Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. срещу решение № 232 от 16.08.2013 г. по гр. дело № 19/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба Д. В. Д. поддържа становище, че по поставените от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение № 325 от 19.10.2012 г. по гр. дело № 107/2011 г. на Габровски окръжен съд и е осъдил ищеца да заплати разноски по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в размер на сумата 6150 лв. За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела, че не са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 28, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ - отм. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че стойността на придобитото от Д. Д. имущество през проверявания период – 04.02.1991 г. – 14.07.2011 г. /недвижими имоти – по ид. част от всяка от 8 земеделски земи, апартамент, подробно описани в мотивите на съдебния акт, 8 моторни превозни средства, описани в мотивите на решението на апелативния съд, дялове от търговски дружества/ е значителна – 1252.8 минимални работни заплати, по отношение на него е реализирана наказателна отговорност, като е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 4 НК, които са в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 25 ЗОПДИППД - отм., но не е налице третата предпоставка, която законът изисква за ангажиране на отговорността, а именно от данните по делото да може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. С оглед липсата на тази предпоставка е извода на решаващия състав, че не е установена връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имущество. Друг решаващ извод е, че придобиването на имущество е от законни източници – суми дарени от роднини, а именно братът на ответника, В. Д., неговият дядо, майка му. Към тези приходи съдът е включил още и осигурителен доход, възнаграждение за период от месец юли 2009 г. до септември 2010 г., суми от продажби на автомобили и дялове в търговски дружества. Приходите, приети за доказани в обжалваното решение са 1874.26 М., а разходите 1706.28 М.. Предвид доказаните законни доходи, които са в по - голям размер от разходите съдът е направил извод за неприложимост на презумпцията по чл. 4 от цитирания закон.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса, както следва:

„1. Каква трябва да е причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност? ”;

„2. Следва ли в производство по предявените искове по чл. 28 ЗОПДИППД съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарение, за който е прието, че е обусловил извода на съда по съществото на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.”

По първият от въпросите не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивите в обжалваното решение на въззивния съд по посочения въпрос нямат съдържанието, което им придава жалбоподателя, а именно, че Великотърновският апелативен съд обосновава изводите си „единствено с липсата на пряка връзка между конкретното престъпление и конкретно придобитото имущество”. Решаващия състав на въззивната инстанция е приел, че не е установена връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имущество, като не е определил тази връзка, като пряка. Изводите му са в съответствие с разрешенията, приети в ТР № 7/2013 по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които необходимо е да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. и придобиването на имуществото, както и че достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗИПДИППД отм., В мотивите си апелативният съд не се е отклонил от това тълкуване на закона. Съдебната практика /решение по гр. дело № 863/2010 г., решение по гр. дело № 463/2010 г. на състави на ІІІ г. о. на ВКС, решение по гр. дело № 875/2010 г., решение по гр. дело № 697/2010 г. на състави на ІV г. о. на ВКС/, на която се позовава касаторът е уеднаквена с цитираното тълкувателно решение на ОСГК, поради което и предвид липсата на произнасяне на съда в противоречие с разясненията на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Необходимо е да се посочи още, че доводите на жалбоподателя в приложението по въведения въпрос се основават на съображения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, разглеждането на които в настоящето производство по чл. 288 ГПК е недопустимо и не релевира основание за допускане на касационен контрол.

Вторият въпрос по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК възпроизвежда буквално съдържанието на въпроса, на който е даден отговор в решение по гр. дело № 755/2011 г. на ВКС, ІV г. о. включително с основанието, на което е било допуснато касационното обжалване по това дело – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въпреки, че по настоящето дело се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С въвеждането на този въпрос касаторът също така не е аргументирал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че придобиването на процесното имущество е от законни източници – суми, дарени от роднини, а именно братът на ответника, В. Д., неговият дядо, майка му. В приложението към касационната жалба страната поддържа, че „ВТАС в противоречие със задължителната практика на ВКС е приел законоустановени доходи от дарения на парични средства от майката на ответника и други роднини, без да изследва в пълнота с какви средства са разполагали преди и по време на проверявания период, от какви източници са ги придобили, какви доходи са декларирали и какви са били направените от тях разходи”. Същата се позовава на решение № 131 от 04.05.2012 г. по гр. дело № 755/2011 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по чл. 290 ГПК. Твърденията на жалбоподателя не отразяват процедирането на въззивния съд, който е приел изводи за законни източници в придобиването на процесното имущество, след като е обсъдил от какви източници лицата, дарили парични средства на ответника по иска са формирали същите паричните средства, предмет на даренията. Доколко изводите на въззивния съд са обосновани е предмет на друго производство – по чл. 290 ГПК, в което могат да се разглеждат доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, но в настоящето производство от мотивите на обжалваното въззивно решение, не могат да се направят изводи за процедиране на апелативния съд в противоречие с разрешенията в цитираното касационно решение. За да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК трябва да съществува противоречие в правните разрешения, приети от въззивния съд и ВКС, а не в изводите на въззивния съд и доказателствата по делото. Противоречието в последния случай води до необоснованост, което както вече се посочи е основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежи на разглеждане в настоящето производство. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът и по този въпрос не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неправилно е становището на касатора относно процесуалното задължение на съда за допускане и събиране на доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответникът твърди, че са направили дарения в негова полза. Това задължение не се свежда до служебно събиране на доказателства от съда, а до тяхното представяне от страните съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл следва да се имат предвид и разясненията в ТР № 7/2013 по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които К. не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му, както и събира доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото. В случая въззивният съд не е допуснал отклонение от тези правни разрешения, поради което следва да се приеме, че касаторът не е обосновал отклонение на въззивния съд от задължителната съдебна практика. Изложените доводи, че въззивният съд не е коментирал противоречие между писмени доказателства и свидетелски показания, както и че приемал безкритично свидетелските показания са доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са обосновани и твърденията за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които са неприложими при наличие на задължителна съдебна практика. Следователно и по посочения въпрос не е релевирано основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 232 от 16.08.2013 г. по гр. дело № 19/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: