Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Л.С, контролиращ служител в ГКПП - А. С към ГПУ – София към РДГП - Аерогара при ГДГП – МВР, подадена чрез пълномощник юриск.А.Н.Ж е срещу решение №3625 от 07.07.2020г. по адм. д. №339/2020г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С него е отменен отказ за влизане в страната №576 от 10.12.2019г. на МД Д. Абдун, гражданин на [държава], издаден от контролиращ служител в ГД “Гранична полиция“, ГКПП - А. С.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за влизане в страната е обективиран в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Моли съда да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да остави в сила оспорвания отказ за влизане в страната. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба МД Д. Абдун, гражданин на [държава], чрез адв.. Д, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното съдебно решение било постановено съобразно материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила и е напълно обосновано. Счита, че съдът правилно е приел, че оспореният отказ за влизане в страната е издаден в нарушение на материалния закон. Моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира разноски за касационното производство.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на МД Д. Абдун, гражданин на [държава] срещу отказ за влизане в страната №576 от 10.12.2019г., издаден от Контролиращ служител в ГД “Гранична полиция“, ГКПП Аерогара-София. С обжалваното решение е отменен обжалвания административен акт.
За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорваният отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и обективиран в писмена форма. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административният съд е приел, че жалбоподателят е член на семейството на гражданин на ЕС (българската гражданка Д.Й) въз основа на сключен на 19.12.2018 г. граждански брак в Р. К. По време на брака, на 23.07.2019 г., съпругата е родила дете в Р. К, което се установява от издадения на 24.10.2019 г. на М. Абдун паспорт. Според съда, това оборвало тезата на административния орган, че през цялата 2019 г. Д.Й не е излизала от Р.Б.С е приел още, че противно на твърденията на ответника, жалбоподателят притежава не временно удостоверение за пребиваване, а карта за пребиваване, издадена на 20.08.2019 г. в Р. К, но като член на семейството на гражданин на ЕС. От картата се установява, че регистрацията на пребиваването му е от 24.01.2019 г. Съдът е счел, че независимо, че данните на чужденеца съвпадат с тези на граждани на [държава], описани в представените по делото рискови профили, представените от него документи при влизането му в страната ни на 10.12.2019 г. удостоверяват надлежно целта и условията на пребиваването му. Чужденецът е бил придружен от съпругата си и малолетното им дете. Лицата са представили при влизането си в Р. Б удостоверение за брак, издадено в друга държава – членка на ЕС (Кипър), поради което за контролния орган не е имало основание да приеме, че това удостоверение не се признава в България.
На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че при влизането си в страната ни жалбоподателят е представил валидно издадена виза по смисъла на чл.16, ал.1 ЗЧРБ, което предполага извършена от компетентни органи на МВнР проверка на основанията по чл.10, ал.1 ЗЧРБ. Контролиращият орган е разполагал с данни, че българската гражданка е омъжена, представила е акт за сключен граждански брак в Кипър и удостоверение за раждане на дете в Кипър с идентични имена на съпруга. Последният притежава карта на пребиваване в Кипър като член на семейството на гражданин на ЕС. Липсата на трите имена на съпруга в информационната база данни „БДС“, при наличие на данни за брак и родено от брака дете, не може да бъде основание на отказа за влизане. Лицата не следва да бъдат държани отговорни за отделни пропуски в информационната система „БДС“, при положение, че са представили при влизането си необходимите документи, удостоверяващи целта и условията на пребиваването си.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
По силата на чл.16, ал.2 ЗЧРБ органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Р. Б на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19. В конкретния случай, като основание за отказът е посочен чл.10, ал.1, т.17 ЗЧРБ – чужденецът не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване.
Обосновано е прието от съда, че МД Д. Абдун притежава не временно удостоверение за пребиваване, а карта за пребиваване, издадена на 20.08.2019 г. в Р. К, но като член на семейството на гражданин на ЕС. От картата се установява, че регистрацията на пребиваването му е от 24.01.2019 г. Независимо че данните на чужденеца съвпадат с тези на граждани на [държава], описани в представените по делото рискови профили, съдът намира, че представените от него документи при влизането му в страната ни на 10.12.2019 г. удостоверяват надлежно целта и условията на пребиваването му. Чужденецът е бил придружен от съпругата си и малолетното им дете. Лицата са представили при влизането си в Р. Б удостоверение за брак, издадено в друга държава – членка на ЕС (Кипър), поради което за контролния орган не е имало основание да приеме, че това удостоверение не се признава в България. В допълнение, настоящата инстанция следва да посочи, че по делото е представено и удостоверение за сключен граждански брак № 0025 от 16.09.2019 г. между чужденеца и Д.Й, издадено в град Мъглиж, С. З. В него е посочено, че бракът е сключен в Кипър на 19.12.2018 г. Това удостоверение е официален документ и не е оспорен от страните. Нещо повече, видно от данните по делото е, че още при проверката на ГКПП-Аерогара МД Д. Абдун освен изисканите документи е представил и българското удостоверение за сключен граждански брак с Д.Й. В този смисъл, остава неясно защо административният орган не е кредитирал този официален документ.
В тази връзка, правилно е прието от съда, че при влизането си в страната ни Д. Абдун е представил валидно издадена виза по смисъла на чл.16, ал.1 ЗЧРБ, което предполага извършена от компетентни органи на МВнР проверка на основанията по чл.10, ал.1 ЗЧРБ. Контролиращият орган е разполагал с данни, че българската гражданка Д.Й е омъжена, представила е акт за сключен граждански брак в Кипър и удостоверение за раждане на дете в Кипър с идентични имена на съпруга. Последният притежава карта на пребиваване в Кипър като член на семейството на гражданин на ЕС. Липсата на трите имена на съпруга в информационната база данни „БДС“, при наличие на данни за брак и родено от брака дете, не може да бъде основание на отказа за влизане. Лицата не следва да бъдат държани отговорни за отделни пропуски в информационната система „БДС“, при положение, че са представили при влизането си необходимите документи, удостоверяващи целта и условията на пребиваването си.
Неоснователен е доводът на касатора, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд е приел документи, които не са преведени на български език.
Настоящата инстанция не споделя този довод, тъй като както бе посочено по-горе, по делото е представено удостоверение за сключен граждански брак № 0025 от 16.09.2019 г. между Абдун и Д.Й, издадено в град Мъглиж, С. З, което е на български език. В него е посочено, че бракът е сключен в Кипър на 19.12.2018 г. Това удостоверение е официален документ и не е оспорен от страните, поради което е породил и своето действие. След като е удостоверено по надлежен ред, че Д. Абдун и Д.Й имат сключен брак в Кипър, то за административния орган не е било налице основание да постанови процесния отказ за влизане в страната на МД Д. Абдун.
По изложените съображения, решението като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касатора, но предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение не превишава дори един път минималното възнаграждение за адвокат, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира същото за неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3625 от 07.07.2020г. по адм. д. №339/2020г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на МД Д. Абдун, гражданин на [държава], [дата на раждане], със съдебен адрес град София, ул. „С. В“ № 155, чрез адв.В.Д от САК, разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв. Решението е окончателно.