Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С. загора, против решение № 89 от 02.04.2009 г. по адм. дело № 704 по описа за 2008 г. на Старозагорския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 0051/27.10.2008 г. и потвърденото с него разпореждане № 942/16.09.2008 г. на началник отдел "КПК".

Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост, неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4 и чл. 10 от КСО.

Ответникът „ЗЗУ-90” ЕООД, гр. С. загора, е оспорил касационната жалба в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 0051 от 27.10.2008 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С. загора и потвърденото с него разпореждане № 942 от 16.09.2008 г., издадено от началник отдел "КПК" за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01/03.09.2008 г., с което „ЗЗУ-90” ЕООД - Стара загора е задължено да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 3000.00 лв., произхождащи от неправомерно извършени осигурителни разходи през периода 01.01.2006 г. - 30.06.2007 г. за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете на лицето Р. П. Р. и лихви в размер на 1351.72 лв. (общо 4351.72 лв.).

Решението на Старозагорския административен съд, с което оспорените административни актове са отменени като незаконосъобразни, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 52а от КСО във вр. с чл. 10 от КСО и чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). След извършена съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът законосъобразно е приел за изпълнени материалноправните условия по чл. 52а от КСО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Установил е, че Р. П. Р. е започнала да упражнява трудова дейност по трудов договор със „ЗЗУ-90” ЕООД на 03.09.2006 г. и за този ден е начислено трудово възнаграждение с отчисления за осигурителни вноски. До 01.01.2006 г. лицето е било наето на работа по трудов договор с ЕТ „ЗЗУ 90 – С. С.” – Стара загора и има придобит осигурителен стаж с продължителност повече от шест месеца.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения по чл. 10 от КСО. При установяване на наличието на основание за осигуряване, както и на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва да се тълкува при съобразяване с всички разпоредби на Кодекса на труда, относими към осигурителните правоотношения по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Към 03.01.2006 г. Р. П. Р. е било осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и е притежавала изискуемия осигурителен стаж. При наличие на редовно сключен трудов договор за служителката е възникнало право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. На основание чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят по своя преценка може да разреши искания неплатен отпуск независимо от това, дали работничката е ползувала или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия й стаж. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КТ с наименование "начало на изпълнението" на трудовия договор се отнася за случаите, когато работникът не е постъпил на работа без да е уговорил друго с работодателя. По настоящето дело е установено, че лицето е започнало да изпълнява трудовите си функции на 03.01.2006 г., за което му е било изплатено трудово възнаграждение. Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че некоректното изпълнение на задълженията на осигурителя по чл. 5, ал. 4 от КСО не рефлектира върху правата на осигурените лица. Предоставяните от осигурителите данни в Националната агенция за приходите не са елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 52а от КСО и юридически факт, пораждащ правото на парично обезщетение. Към 03.01.2006 г. лицето Р. П. Р. е изпълнявало материалноправните изисквания за отпускане на парично обезщетения по осигурителното правоотношение. То е имало качеството на "осигурено лице" по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, което е започнало да упражнява трудова дейност въз основа на сключения трудов договор. На държавното обществено осигуряване не са причинени щети, произхождащи от неправилно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство. Оспорените актове за събиране на суми по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Стара загора е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 89 от 02.04.2009 г. по адм. дело № 704 по описа за 2008 г. на Старозагорския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.