О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр.София,
14.06.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:В. Р.
Членове: С. Б.
Е. В.
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр. д. №2235 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 18.04.2019г. по гр. д.№93/2019г. на АС В.Търново, с което е върната частна касационна жалба на Б. Б. срещу определение от 11.03.2019г., с което е потвърдено разпореждане на ОС Габрово за връщане искова молба на частния жалбоподател.
Жалбоподателят –Б. Б. Б. моли да бъде отменено определението за връщане на частната му жалба и да бъде даден ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
С определение от 1.03.2019г. по гр. д.№93/2019г. АС В.Търново е потвърдил разпореждане №149/ 12.02.2019г. по гр. д. №99/2018г. на ОС - Габрово, с което, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК е върната искова молба вх. №4269/06.12.2018г. по описа на ГОС, подадена от Б. Б. срещу А. Ц. Н. поради неотстраняване нередовността й и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е установил, че пред Габровски окръжен съд е подадена искова молба с вх. № 4269/06.12.2018г., от Б. Б. с искане да се осъди ответника за причинените му неимуществени вреди в размер на 1000000 лв. от действията му, които му причинили много силен стрес и негативни вреди на спокойствието му, извършени на 10.01.2017г., а именно - обвинил ищецът, че му откраднал кучето. В исковата молба ищецът е посочил, че не знае точният адрес на ответника, поради което съдът да го намери със служебна справка. Прието е, че първоинстанционният съд е положил всички усилия да установи името и адреса на лицето, сочено като ответник от ищеца - направил е надлежна проверка в НБД и след като от същата е установено, че лице с посочените в исковата молба имена не съществува, е оставил без движение същата с указания в тази насока. Тези указания не са изпълнени - ищецът не е уточнил нито името, нито адреса на ответника, срещу който търси съдебна защита, поради което въззивният съд при тези данни е счел, че исковата молба правилно е върната.
За постановеното от въззивния съд определение е съобщено на частния жалбоподател на 15.03.2019г., а последният го е обжалвал на 01.04.2019г. При тези данни с обжалваното разпореждане въззивният съд на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК е върнал жалбата.
Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Съобразно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, срокът за депозиране на жалби започва да тече от момента, в който надлежно е документиран факта на уведомяване на страната или нейния пълномощник (респ. съдебен адресат). В настоящия случай срокът по чл.275, ал.1 ГПК е започнал да тече с връчването на съобщението на Б. Б. на 15.03.2019г. и съответно - по правилото на чл.60, ал.4 ГПК срокът е изтекъл на 22.03.2019г., петък, присъствен ден. Частната касационната жалба с вх. № 3156 е подадена от Б. Б. на 01.04.2019г., към който момент срокът вече е изтекъл. Съответно частната касационна жалба се явява просрочена и като такава е подлежала на връщане на основание чл.286, ал.1, т.1, вр. чл.275, ал.1 ГПК. Като се е произнесъл в този смисъл АС В.Търново е постановил законосъобразен акт.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.04.2019г. по гр. д.№93/2019г. на АС В.Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: