Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на "Оптимус" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., с управител М. И., чрез адв. Н. Г., против решение № 4553 от 08.07.2013 год., постановено по адм. дело № 1052/2012 год. на Административен съд София – град, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поискано е отмяната на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощник. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответната страна - Столична община, чрез адв. С. Т., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а съдебното решение, като законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от "Оптимус" ЕООД против Столична община за присъждане на сума в общ размер на 7 959 387,09 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди - претърпени щети и пропуснати ползи от бездействието на кмета на район „Студентски” - Столична община да осигури присъствието на служител по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията на 02.07.2009 г., на 17.07.2009 г. и на 24.07.2009 г. за съставянето на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж в УПИ III - 1376, кв. 24, в местността " Витоша - ВЕЦ Симеоново", гр. С., район "Студентски".
За да постанови този резултат решаващия съд е приел за установено, че така предявените искове са насочени както срещу противоправно бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК, а именно: неосигуряване в нарушение на закона от страна на кмета на район „Студентски” - СО на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ на 03.04.2009 г., на 02.07.2009 г., на 17.07.2009 г. и на 24.07.2009 г. за съставянето на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна и ниво на строежа, така и за присъждане на имуществени вреди - за щети от договорни неустойки към 30.11.2011 г. по нотариален акт № 126, т. VII, рег. № 10865, дело № 1149/2008 г. за учредяване право на строеж, срещу задължение за изграждане на имот и поради закъснялото откриване на строителната площадка по вина на СО, Район "Студентски"; за щети, понесени от дружеството поради промяна/намаляване на цената, визирана в предварителните договори за учредяване право на строеж и окончателните такива, поради закъснялото откриване на строителната площадка по вина на СО, "Студентски"; за щети от договорни неустойки поради забава на изпълнението по сключените договори поради закъснялото откриване на строителната площадка по вина на СО , Район " Студентски "; за пропуснати ползи в размер на законовата лихва за неполучените суми в резултат на забавата на изпълнението по сключените договори за учредяване право на строеж и за изработка на строителен продукт поради закъснялото откриване на строителната площадка по вина на СО , Район "Студентски ", за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата на цените/намаляването им на непродадените имоти от развалените договори поради закъснялото откриване на строителната площадка по вина на СО, Район "Студентски ".
При така установеното, съдът е приел, че в конкретния случай липсват два от елементите от фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: противоправно бездействие при изпълнение на административна дейност на кмета на район ”Студентски” – СО, както и причинна връзка между така твърдяното от ищеца противоправно бездействие и настъпилите вреди, поради и което е отхвърлил предявените искове, като неоснователни.
При спазване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав, след като извърши проверка, намери съдебното решение като валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.
В случая съдът е извел обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради и което същата не счита за нужно да ги приповтаря.
Правилно съдът в обжалваното решение е посочил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест, не е доказал както противоправно бездействие, така и причинна връзка - твърдените вреди да са пряка и непосредствена последица от това бездействие, поради и което напълно обосновано е отхвърлил изцяло предявените искове на основание чл.1 ЗОДОВ, като недоказани.
Законосъобразно административният съд се е позовал на чл. 216, ал. 4 от ЗУТ, който регламентира спирането на изпълнението на обжалваните актове по ал. 1, от където и следва, че противоправно бездействие до произнасяне по жалбите с влязъл в сила административен или съдебен акт е напълно изключено. Само началникът на СРДНСК е контролния административен орган, който разполага с компетентност да прецени дали жалбата е била подадена от заинтересовани лица. Ако кметът на общината извършва тази дейност, то това би довело до присвояване на правораздавателна компетентност, както правилно е посочил административния съд.
Верни са изводите на съда, че от ангажираните по делото доказателства не се доказва претендираните от ищеца вреди да са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от неявяването на лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ за откриване на строителната площадка, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУТ.
Административният контрол на строителството, така, както е уреден в нормата на чл. 223 от ЗУТ, е разпределен по компетентност между кмета на общината, или упълномощено от него длъжностно лице и служителите за контрол по строителството в общинската администрация. Нормата на ал. 1 на чл. 223 от ЗУТ урежда правомощията на кмета на общината, а съгласно ал. 2 на същата норма, на служителите за контрол по строителството в общинската администрация са възложени установителни, изпълнителни и контролни правомощия. От тук следва изводът, че неосигуряването на представител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ не е пречка за надлежното съставяне на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Както правилно съдът е посочил, актовете и протоколите за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж от ІV категория се съставят от лицето, упражняващо строителен надзор на дадения обект, и същите се подписват от съставителите и присъствалите лица, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащата се в тях информация. Ако при отправена покана заинтересованите страни не се явят до 24 часа след определения в поканата срок, актът или протоколът се подписва от явилите се страни, като в него се отбелязват номерът и датата на поканата. От тук следва, че липсата на подпис на поканената, но неявила се страна, не е основание за обявяване на акта или протокола за недействителен, което следва и от разпоредбата на чл. 5, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г, за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Също така в чл. 5, ал. 3 от гореспоменатата наредба е посочено, че неявилата се страна се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице.
На основание казаното до тук, касационната жалба се явява неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4553 от 08.07.2013 год., постановено по адм. дело № 1052/2012 год. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ А. Р. С.Х.