Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Д"ООД, гр. С., срещу решение №368/11.03.2010 г. по адм. д. №5234/2008 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 20004629 от 28.03.2008 г, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП София град, потвърден с решение № 267 от 22.08.2008 г. на директора на дирекция „О"ЕООД, „А"ЕООД, „Г"ЕООД, „М"ООД, „ЗН Експрес"ЕООД, „КБ"ЕООД, „М"ЕООД, „А”ЕООД и „А"ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция „О"ЕООД, „А"ЕООД, „Г"ЕООД, „М"ООД, „ЗН Експрес"ЕООД, „КБ"ЕООД, „М"ЕООД, „А”ЕООД и „А"ЕООД. Решението е правилно.

Отказът за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури от административния орган в издадения РА е обоснован с нереално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС отм. и чл.9 ЗДДС. Обсъден е предмета на отразените във фактурите доставки на стоки и услуги, анализирани са доказателствата, представени от доставчиците и/или от жалбоподателя в хода на административното и съдебно производство, включително и заключенията на експертите по назначените от съда и приети експертизи, и е изведен крайния извод за липса на доказани реално осъществени доставки, обосноваващ законосъобразността на отказа за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури.

Последователният анализ на установеното от фактическа и правна страна по доставчици е както следва: 1. По отношение на доставчика „Г"ЕООД:

По отношение на този доставчик ревизиращите органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл.6 от ЗДДС отм. по фактура № 2062 от 30.03.2005 г. на стойност 1500 лв. и ДДС в размер на 300 лв. с предмет - „изработване и доставка на брошури".

Отказът за признаване на право на данъчен кредит по процесната фактура е обоснован...