане" е компетентната по смисъла на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето и т. н., въобще прочитът на съдебните протоколи, резолюциите и разпорежданията на съдията - докладчик по това дело, които се намират
в папка № 3, наименована "П. Т. ІІ - продължение", създават тягостно впечатление за организационна безпомощност; още повече, че това съдебно производство е във връзка с гр. д. № 4562/2005 г., страните по което са същите и по което вече е била уточнена компетентната дирекция "Социално подпомагане";
- идентични са констатациите и по другите две дела от тази група.
в)
Не може да бъде споделено становището на касационната жалбоподателка, че "ако се счита, че отмяната на хода по същество на тези 40 дела е грешка, то тя е пренебрежително малка - 4,5 % спрямо 883 решени дела през проверявания период, без да се броят множеството съдебни актове по всяко едно от тях; факт е, че по нито едно от тези дела не е доказана самоцелна, неоправдана или немотивирана отмяна на ход по същество, а мотивираната, необходима и законосъобразна отмяна на хода по същество на основание чл. 235 ГПК изключва формално отношение или вина."
На първо място трябва да се посочи, че възможността да се отмени определението, с което на делото е даден ход по същество и да се възобнови съдебното производство, по правило се прилага в съдебната практика при инцидентно възникнали непреодолими обективни причини, поради което дори 4,5 % е голям брой дела и обуславя изводът, че съдия М. Й. не проявява задълбоченост и прецизност при подготовката на съдебното заседание и при проучването на делата преди съдебното заседание.
На второ място не е ясно на кое от правилата, изразени в отделните алинеи на чл. 235 ГПК се позовава касационната жалбоподателка за да бъде обсъдена и тази част от инвокирания с жалбата аргумент, но ако тя има предвид ал. 3 на чл. 235 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, е необходимо да обърне внимание на израза "настъпили след предявяване на израза" и да даде отговор на въпроса дали този израз е идентичен на "настъпили след като на делото е даден ход по същество".
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10922 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 3862/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Е./п/ Н. М./п/ М. П./п/ Р. П.
А.Е.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията А. Е.
Не съм съгласен с изразеното становище по съществения според мен довод, че новото решение на Висшия съдебен съвет е недопустимо поради безспорния между страните факт, че към датата, на която е било взето, неговия адресат М. Й. П. отдавна вече не е магистрат.
Съображенията ми за това несъгласие са следните:
На 12.02.2010 г. М. Й. П. е оспорила законосъобразността на решението на Висшия съдебен съвет от 04.02.2010 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ и в същото време е подала оставка. С решението си от 13.03.2010 г. Висшият съдебен съвет е приел оставката и е освободил магистрата от длъжност. Действащото към тази дата правило на чл. 166, ал. 3 ЗСВ забранява освобождаването на магистрат въз основа на подадена от него оставка само ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, т. е. за дисциплинарно освобождаване от длъжност. Новата редакция на чл. 166, ал. 3 ЗСВ е в сила от 04.01.2011 г.
Следователно от датата 13.02.2010 г. М. Й. П. вече не е магистрат (съдия в СРС).
Затова на датата 09.12.2010 г., на която е постановил своето решение № 15062 по адм. дело № 10740/2010 г. петчленният състав на Върховния административен съд е имал правомощие в две насоки: а) да остави в сила решението на тричленния състав, с което жалбата на М. Й. П. срещу наложеното й дисциплинарно наказание е отхвърлена или б) да отмени това решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наложеното на М. Й. П. дисциплинарно наказание, ако доказателствата по делото сочат, че то е наложено в нарушение на материалния закон или при съществено нарушение на процесуална гаранция за законност.
Констатацията на петчленния състав е била, че наложеното на съдия М. Й. дисциплинарно наказание не е съобразено с тежеста на извършеното от нея дисциплинарно нарушение и с останалите обстоятелства по чл. 309 ЗСВ. Считам, че при тази констатация Върховният административен съд е следвало да отмени наложеното на съдия Йорданова дисциплинарно наказание и с това да приключи. Категорично не споделям възприетото в този случай от петчленния състав разрешение - "тъй като правомощието за налагане на дисциплинарно наказание е от изключителната компетентност на Висшия съдебен съвет, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне относно размера на следващото се за нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ" - което, за мое огорчение, се оказва константна (засега) практика на Върховния административен съд, но държа дебело да подчертая, че тази практика е само по отношение на Висшия съдебен съвет.
За да не съм голословен, ще приведа следните примери:
Според чл. 309 ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Според чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:
1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;
2. формата на вината на държавния служител;
3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
4. цялостното служебно поведение на държавния служител.
Още в реш. № 329 от 10.01.2008 г. по адм. д. № 5021/2007 г. на ВАС - III отд. четем, че: "За да уважи жалбата и
отмени заповедта
(
за дисциплинарно наказание
), окръжният съд е приел, че е допуснато нарушение на чл. 91 от ЗДС, тъй като в административната преписка няма данни служителката да е наказвана и поради това тежестта на наказанието не съответства на тежестта на нарушението.... Допуснатото нарушение на административно производствените правила е съществено, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил жалбата."
Идентично е и разрешението, дадено с реш. № 11078 от 23.10.2008 г. по адм. д. № 6741/2008 г. на ВАС - V отд.: "Дисциплинарнонаказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба или за гражданите ... Заповедта, с която на касаторката е наложено дисциплинарно наказание уволнение е издадена в нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., поради което
следва да бъде отменена
."
Според чл. 229, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Според реш. № 7334 от 03.06.2010 г. по адм. д. № 12891/2009 г. на ВАС - III отд. "излагането на мотиви защо е наложено определеното от наказващия орган наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта ... неспазването на това задължение също е нарушение на административнопроизводствените правила и
основание за отмяна
по чл. 146, т. 3 от АПК."
С реш. № 7 от 23.04.2008 г. по адм. д. № 113/2008 г. Административен съд - гр. В. е
отменил
заповедта на дисциплинарно наказващия орган, защото "наложеното (
с нея
)
наказание не съответства на тежестта на нарушението и на настъпилите вредни последици". С реш. №
5640 от 29.04.2009 г. по адм. д. № 7893/2008 г.
ВАС - III отд. е оставил в сила това решение на административния съд, като също е приел, че "е нарушен чл. 229, ал. 2 ЗМВР".
Според чл. 247 от Закона за отбраната и въоръжените сили при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.
С реш. № 15102 от 09.12.2010 г. по адм. д. № 2158/2010 г. ВАС - V отд. е оставил в сила решение на административен съд, с което е отменена заповед за дисциплинарно наказание на кадрови военнослужещ. Към решението са изложени подробни мотиви, според които "Върховният административен съд напълно споделя изводите на административния, че е нарушен чл. 247 от ЗОВСРБ... в случая няма мотиви в заповедта и доказателства по делото, които да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание."
Съпоставянето на цитираните от мен разпоредби на чл. 309 ЗСВ, чл. 91, ал. 1 ЗДСл, чл. 229, ал. 2 ЗМВР и чл. 247 ЗОВС води до извода, че те не са сходни - те са направо идентични.
Съпоставянето на цитираните по-горе решения на ВАС обаче сочи, че неговата съдебна практика по тези разпоредби е различна - когато въз основа на доказателствата по делото бъде направен извод, че наложеното от съответния дисциплинарно наказващ орган наказание не е съобразено с правилото на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, респ. с това на чл. 229, ал. 2 ЗМВР или това на чл. 247 ЗОВС, заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание се отменя, но преписката не се изпраща на дисциплинарно наказващия орган да определи друго, по-леко по размер или по вид дисциплинарно наказание. Обратно - когато доказателствата по делото сочат, че Висшия съдебен съвет не е съобразил правилото на чл. 309 ЗСВ, поради което се отменя неговото решение за налагане на дисциплинарно наказание, но преписката му се връща за да определи друго наказание, вече съобразено с чл. 309 ЗСВ.
Сега съществуваше прекрасна възможност настоящият петчленен състав на Върховния административен съд да отрече неправилната, според мен практика и да заяви, че петчленният състав, постановил реш. № 15062 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г., е следвало или сам да наложи подходящото според него дисциплинарно наказание (ако е счел, че приетото за установено дисциплинарно нарушение налага непременно на съдия Йорданова да бъде наложено дисциплинарно наказание, но то трябва да бъде по-малко по размер), или да отмени решението на ВСС и да постави точка на спора за законосъобразността на това решение. С връщането на преписката ВСС да определи друг размер на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ петчленният състав на Върховния административен съд на 09.12.2010 г. е предоставил недопустимата, според мен, възможност под благовидната форма "определяне на друг, по-малък размер на иначи правилно избраното по вид дисциплинарно наказание" ВСС едва с второто си решение от 17.02.2011 г. реално да наложи дисциплинарно наказание на лице, което (вече) не е магистрат.
Недопустимо е да бъде налагано дисциплинарно наказание на лице, което вече не е магистрат, поради което считам, че с настоящето решение на настоящия петчленен състав на Върховния административен съд следваше да се отмени оспореното с касационната жалба решение на тричленния състав и вместо него да се постанови друго, с което безусловно да се отмени решението на Висшия съдебен съвет по т. 23 от дневния ред на заседанието от 17.02.2011 г. (протокол № 6), с което на М. Й. П. е наложено дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца.
Изготвил: