Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 905 от 26.06.2020 г. по адм. дело№ 285/2020г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на „ТРАЙПОД”ООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20011691/28.02.2020 г. на главен инспектор при Дирекция”Инспекция по труда”-Благоевград.
В жалбата на „ТРАЙПОД”ООД, ЕИК 101791885, седалище и адрес на управление гр. Б.д, бул.“В. Л“ №14, ет.2, ап.5, представлявано от управителя И.Ч, подадена чрез пълномощника адвокат К.В, се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата, в съдебно заседание и писмено становище съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В жалбата на С.Ч, ЕГН [ЕГН],от [населено място], [област], се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.
Подаден е отговор на касационната жалба на С.Ч от „ТРАЙПОД”ООД, в който се излагат доводи за основателност на същата.
Подаден е отговор на касационната жалба на „ТРАЙПОД”ООД от С.Ч, в който се излагат доводи за основателност на същата.
Ответната страна - Дирекция "И”ООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20011691/28.02.2020г. на главен инспектор при Дирекция”Инспекция по труда”-Благоевград, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между „ТРАЙПОД”ООД и С.Ч.П е, че е е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решение е правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил изцяло фактическата обстановка. Безспорно е установено, че на 19.02.2020 г. е извършена проверка на обект – „СМР – Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда“ в с. С., изпълняван от „ТРАЙПОД”ООД. Инспекторите на Дирекция”Инспекция по труда”/Д”ИТ”/- Благоевград са констатирали нарушения на трудовото законодателство при предоставянето на работна сила от работещите на обекта, включително неизпълнение на задължението за сключването на трудов договор в писмена форма със С.Ч, който е „заварен да работи“ на обекта. Същият е изпълнявал възложена му от дружеството-жалбоподател чрез управителя работа –изграждане на дървена конструкция. Съставен е протокол за извършена проверка изх. № ПР2005500/04.03.2020 г. Чараклиев е попълнил и декларация по чл. 399 вр. чл. 402, ал. 1 т. 3 КТ на 19.02.2020г., в която посочил, че работи в „ТРАЙПОД” ООД от 10 години като „строител“ на „новострояща се къща“, с работно време от 09.00 ч. до 17.00 ч., с почивни дни – събота и неделя, и почивка в работния ден от 12.00 ч. до 13.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение от 800 лв. месечно, за което е сключил граждански договор. По административната преписка е приложен граждански договор, подписан на 03.02.2020г., за извършване на работа чрез личен труд, по който дружеството е възложило на Чараклиев да извърши „СМР на Дървена конструкция на къща в с. С., УПИ І-193, кв. 192 по плана на с. С.“ за срок от 3 месеца и при възнаграждение - „разценки … за сформиране на количествената сметка, представляваща работа за обекта…“ Въз основа на декларираните обстоятелства от Чараклиев и извършената служебна справка в регистъра на уведомленията за трудови договори в информационната система на ИА „ГИТ“, че няма регистриран трудов договор с него, главен инспектор Александрова е издала оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20011691/28.02.2020г., с което е обявила на основание чл. 405а, ал. 1 КТ съществуването на трудово правоотношение между дружеството и С.Ч за длъжността „строителен работник“ на обект: „СМР– Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда“ в с. С., УПИ І-193, считано от 19.02.2020 г., и на основание чл. 405а, ал. 3 КТ е дала предписание на дружеството като работодател за сключване на трудов договор.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В.Г, който е присъствал на проверката. Като работник в дружеството е разказал, че познава Чараклиев от „дълги години“ и двамата са извършвали работа за дружеството. Знае, че Чараклиев се занимава с дървени конструкции, като работата за направата на къщата в с. С. му е възложена от управителя на „ТРАЙПОД” ООД, но с граждански договор. На този обект С. работел от началото на месец февруари 2020 г., но според
свидетеля без работно време. Самият свидетел не е присъствал при попълването на декларацията от Чараклиев, но след попълването на декларациите коментирали със С., че „ситуацията при тях", и другото момче“, била „горе-долу сходна“, „че с тях било горе-долу същото“. С. Ч е заявил в съдебното производство, че не работи за
дружеството по трудово правоотношение, а като изпълнител на възложена муработа, защото през свободното си време работи и на други места.
Предвид констатациите при извършената проверка, събраните доказателства и показанията на разпитания свидетел първоинстанционният съд е направил правилен извод, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Чараклиев е работил на обект в
с. С.– „СМР– Изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда“, изпълняван от дружеството-жалбоподател, като е извършвал възложена му от управителя работа – изграждане на дървена конструкция, при определено работно време (8-часов работен ден, от 09.00 ч. до 17.00 ч.) и почивка от 12.00 ч. до 13.00 ч., с два почивни дни и уговорено месечно трудово възнаграждение, видно от представената декларация. Характерът на полагания труд, длъжността, системността на изпълнение на
възложената работа и начина на заплащане, посочените почивни дни и почивка в рамките на работния ден, в конкретния случай изключват съществуването на гражданско правоотношение между страните, в каквато насока е твърдението на жалбоподателите.Безспорно е, че извършваните строително-монтажни дейности от Чараклиев са свързани с предмета на дейност на обекта, и характер представляват фактически действия по престиране на работна сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая мястото и естеството на извършваната от Чараклиев дейност изключват хипотезата между страните да съществува договор за изработка.
Изложените в обратната насока доводи от страна на жалбоподателите са неоснователни. Неотносима в случая е преценката на Чараклиев за характера на възложената му работа. Освен това същият не отговаря и на изискванията за „строител” по смисъла на чл.163, ал.1 от ЗУТ, за да се приеме, че работата на обекта му е възложена в това му качество с писмен договор, сключен с възложителя и за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, за което е отговорен – чл. 169, ал. 2
ЗУТ. Сключеният с дружеството граждански договор от 03.02.2020 г. също не изключва трудовия характер на правоотношението – чл. 267, ал. 1 КТ, като прикрива по същество предоставянето на работна сила. Предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат и предполага пълна самостоятелност на изпълнителя, докато в случая Чараклиев. е декларирал изрично, че изпълнява възложената му работа – СМР на дървена конструкция, при определено работно време, почивка в рамките на работния
ден, петдневна работна седмица с два почивни дни, срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение, които уговорки характеризират трудовия договор – чл. 66, ал. 1 КТ. Работата на жалбоподателя по дървената конструкция е възложена от управителя на дружеството, извършвана е ежедневно и на определено работно място – обекта в с. С., докато при гражданския договор за определен резултат изпълнителят е свободен от всякакви уговорки относно работно време и работно място.
По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение – наличие на работно място и работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405 а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер общо на 150,00/сто и петдесет/ лева, платими от всеки един от двамата жалбоподатели по 75,00 лева.
Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА № 905 от 26.06.2020 г. по адм. дело№ 285/2020г. на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА „ТРАЙПОД”ООД, ЕИК 101791885, седалище и адрес на управление гр. Б.д, бул.“В. Л“ №14, ет.2, ап.5, представлявано от управителя И.Ч, да заплати на Дирекция”Инспекция по труда”-Благоевград юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 75,00 лева.
ОСЪЖДА С.Ч, ЕГН [ЕГН],от [населено място], [област], да заплати на Дирекция”Инспекция по труда”-Благоевград юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 75,00 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.