5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2513

гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3904 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Асклеп – П“ ООД, представлявано от адв. С. Т., срещу въззивно решение № 660/ 22.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 3403/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 262465/07.11.2021 г. по гр. д. № 8003/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив и е отхвърлен предявеният от касатора против С. П. П. иск за сумата 15 000 лв. – главница, представляваща част от вноска в размер на 60 000 лв., с падеж 28.02.2019 г., дължима съгласно сключено между страните споразумение за разсрочено изплащане на парично задължение от 01.02.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса - при предявен иск по чл.79, ал. 1, вр. с чл. 365, ал. 1 ЗЗД, следва ли съдът да зачете уговореното със спогодбата, без да изследва и установява действителното каузално правоотношение между страните, уредено със сключеното споразумение. Сочи се противоречие с практиката на ВКС – решение № 134/21.06.2019 г. по гр. д. № 4255/2018 г., III г. о. и определение № 117/24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г., I т....