Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Заместник-кмета на община В., чрез юрк.. Н като процесуален представител и 2. М.Ж и П.Ж, чрез адв.. И като процесуален представител, против решение № 571 от 05.05.2020 г., постановено по адм. дело №2535/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед.
Ответниците - община В. и Г.Г не вземат становище.
Ответниците - И.И и В.В, чрез пълномощника си адв.. С, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на И.И и В.В срещу заповед № Г-228/16.07.2018 г. на зам.-кмета на община В., издадена на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗУТ, с която е одобрен първоначалан ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за три имота - 10135.3505.670, 10135.3505.1290 и 10135.3505.680, чрез отреждане на УПИ за тях, кв. 56 и улична регулация от о. т. 502 до о. т. 503 по плана на с. о. [наименование], [населено място], съгласно приложена към заповедта графична част, както и срещу решение № 4-23 по протокол № 03/06.04.2018 г. на комисията на чл. 210 ЗУТ в частта за ПИ 10135.3505.680. Правният си интерес обосновават с това, че са собственици на ПИ 10135.3505.680, предмет на оспорената заповед, за който се отрежда УПИ ХVІІ-680 и се отнема част от него за продължение на улица-тупик за осъществяване на достъп до УПИ V-1290, отреден за ПИ 10135.3505.1290.
С обжалваното решение двата административни акта са отменени, а преписката е върната за ново произнасяне на административния орган съобразно дадените указания.
За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че производството започва по молба на М.Ж и П.Ж, съсобственици на ПИ с идентификатор 10135.3505.1290 и на основание заповед от 15.04.2016 г. на главния архитект на община В., с която е разрешено изработването на ПУП - ПРЗ в обхват ПИ 10135.3505.1290, ПИ 10135.3505.1100, ПИ 10135.3505.670 и ПИ 10135.3505.680, кв.56 по плана на с. о. [наименование], [населено място], при съобразяване с влезлия в сила ПУР за територията, одобрен с решение на общинския съвет от 2011 г. Приема, че за одобряването на оспорения ПУП - ПРЗ е спазена предвидената в чл. 124а, ал. 2, чл. 124б, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ процедура. Сочи, че проектът за ПУП - ПРЗ съответства на ОУП на гр. В. от 2012 г. и по - конкретно на предвиденото с него предназначение на територията и на устройствените показатели за застрояване. Изведен е извод за неизпълнение на условията за прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, посочена като правно основание в заповедта, тъй като урегулирането на ПИ 1290 (накрая) за изграждане на улица-тупик е следвало да се извърши на основание чл. 16а ЗУТ, а за отреждането му за жилищно застрояване е приложим чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Съдът приема, че в резултат на неправилно квалифициране на вида на проекта, административният орган неправилно прилага материалния закон при липса на предпоставките, предвидени в чл. 16, ал. 1 ЗУТ. По тези съображения отменя оспорената заповед и връща преписката на административния орган за провеждане на административното производство от етапа на разрешението за изработване на проекта за ПУП, като определи неговия вид, процедура, в която следва да бъде одобрен и приложимата материалноправна норма. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, приема, че е налице по-икономичен и целесъобразен вариант на улична регулация, който следва да се съобрази от органа при устройствената му преценка по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, каквато не е извършена в нарушение на чл. 6 АПК. Като последица от отмяната на заповедта за одобряване на ПУП - ПРЗ е отменена и извършената по реда на чл. 210 ЗУТ оценка. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Относимите за спора факти са установени след анализ на приетите по делото доказателства, вкл. и неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.
