Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е.С от [населено място], представлявана от адв. Я.Т от АК – В. Т, против решение № 41 от 26.05.2020 г., постановено по адм. дело № 57/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество от касационната инстанция, като бъде отменен процесният индивидуален административен акт (ИАА) – Уведомително писмо (УП) № 5 за отказване на плащане по „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 година“ (НПП) с изх. № 01-6500/7979 от 17.10.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), алтернативно – оспореното УП да бъде обявено за нищожно или преписката да се върне на компетентния административен орган със задължителни указания по прилагането на закона, което, според касатора, следва да е в негова полза, а именно – произнасяне на административни орган с нов ИАА, с който да бъде изплатена безвъзмездната финансова помощ за действително направения разход в размер на 5796 лв., съгласно одобрените инвестиционни разходи по подаденото от Е.С заявление за подпомагане по НПП 2017-2019 година. Възраженията и исканията си касаторът поддържа в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, за което представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното им извършване.
Ответната страна – изпълнителният директор на ДФЗ, в писмена молба-становище, подадена чрез процесуалния представител ст. юрк. З.З, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност, ако такава е налице, на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е УП № 5 за отказване на плащане по „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 година“ (НПП) с изх. № 01-6500/7979 от 17.10.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отхвърлено заявление за плащане с № 221/25/043879/1 от 07.08.2019 г. на Е.С относно финансиране на доказани разходи за закупуване на 50 бр. пчелни отводки и 50 бр. пчелни майки, съгласно представените към заявлението документи. Оспореният пред АС-Търговище ИАА е издаден на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), чл. 38, ал. 2, т. 9, предл. първо, във връзка с чл. 9, ал. 1, във връзка с §1, т. 15, буква „г“, предл. първо от Допълнителните разпоредби на Наредба № 15 от 31.10.2016 г. за условията и реда за прилагане на мерките от националната програма по пчеларство за периода 2017-2019 г., обн., ДВ, бр. 87 от 4.11.2016 г. (наричана по-долу Наредба № 15/31.10.2016 г.). Като е съобразил наличието в настоящия случай на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от Наредбата (доказаните разходи за доставка на 50 бр. пчелни отводки и 50 бр. пчелни майки са извършени от свързано лице с ползвателя на помощта, съгласно дефиницията на § 1, т. 15, б. „г“ от ДР на Наредба № 15/31.10.2016 г.) и предвид потвърждаването на тези данни от обяснението на Е.С, дадено в процедурата по реда на 37, ал. 2 от Наредба № 15/31.10.2016 г., административният орган е преценил, че е налице основание за отказ от изплащане на целия размер на помощта съгласно чл. 38, ал. 2, т. 9 от Наредба № 15/31.10.2016 г. – констатирана и неотстранена от заявителя нередовност на документите, отнасящи се до участието на Е.С и това на доставчика на закупените от нея пчелни отводки и пчелни майки – Х.Х, в управлението на трето лице – Сдружение „О. Б. П Съюз „НЕКТАР““, ЕИК по Булстат 125554318. На посоченото основание, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 15/31.10.2016 г. и §1, т. 15, буква „г“, предл. първо от ДР на същата, изпълнителният директор е издал процесното УП.
При съобразяване с относимите към спора доказателства, първоинстанционният съд е потвърдил като законосъобразен оспорения ИАА и отхвърлил жалбата на Е.С като неоснователна. Изложил е съображения за постановяване на акта от компетентен административен орган – изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на ръководещ и представляващ агенцията орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на акта, в съответствие с приложимите материалноправни норми от Наредба № 15/31.10.2016 г. и съобразно целта на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени точно и ясно от първоинстанционния съд, въз основа на приобщения с преписката доказателствен материал по делото. Възраженията на касатора, обозначени от самия него като такива „По фактите, по които се спори“, на практика не съдържат оспорване на едни или други факти, възприети от съда като безспорни в мотивите на постановеното съдебно решение. Оплакванията в касационната жалба са изцяло относно преценката на тези факти от правна страна, т. е. досежно даденото от административния орган и решаващия първоинстанционен съд тълкуване и прилагане на материалния закон спрямо фактически установеното по казуса. Спорът е за право и същият се свежда до въпроса, налице ли е хипотеза на свързаност по смисъла на §1, т. 15, буква „г“, предл. първо от ДР на Наредба № 15/31.10.2016 г. между касационния жалбоподател - Е.С и лицето, от което тя се е снабдила с въпросните стоки (50 бр. пчелни отводки и 50 бр. пчелни майки), съставляващи предмет на допустими инвестиции по договор № 4418/20.03.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на НПП 2017-2019 г., сключен между нея и ДФЗ. Несъмнен факт по делото е, че в рамките на нормативноустановения (чл. 35, ал. 1 от Наредба № 15/31.10.2016 г.) и изрично посочен в договора с ДФЗ (т. III от същия) срок – до 15 август на текущата финансова година, Е.С е подала заявление за плащане по утвърден образец съгласно мярката, по която кандидатства, ведно с приложени документи за извършени разходи. Заявлението за плащане е прието от служител на ДФЗ – Разплащателна агенция, Областна разплащателна агенция гр. В. Т, видно от наличната по делото квитанция за прием (л. 46). В изпълнение на задължението си по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 15/31.10.2016 г. ДФЗ е извършил административна проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за плащане на Е.С, в резултат на което е констатирал наличие на нередовности и/или непълноти. Съобразно изискването на чл. 37, ал. 2 от Наредбата, ДФЗ е уведомил с мотивирано писмо (Уведомително писмо № 14/14.08.2019 г.) заявителя за установените нередовности/несъответствия, като изрично е указал, че документи и/или обяснения във връзка с отстраняване на нередовностите следва да се представят в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението. В отговор, Е.С е представила писмено обяснение от 10.09.2019 г., в което сочи, че тя и лицето Х.Х се явяват свързани лица по смисъла на §1, т. 15, буква „г“ от Наредба № 15/31.10.2016 г., предвид участието им в Сдружение „О. Б. П Съюз „НЕКТАР“ – тя в качеството си на председател, а доставчикът Х.Х – като член на управителния съвет. Въпреки това счита, че така установената свързаност между тях не се е отразила на условията, при които е реализирана продажбата на 50 бр. пчелни отводки и 50 бр. пчелни майки. Последната, според Е.С, е извършена съгласно одобрените и договорени с ДФЗ количества и цени, т. е. в съответствие с одобрените параметри (обичайните условия).
Правилна е преценката на административния орган, потвърдена от първоинстанционния съд, че с обяснението си заявителката не е отстранила по същество констатираните и указани й от органа нередовности/несъответствия. Нещо повече, Е.С доброволно потвърждава, че се намира в положение на свързаност с лицето Х.Х, от което е закупила стоките, разходите за които са предмет на заявлението й за плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ с ДФЗ.Оно решаващият състав приема, че в случая е без значение конкретната цена, договорена и платена по сделката с Х.Х.О значение за постановения отказ от плащане има доказаният по делото факт, че разходите са извършени за доставка на уговорените количества стоки от свързано с ползвателя на помощта лице – обостоятелство, обуславящо недопустимост на финансирането на тези разходи съгласно императивната норма на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 15/31.10.2016 г. Хипотезата на свързаност между лицата е тази по §1, т. 15, буква „г“, предл. първо от ДР на Наредба № 15/31.10.2016 г. – участие в управлението на трето лице, както правилно е посочил органът в оспореното УП. В посочената разпоредба не се съдържа изискване третото лице да е задължително търговско дружество или друг вид юриическо лице извън категорията на юридическите лица с нестопанска цел. Говори се единствено за „трето лице“, като в конкретния случай става въпрос за Сдружение, извършващо дейност в частна полза, което е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно действащата преди измененията с ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г. нормативна уредба в ЗЮЛНЦ. Съгласно § 25. (1) от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗЗД ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) (ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 107 от 2020 г.) Юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31 декември 2022 г. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи. В § 24 от с. з. изично е предвидено, че заварените към датата на влизането в сила на този закон юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел запазват правоспособността си на юридически лица, съответно на клонове и статута си в частна или в обществена полза. Ето защо, като неоснователно следва да бъде отхвърлено възражението на касационния жалбоподател, релевирано и пред първоинстанционния съд, че Сдружението, в чието управление участват заедно с Х.Х, е престанало да съществува, тъй като не е извършена пререгистрацията му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. По делото няма данни и да е настъпило прекратяване на Сдружение „О. Б. П Съюз „НЕКТАР““, ЕИК по Булстат 125554318 на някое от основаниято по чл. 13 от ЗЮЛНЦ.
Предвид гореизложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното УП № 5 за отказване на плащане по НПП 2017-2019 година с изх. № 01-6500/7979 от 17.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Налице са неотстранени нередовности/несъответствия при подаване на заявлението за плащане от Е.С по сключения от нея договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФЗ, които нередовности сочат на обстоятелства, съставляващи нормативноустановена пречка за изплащане на помощта – чл. 9, ал. 1, във връзка с §1, т. 15, буква „г“ от Наредба № 15/31.10.2016 г. от Наредба № 15/31.10.2016 г.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на спора и заявената от процесуалния представител на ответаната страна претенция за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстация, дължима на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 26.05.2020 г., постановено по адм. дело № 57/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Е.С да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.