Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ срещу Решение № 175 от 04.03.2020 г. по адм. д. № 826/2019 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е отменил негов акт рег. № (ИСУН 2020) BG05M2ОP001-2. 009-0031-C02-M127/26.06.2019 г.
Касационният жалбоподател прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага аргументи, че в случая става въпрос за неправомерно верифицирани и изплатени средства, поради което е налице особена хипотеза на отказ за верификация. Оспорва като неправилен извода на съда за липса на посочени правни основания в акта и твърди, че съдът не прави разлика между финансова корекция и верификация. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Медицински университет (МУ) - Плевен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение по жалба на Медицински университет – Плевен е отменен акт рег. № (ИСУН 2020) BG05M2ОP001-2. 009-0031-C02-M127/26.06.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Съдът е приел, че с оспорения акт е извършена финансова корекция, без да бъде посочено правното основание за това, което обосновава извод за незаконосъобразност на акта поради липса на мотиви и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Решението е валидно и допустимо. Относно приложението на материалния закон решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви.
Основателно касационният жалбоподател възразява, че предмет на административния акт не е финансова корекция, както неправилно е приел съдът. Не се потвърждава обаче и застъпеното в касационната жалба становище, че административният акт представлява особен случай на отказ за верификация. Видно от съдържанието на оспорения акт, същият има характер на акт, с който се изменя влязъл в сила акт за верификация. Съображенията на касационната инстанция за незаконосъобразността на акт рег. № (ИСУН 2020) BG05M2ОP001-2. 009-0031-C02-M127/26.06.2019 г. са следните:
По делото не се спори, че МУ Плевен е бенефициер по административен договор BG05M2ОP001-2. 009-0031-C01. Към договора има анекс IX, в който са описани конкретни суми за разходите за командировки на целевата група - за транспорт, квартирни, дневни и застраховки. В изпълнение на сключения административен договор МУ е командировало представители на целевата група - докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени в чужбина, за участие в различни научни мероприятия.
При проверката на пакет отчетни документи № 4 (окончателно плащане) ръководителят на УО е установил, че разходите за дневни пари са посочени в ИСУН в по-голям размер от съответните разходни касови ордери (РКО). До МУ е изпратено писмо да представи разяснение относно това несъответствие. От МУ е изпратен отговор, че сумите в РКО са по-малки поради по-големия размер на сумите за нощувките или самолетните билети, изплатени при командировката на съответното лице.
Във връзка с горната констатация за несъответствие относно пакет отчетни документи № 4 административният орган е преценил, че трябва да извърши последваща проверка на по-рано представените отчетни документи по предходни искания за плащане (пакет № 1, 2 и 3), в резултат на която относно пакет отчетни документи № 3 (искане за плащане № 3) ръководителят на УО също е установил несъответствие между посочени суми в ИСУН и сумите по РКО.Раванията между сумите в ИСУН и сумите по РКО, установени след последващата проверка на пакет отчетни документи № 3, са подробно описани в процесния административен акт: сумата по РКО № 394/18.04.2018 г. е 270,75 лева, а отчетената сума в ИСУН е 273,00 лева, превишение 2,25 лева; сумата по РКО № 616/30.05.2018 г. е 178,72 лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 230,78 лева; сумата по РКО № 770/06.07.2018 г. е 276,75 лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 201,00 лева; сумата по РКО № 758/04.07.2018 г. е 276,75 лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 201,00 лева; сумата по РКО № 904/27.08.2018 г. е 276,76 лева, а отчетената сума в ИСУН е 477,75 лева, превишение 200,99 лева; сумата по РКО № 764/05.07.2018 г. е 283,73 лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 125,77 лева; сумата по РКО № 858/30.07.2018 г. е 307,92 лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 101,58 лева; сумата по РКО № 859/30.07.2018 г. е 307,93 лева, а отчетената сума в ИСУН е 409,50 лева, превишение 101,57 лева.
От горната констатация за несъответствие на сумите в ИСУН и сумите по РКО във връзка с искане за плащане № 3 административният орган е обосновал извод за „недължимо верифицирани и платени суми“ в общ размер на 1 164,94 лева по бюджетен раздел I. „Разходи за персонал“, т. 3.3. „Разходи за дневни на целевата група“. В акта е определен срок за доброволно възстановяване на средствата без лихва – 14 дни от влизане в сила на акта. Бенефициерът е предупреден, че ако не възстанови сумата в срок, ще бъде извършено прихващане от следващо плащане по проекта.
Като правно основание за издаване на акта са посочени следните разпоредби: чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. чл. 25, § 1, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство; чл. 35, ал. 1, т. 2, предложение първо от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г.).
По делото не се спори, че процесната сума е верифицирана и платена по искане за междинно плащане след проверка на представения пакет отчетни документи № 3. При последваща проверка на същите отчетни документи ръководителят на УО е установил, че част от вече верифицираните разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ, поради което са „недължимо верифицирани и платени“, т. е. в процесния акт е обективирана воля за изменение на размера на верифицираните разходи чрез намаляване на тяхната сума. При преглед обаче на съдържанието на разпоредбите, сочени като правно основание за издаване акта, се установява, че нито една от цитираните разпоредби не предвижда основание за изменение на размера на разходите, които са верифицирани с влязъл в сила акт. Систематичното място на разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ е в раздел I „Общи условия и допустимост на разходите“ на глава пета „Финансово управление и контрол“ от ЗУСЕСИФ. Те касаят общия случай на верификация, а не изменение на размера на вече верифицирани разходи или особен случай на отказ за верификация, за какъвто са изложени неоснователни аргументи в касационната жалба. Другата цитирана в акта разпоредба - на чл. 35, ал. 1, т. 2, предложение първо от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., също не съдържа основание за изменение на размера на вече верифицирани разходи. В действащата към датата на издаване на акта редакция, чл. 35, ал. 1, т. 2, предложение първо от наредбата предвижда, че бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена без правно основание. В случая обаче плащането се предхожда от влязъл в сила акт на верификация, при чието издаване е извършена преценка, че е налице основание за плащане. Зачитането на стабилитета на влязъл в сила административен акт е задължение както на неговия адресат, така и на неговия издател. Производството по отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт има извънреден характер, поради което в тежест на органа е да установи, че е спазил сроковете и основанията за провеждането му. ЗУСЕСИФ не съдържа регламентация относно изменението и отмяната на влязъл в сила акт за верификация, поради което е приложим редът по чл. 99 и сл. АПК, за чието спазване нито са представени доказателства, нито се твърди от издателя на акта.
Независимо от неправилната преценка на съда относно характера на акта, правилен е крайният му извод, че административният акт е незаконосъобразен. По отношение на акта са налице основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК за неговата отмяна – съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 175 от 04.03.2020 г. по адм. д. № 826/2019 г. на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно.