Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение от 20.11.2006год.,постановено по адм. д. № 394/05год. Софийски градски съд, адм. отд., 3-а състав, е отхвърлил жалбата на Е. Т. М. срещу Решение № Е-16/14.07.2003год. на директора на РМД-гр. С., с което е потвърдено изцяло постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 77/17.03.2003год. на Началника на Митница-Кулата, с което е задължен да заплати мито 602лв., ДДС – 923лв. и лихви, считано от 30.08.1999год.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв.К. П., в качеството й на процесуален представител на Еми5л Т. М. от гр. Т.. В същата се правят оплаквания, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.218б, ал.1,б.”в” от ГПК във вр. с чл.11 от ЗВАС отм. . В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока . М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени ППСПДВ и потвърждаващото го решение на РМД.

Ответният по касационната жалба Началник на Митница-Кулата не е взел становище.

Ответният по касационната жалба директор на РМД-София не е взел становище.

Заинтересованата страна директор на Д”ОУИ”-гр. С. не е взел становище.

Заинтересованата страна директор на Д”ОУИ”-гр. С. не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС отм. , от надлежна страна и е процесуално допустима . Разгледана по същество...