Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Й. А. от гр. С., подадена от служебния й процесуален представител адв. Р. И., против решение № 4181/13.12.2010 г., постановено по административно дело № 3290/2010 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Н2-55/09.03.2010 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” – Сердика (ДСП), потвърдена с решение № 166/15.04.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) София - град. Твърди се, че решението на АССГ е нищожно, недопустимо, необосновано, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на материалния и процесуалния закон, което според служебния адвокат на касаторката е основание за обезсилването му по чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК или за отмяната му по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Исканията са съдебното решение да бъде обезсилено или отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отменят решение № 166/15.04.2010 г. по описа на РДСП – София - град и потвърдената с него заповед № Н2-55/09.03.2010 г. по описа на ДСП – Сердика, и административния орган да бъде задължен да й възстанови правото да получава месечна социална помощ, считано от 01.02.2010 г., в размерите, получавани преди това по силата на Заповед № Н2-4078/20.02.2009 г., както и да й изплати неправомерно прекратените социални помощи за периода от 01.02.2010 г. до влизане в сила на решението по настоящото дело, заедно със законната лихва върху тях, считано от 24.09.2010 г. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Доводи в подкрепа на исканията се навеждат от служебния повереник на касаторката и в писмени бележки и съдебно заседание.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Сердика, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № Н2-55/09.03.2010 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сердика, с която на жалбоподателката е прекратена отпуснатата със заповед № Н2-55/27.01.2010 г. месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социалните помощи (ППЗСП), поради неизпълнено условие на чл. 12, ал. 1 от ППЗСП за месец февруари 2010 г. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД-01-166/15.04.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София - град.

За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.

Обжалваното решение не страда и от твърдяните от служебния процесуален представител на касаторката пороци. Аргументите за противното на последния не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят нищожност, недопустимост или неправилност на проверявания съдебен акт, като при формулирането на част от касационните оплаквания е допуснато сериозно правно-техническо смешение: сочените основания за оспорване по чл. 146 от АПК са относими към законосъобразността на административните актове, и не представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост.

Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед.

Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая администрацията законосъобразно е прекратила отпуснатата на Р. А. месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП: поради наличието на отрицателна предпоставка по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, за лицето по силата на чл. 12, ал. 2 от ППЗСП е отпаднало възникналото право на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП (в приложимата за казуса редакция) безработните лица по чл. 12в, ал. 1 от ЗСП, които не са включени в програмите за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, получават месечна помощ при условие, че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Според втората алинея на същия чл. 12, месечната помощ на лицата по ал. 1, отказали да участват в организирани от общините програми, се прекратява. По делото е установено, че жалбоподателката изрично е отказала участие в такава общинска програма въпреки, че е била надлежно уведомена за това й задължение от административния орган. Постъпването в болнично заведение, както нейното, така и на дъщеря й, е станало след датата, на която тя е следвало да се яви, за да започне отработването. Освен това престоя в болница на Адамска е продължил само 5 дни, а на дъщеря й – 8 дни, предвид което е могла и след излизането си от болницата да отработи предвидените пет дни като условие за получаване на месечна помощ. Неспазването на изискването на визираната норма погасява възникналото субективно право на месечна помощ.

В случая не е налице и освобождаващата от полагането на общественополезен труд и изключваща прекратяването на месечната помощ предпоставка по чл. 12, ал. 3, т. 3, предл. 1 от ППЗСП, на която се позовава служебния адвокат.

Касаторката, на която с експертно решение на НЕЛК е призната 44 % трайно намалена работоспособност, не е лице с „трайни увреждания” – такова би била, ако установената степен на трайно намалена работоспособност е 50 и над 50 на сто (съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания, „човек с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто).

Противно на твърдяното от служебния повереник на касаторката, решението на съда е било постановено по отношение на надлежна страна – в съдебно-административното производство пред първата инстанция е конституиран и е участвал органа, овластен от закона да издава заповеди като процесната, с което е спазено императивното изискване на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК.

Не могат да бъдат споделени инвокираните и пред първата инстанция възражения на жалбоподателката, че процесната заповед е издадена от ненадлежен орган. Компетентен да я издаде съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане е директора на дирекция „Социално подпомагане” или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая издалият процесната заповед началник на отдел „СЗ” е надлежно упълномощен от директора на ДСП - Сердика да разписва всички заповеди за месечни помощи по ЗСП.

От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже служебния адвокат на касаторката, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Софийския градски административен съд за законосъобразност на процесната заповед, която не страда от пороците по чл. 146 от АПК.

Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора не следва да бъде уважавана и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4181/13.12.2010 г. по административно дело № 3290/2010 г. на Административен съд София - град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

Н.Г.