Правилно е заключението на съда по отношение на приложимите материалноправни разпоредби, определящи вида на одобрения ПУП - ПРЗ, който в случая не е такъв по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, въпреки позоваването на тази правна норма в заповедта. Планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има за предмет неурегулирани поземлени имоти, като процесните три имота, но неговата цел е определянето на необходими площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост (§ 5, т. 75 ДР и чл. 64, ал. 1 ЗУТ). С процесния ПУП няма отреждане за такива обекти – публична собственост. В случая се предвижда промяна на уличната регулация между о. т. 502 - 503, като се удължава улица-тупик, предвидена с влезлия в сила, но неприложен ПУР за с. о. [наименование], одобрен през 2011 г., а не се проектира нова улица като елемент на техническата инфраструктура. Целта на изменението на уличната регулация е да се осигури достъп до ПИ 1290 (накрая), образуван в резултат на доброволна делба и разделянето на стар ПИ 671 на две части. На практика извън засягането на ПИ 1290 и ПИ 680 за продължаване на улицата-тупик урегулирането на трите ПИ с оспорената заповед, извършено по заявление на собствениците на единия от тях, е по имотни граници съобразно одобрената кадастрална карта за територията. План по чл. 16, ал. 1 ЗУТ не може да бъде изработен само за един или няколко имота, а за цели територии или устройствени зони (или структурни части от тях), в резултат на което освен индивидуални урегулирани поземлени имоти се обособяват и площи за обекти на публичната собственост. Тези обекти не могат да се разполагат в един или два имота, а в повече, което налага разместването на собственост. На всеки собственик срещу отнетата му собственост в размер на не повече от 25 на сто се предоставя равностоен имот на същото или на друго място, а общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите за зелената система, за социална и техническа инфраструктура без провеждане на отчуждителни процедури. Това става с влизането в сила на плана съгласно чл.16, ал.1 и 4 ЗУТ, т. е. той има вещноправно действие. Именно с оглед разместването на собствеността преди одобряването на този план се извършва оценка по реда на чл. 210 ЗУТ на имотите преди и след урегулирането им.
В случая одобреният проект на ПУП - ПРЗ за неурегулираните три имота не отговаря на изискванията по чл. 16, ал. 1 - 4 ЗУТ, както правилно приема съдът. Липсват доказателства за разместване на собственост и че новите УПИ се образуват срещу отнемане в полза на общината на площ от тях в размер не повече от 25% за обекти - публична собственост на общината. По делото безспорно е установено, че за с. о. [наименование] е одобрен ПУП - план за улична регулация, като предвидената с него улица-тупик е за осигуряване на достъп до ПИ 680, която взима част от него. ПУР е процедиран по реда на чл. 16, ал. 7 (отм., сега чл. 16а ЗУТ), а не при условията на чл. 16, ал. 1-4 ЗУТ. Този план няма незабавно отчуждително действие и не се счита за приложен с влизане в сила на акта за одобряването му, а след изплащане на обезщетенията по отчуждителното производство (§ 22, ал. 1 ПР ЗУТ). Затова отнемането на част от ПИ 680 следва да бъде реализирано чрез отчуждаване по чл. 205 и сл. ЗУТ. В случая с одобрения ПУП - ПРЗ единствено се удължава улицата-тупик, предвидена по предходен ПУР, за да се осигури обслужване на ПИ 1290. В тази хипотеза е неприложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Като е процедиран на това основание, с оспорения ПУП всъщност се извършва намаляване на площта на ПИ 680, макар и под предвидените в нормата 25%, но за вече предвидено с предходен ПУР мероприятие и без провеждане на отчуждителни процедури. Правилно съдът приема, че с оглед предвиденото урегулиране на трите имота, осигуряване на достъп до единия от тях чрез промяна на уличната регулация и отреждането им за ниско етажно жилищно застрояване е приложима разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Предвид изложеното изводът за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен и обоснован. След като хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ в случая е неприложима, то и изготвената в хода на това административно производство оценка за ПИ 680 съгласно чл. 16, ал. 4, изр. 2 във вр. с чл. 210 ЗУТ правилно е отменена от съда, а преписката е върната на органа за провеждане на административното производство съобразно относимата материалноправна разпоредба. В тази връзка при новото произнасяне по заявлението за урегулиране на ПИ 1290 и осигуряване на достъп до него административният орган дължи и преценката по чл. 108, ал. 5 ЗУТ във вр. с чл. 6 АПК предвид възможността за друг по - икономичен и целесъобразен вариант без засягане на площта на съседния ПИ 680. Доводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се приповтарят - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Неоснователно е възражението на касаторите, че предмет на оспорената заповед е ПУП-ПРЗ по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ.Онията за одобряване на ПУП по чл. 16, ал. 1 и по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ са различни както по отношение на предвидените в нормите материалноправни предпоставки, така и по отношение на провежданите процедури и правните последици от тях. В случая ПУП е процедиран и одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ, който е неприложим.
С оглед изложеното не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Същото като правилно следва да се остави в сила.
По тези съображения и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 571 от 05.05.2020 г., постановено по адм. дело №2535/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.