Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Н. от гр. А., против решение № 24/08.04.2011г., постановено по адм. дело № 28/2011г. по описа на Административния съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ра-384/28.01.2011г. на директора на ТП на НОИ гр. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважено искането й до административния орган за отпускане на пенсия.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. С., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд – гр. С. е отхвърлена жалбата на М. Н. Н. против решение № Ра-384/28.01.2011г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № Ра-14/03.01.2011г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, отказващо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същата.

За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания по пар. 4, ал. 1 ПЗР КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно условието да има сбор от осигурителен стаж и възраст – 94, съгласно чл. 68 КСО. Съдът е приел, че общият осигурителен стаж приравнен към трета категория...