О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2522

София, 20.05.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Веселка М. гр. д. № 3274 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 426 от 09.04.2024г. по гр. д. № 2834/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261058 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 13279/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Ц. Г. Б.-Б. срещу „С. Х. П. ЕООД за установяване, че ищцата е собственик по давност, чрез владение упражнявано в качеството на недобросъвестен владелец, през периода от 1989г., първоначално от баба й, а от 1995г. до 16.12.2015г. лично от ищцата, на недвижим имот, а именно: дворно място с площ 690 кв. м., находящо се в [населено място], м. Л., [улица], представляващо УПИ *, отреден за имот с пл. № *, от кв. 242, по плана на [населено място], м.Л., при описани съседи, заедно с южната половина от жилищната сграда със застроена площ от 53,63 кв. м., заедно с навес в двора, служещ за гараж, както и за предаване владението върху същия имот.

Касационната жалба е подадена от Ц. Г. Б.- Б. чрез адвокат Н. Н.. Поддържа се недопустимост и евентуално неправилност на решението. Недопустимостта е обоснована с твърдения за нередовност на исковата молба - противоречие и неяснота на обстоятелствената част спрямо петитума, което е довело до неправилно определяне предмета на спора и правната квалификация. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд и е очевидно неправилно. Поставени са правните въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните; 2/ упражняването на владение, което явно е демонстрирано спрямо всички субекти, представлява ли демонстриране на намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик.

Ответникът по касационната жалба „С. Х. П. ЕООД чрез пълномощника си адв. Т. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявен е ревандикационен иск. Ищцата Ц. Г. Б. твърди, че баба й установила фактическа власт върху процесния имот през 1989г. и го напуснала през 1995 г.; в имота останала да живее само ищцата до 16.12.2015г., когато била изгонена от ЧСИ, поради проведен въвод във владение в полза на ответното дружество. В хода на процеса е уточнено, че бабата на ищцата (И.) е влязла в имота и го е завладяла с фактически действия, а през 1989 г. ищцата Ц. е отишла да живее при нея, за да учи и така е установила владение заедно с баба си. Впоследствие узнала, че длъжник по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан, в резултат на която ответникът е придобил права върху имота, е Б. С. ЕООД, с управител и едноличен собственик Н. Б. - неин съпруг.

О. С. Х. Парк ЕООД оспорва правото на собственост на ищцата. Твърди, че собственик на имота от 2002г. е бил съпругът на ищцата и притежаваното от него дружество; той е ипотекирал имота за обезпечаване на договор за кредит и поради неизпълнение на договора имотът е изнесен на публична продан и придобит от ответника. Счита, че давност между съпрузи не тече, а също така се позовава на декларация, подписана от ищцата при учредяване на ипотеката, с която е дала съгласие за сделката и така е признала, че имотът е на съпруга й. Сочи, че постройката е съборена и не съществува към 02.05.2017 г.

Във връзка с твърденията на ответника ищцата уточнява, че през периода на давностното владение е била във фактически раздяла със съпруга си, който имал статут на постоянно пребиваващ във Франция и не е владял съвместно с нея, както и че от 2009г. имуществените им отношения са уредени в режим на разделност. Не оспорва, че сградата е разрушена и не съществува считано от 2017г.

Събраните доказателства сочат на следната фактическа обстановка:

Безспорно е, че ищцата и Н. Б. са сключили граждански брак на 28.01.2001г., а считано от 1.10.2009г. са уредили отношенията си в режим на разделност. Безспорно е също, че процесната постройка е разрушена в хода на делото и не съществува след 2017 г. Приложените нотариални актове установяват, че през 2001 г. (преди брака с ищцата) Н. Б. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесното дворно място и находящата се в него сграда. Другата половина от мястото и сградата е придобита също през 2001 г., чрез две сделки от „Б. С. ЕООД, с управител Б.. През 2007г. за обезпечаване на отпуснат на дружеството банков кредит е учредена договорна ипотека върху имота. При сключване на този договор е представена декларация от 8.02.2007г. с нотариална заверка на подписа, в която ищцата декларира, че е съгласна съпругът й Н. Б. да учреди ипотека в полза на банката върху 1/2 ид. ч. от процесното дворно място, което е негова индивидуална собственост, но съставляващо семейно жилище. Впоследствие, през 2014г. правото но собственост върху целия имот е прехвърлено на Г. С. ГД ЕООД, а то на свой ред го е прехвърлило на „Т. С. ЕООД. В хода на изпълнително производство, образувано за удовлетворяване на вземането на банката срещу длъжника Б., ипотекираното дворно място е закупено чрез публична продан от ответното дружество „С. Х. П. ЕООД - имотът му е възложен с постановление от 27.03.2015г. и при извършения въвод на 16.12.2015 г. ищцата е изведена от имота.

Установено е, че предходни собственици на имота към 1988г. са били А. Б. и Х. Х..

Във връзка с оспорването истинността на нотариално заверената декларация на ищцата са приети множество графически експертизи.

Събрани са гласни доказателства за упражняваната от ищцата фактическа власт. Свидетелката В. Г. Г. познава Ц., с която израснали в един квартал, познава и баба й И. от 1990 г. Твърди, че през 1995-1996 г. баба И. се преместила и Ц. останала да живее сама, като свидетелката, съпругът й и приятели помагали на ищцата в грижите за къщата. Ц. била самичка на този адрес и живяла до 2017 г., преди да бутнат къщата. През 2001 г. Ц. забременяла отишла да роди във Франция. След това се върнала, като казвала, че съпругът й (когото свидетелката не познава) е в чужбина и й изпраща средства. Свидетелят Б. Л. Г., който е на 34 г., познава Ц. от майка си (предходната свидетелка). Знае, че Ц. живее на „Цветна градина“ самичка от 25 години, като в началото с нея живеела баба й. Когато бил десет-дванадесет годишен го оставяли при Ц.. Според него имотът е неин, като го имала от баба си и никога не е ставало въпрос, че някой има претенции към имота. Виждал е Ц. да засажда цветя; след като тя заминала за чужбина, преди 4-5 години, свидетелят не е ходил там.

Свидетелката М. Х. Г. разказва, че в двора е бил родният й дом, където израснала. Той се ползвал от двамата собственици - от нейното семейство (които обитавали южната част на къщата) и от А. Х. Б. (която ползвала останалата северна част от къщата). Родителите на свидетелката живели там до около 2001 г., дотогава в другата част живеела А. Б.. През 2000 г. се появил строителен предприемач - г-н Б., който пожелал да вземе имота и майката на свидетелката се съгласила. Свидетелката не познава Ц. Б., но знае, че е съпруга на Б., не я е виждала в имота. Не е виждала и други хора в имота. Свидетелят Е. И. Т. познава имота на [улица], тъй като строил обект на същата [улица]. Познава Н. Б., като съсед, не познава съпругата му. Сочи, че Н. искал да купи парцела, в който се извършвало строителството от свидетеля, за да може да уголеми имота си, но не постигнали съгласие за цената. Строежът започнал около 2006 г. и приключил 2009 г. Свидетелят не е виждал по време на строежа някой да живее в съседния имот, дори работниците влизали там, копали по границата на имота, тъй като строежът бил на калкан и от никой не искали разрешение. С Н. имали спор, тъй като той твърдял, че му били бутнали къщурката, някъде 2007-2008г. Твърдял, че сградата тръгнала да пада от изкопите, но при проверка се установило, че основата не е мръднала. С полиция и ДНСК влезли в имота, нямало никой в къщата, направили протокол, било стара барака. Когато се разправяли идвала някаква комисия от фирмата „Б. С. . Свидетелят често виждал имота, тъй като архитектът му живеел там, а и офисът му бил наблизо.

При тези фактически обстоятелства съдът е направил своите правни изводи по спорните въпроси. На първо място е констатирал, че към датата на постановяване на съдебното решение постройката в двора не съществува. Вещта е погинала в хода на делото и искът за нея не може да бъде уважен, а следва да се отхвърли. По отношение на дворното място, съдът е приел, че показанията на същите не се установява осъществяване на фактическа власт, представляваща владение, в изискуемия от закона срок. Показанията на св. Г. не установяват твърдението на ищцата, че през 1989г. баба й завладяла имота - липсва конкретика досежно релевантните факти. В същото време, събраните по почин на ответната страна гласни доказателства установяват други факти, които се ползват със значително по-голямо ниво на достоверност, а именно, че в имота, са живеели други хора, които са упражнявали собственическите си права, получени въз основа на наследство и делба, за което сочат и документите за собственост на лицата, които са прехвърлили права върху имота на съпруга на ищцата. Съдът е дал вяра на св. Г., която е живяла в процесната къща и двор (собствени на родителите й), а не на тези на св. Г., която познава ищцата от квартала. Показанията на последната са недостоверни в частта им, че Ц. живеела в имота до 2017 г., предвид безспорното, че през 2015 г. е извършен въвод срещу ищцата. Другият свидетел на ищцата Г. сочи, че не е ходил до имота след като Ц. заминала за чужбина преди 4-5 години (с оглед датата на разпита това е към 2014-2015 г.). Показанията на ищцовите свидетели, че ищцата е живяла в сградата противоречат на показанията на свидетеля Е. Т. (незаинтересован), който е сочи, че още към 2007-2008 г. сградата била в лошо състояние и имотът необитаем, а строителни работници влизали безпрепятствено. Неговите показания кореспондират с тези на св. Г., според която майка й напуснала имота след като се появил Н. и проявил интерес към мястото. Неправдоподобни изглеждат показанията за обитаването на имота от Ц. постоянно и поради данните, че имотът е бил без баня, с външна тоалетна, описан като барака. Същевременно, житейски достоверни са сведенията от св. Г. и св. Т., че имотът е напуснат след 2001 г., в съседство е започнал строеж и собственическо отношение спрямо имота е проявявал само Н. Б., който е претендирал обезщетение за повредена постройка от строителите. Показанията на свидетеля Г. съдът е ценил с резерви, тъй като към релевантния период той е бил дете. Освен това свидетелските показания не установяват непрекъснатост на владението, тъй като се твърди, че след като забременяла Ц. отишла във Франция, където родила и не е ясно кога се е върнала. Не може да се приеме и че е осъществено явно владение, тъй като няма данни Ц. да е обективирала спрямо собствениците (преди покупката от Н. и „Боско строй“ ЕООД) на дворното място своите намерения да ползва и свои имота изключително за себе си. Не се установява при възникналите спорове по повод засягането на имота от строителните дейности в съседния парцел, някое от заинтересованите лица е осъществило контакт с Ц. Б. или тя да е предявила претенции за това, напротив такива претенции са заявени от Н. Б..

По спорния въпрос за оспорената декларация рег. № 242 от 8.02.2007 г. с нотариална заверка на подписа, съдът е посочил, че дори да се приеме, че декларацията е достоверна и подписана от Ц. Б., респ. че съдържа признание от същата, че съпругът й има индивидуално право на собственост, това не изключва нито осъществяваното от нея фактическо владение върху имота, нито намерението й да го свои и занапред. Правно значимо за прекъсване на давността би било единствено изявление на владелеца, че е владял, че владее или че ще владее имота за в бъдеще за другиго, а не за себе си. Такова изявление в оспорената декларация липсва. С нея ищцата е признала, че към момента на декларацията 2007 г. Б. е собственик на имота, но не е отрекла упражняването на своя фактическа власт със собственически намерения. Затова тази декларация е ирелевантна.

В обобщение съдът е счел за недоказано ищцата да е придобила право на собственост върху процесното дворно място въз основа на осъществявано давностно владение. Затова е отхвърлил иска.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не са налице.

Доводите за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба не могат да бъдат споделени и не могат да послужат като основание за достъп до касационен контрол. Твърди се (от жалбоподателката, която е ищец в производството), че съществува противоречие и неяснота на обстоятелствената част спрямо петитума, което е довело до неправилно определяне предмета на спора и правната квалификация. Видно, че ищцата няколкократно е уточнявала твърдените обстоятелства и заявените обстоятелства са твърде конкретни - кога и от кого е започнало владението, кога и от кого е продължено. Петитумът за признаване собствеността по давностно владение, осъществявано в конкретен период от време, също е ясен и кореспондира със сочените факти. Така че, нередовност на исковата молба не е налице и съответно липсва основание за касационен контрол по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК.

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните. Същият е обоснован с доводи за немотивирана преценка на свидетелските показания. Изтъква се, че съдът не е взел предвид, че свидетелката Г. не е ходила в имота след 2001г., както и че говори за посещение на църква наблизо, а такава е построена едва през 2017г. Доводите са несъстоятелни. Видно е от проследения по-горе анализ на гласните доказателства, че съдът подробно и добросъвестно е обсъдил изнесеното от свидетелите и много ясно е посочил на кои дава вяра и защо, съответно на кои не дава вяра и по какви причини. По този начин детайлно е изпълнил задълженията си, произтичащи от закона и установени в сочената практика на Върховния касационен съд. Конкретно по отношение показанията на св. Г. съдът е посочил защо кредитира казаното от нея. Дори и да изнася факти за имота до 2001г. когато нейните близки са отчуждили своята част, то този период също е обхванат от сочения от ищцата срок на давностно владение.

Вторият правен въпрос е дали упражняването на владение, което явно е демонстрирано спрямо всички субекти, представлява демонстриране на намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик. Този въпрос не съответства на мотивите на съда. Съдът е приел, че от страна на ищцата изобщо не е доказано упражняване на владение - явно и несъмнително. Изложените съображения, че тя не е демонстрирала намерение за своене спрямо предходните собственици (преди съпруга й) са само допълващи. Поради това този въпрос не е определящ за изхода на спора и не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

Обжалваният акт не страда и от очевидна неправилност. Тази квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол.

Ответникът по жалбата претендира разноски, но не са представени доказателства за направени такива. Поради това разноски не се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 09.04.2024г. по гр. д. № 2834/2023г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Ц. Г. Б.-Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: