Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен против решение № 32 от 02.04.2009 г. по адм. дело № 228 / 2008 г. на Административен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.
Ответната по жалбата страна, ТД ”Вита ЛМ” ООД, гр. С. счита същата за неоснователна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил решение № 10 от 14.08.2008 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен и потвърденото с него разпореждане № 208 / 24.06.2008 г. на началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01 / 30.05.2008 г. в частта, с която търговецът е задължен да възстанови сумата 1506,19 лева - главница и 1175,02 лева – лихви, представляваща неправилно изплатени обезщетения на осигуреното лице М. К. М. за отглеждане на малко дете за периода м.07.2004 г. – м.07.2005 г..
Административният съд правилно е приел, че полагането на труд и изплащането на трудово възнаграждение преди ползвания отпуск за отглеждане на малко дете не съставляват елементи от фактическия състав, пораждащ правото на парично обезщетение по чл.52а и чл.53, ал.1 от КСО.
По делото не е спорно, че работничката М. К. М. е притежавала това право, породено от качеството и на осигурено лице във връзка с правоотношенията и с предишния и работодател, трудовият договор, с който е прекратен на 01.07.2004 г.. Същият ден тя е сключила нов трудов договор с ТД ”Вита ЛМ” ООД, гр. С. и е подала молба за ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, която е била удовлетворена. Ползването на отпуск по чл.164 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работничката – майка при новия работодател и за реализирането на която не са установени ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Достатъчно е валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото по чл.164 от КТ. Съгласно чл.53, ал.1 от КСО при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква правото на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване, без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. ( В този смисъл решение №4283/31.03.2009г. по адм. дело №61/2009г. на Върховния административен съд, шесто отделение) Като осигурено лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск М. К. М. е имала право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което осигурителят и ТД ”Вита ЛМ” ООД, гр. С. е изплатил законосъобразно за сметка на държавното обществено осигуряване.
Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и законосъобразно са били отменени.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 0000011693 / 22.04.2009 г.) възлизат на сумата от 250,00 лева.
По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 02.04.2009 г. по адм. дело № 228 / 2008 г. на Административен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Районно управление „Социално осигуряване” – Сливен да заплати на ТД ”Вита ЛМ” ООД, гр. С. сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. Т.Т.