Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) и главен директор на Главна дирекция „ОПОС” при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) срещу Решение № 567 от 26.09.2019 г. по адм. д. № 807/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено негово Решение изх. № 1-006-0002-2-448/11.07.2019 г. за определяне на финансова корекция на община П. в размер от 5 % от стойността на допустимите за финансиране по ОПОС разходи по договор № 99-ЗОП/20.05.2019 г., сключен с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД.
Касационният жалбоподател навежда доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че предметът на обществената поръчка не се отличава със специално предназначение или друга индивидуалност, обосноваващи въвеждането на условие за наличие на система за управление на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно стандарт BS OHSAS 18001:2007 или еквивалентен. Прави анализ на нормативната уредба на безопасните и здравословни условия на труд и обосновава извод, че тази уредба съдържа достатъчно гаранции за идентификация на опасностите, оценка и управление на рисковете при упражняване на трудова дейност. Допълва, че процесният сертификат не е от предвидените в ЗОП документи за доказване на съответствие с критериите за подбор. Иска решението да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови ново за отхвърляне на жалбата срещу акта за финансова корекция. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – община П., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение административният съд е отменил Решение изх. № 1-006-0002-2-448/11.07.2019 г. на ръководителя на УО по ОПОС и главен директор на Главна дирекция „ОПОС” при МОСВ за определяне на финансова корекция на община П. в размер от 5 % от стойността на допустимите за финансиране по ОПОС разходи по договор № 99-ЗОП/20.05.2019 г., сключен с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД.
Финансовата корекция е определена за въвеждане на незаконосъобразен критерий за подбор за обособена позиция № 1 от обществената поръчка с предмет „Строително-монтажни дейности. Доставка, монтаж и пуск на оборудване, съоръжения и механизация за инсталация за компостиране и за инсталация за предварително третиране на битови отпадъци“, а именно – изискване за наличие на система за управление на здравословни и безопасни условия на труд, сертифицирана съгласно стандарт BS OHSAS 18001:2007 или еквивалентен. Административният орган е приел, че това изискване е в нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОП, вр. чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗОП, което обосновава определянето на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за допусната нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредба за посочване на нередности). Корекцията е определена в размер на 5 % върху допустимите за финансиране разходи от ОПОС.
За да отмени акта за финансова корекция като незаконосъобразен, съдът е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал, че бенефициерът не е допуснал нарушение на разпоредбите на ЗОП. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 10 ЗОП, възложителят може да изисква от кандидата или участника да прилага системи за управление на качеството, вкл. такива за достъп на хора с увреждания. Стандартът BS OHSAS 18001:2007 изисква организацията да определи опасностите за здравето и живота на хората при работа, да оцени рисковете от тези опасности и да предприеме мерки за ограничаване и контрол на риска. Предвид обстоятелството, че в предмета на поръчката е включено и изпълнение на строителство, изискването за наличието на сертификат BS OHSAS 18001:2007 или еквивалентен попада в обхвата на чл. 63, ал. 1, т. 10 от ЗОП и въвеждането му като критерий за подбор не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Неправилен е изводът на съда, че при издаването на акта за финансова корекция е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗОП, възложителите нямат право да изискват от кандидатите или участниците други документи за доказване на съответствие с поставените критерии за подбор, освен посочените в този закон. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 10 ЗОП, за доказване капацитета си за изпълнение на поръчката, възложителят може да изисква от кандидата или участника да прилага системи за управление на качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗОП, когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за управление на качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания, възложителят посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти. Видно от приложимия национален закон, еднозначна е волята на законодателя, че възложителят следва да идентифицира системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти. В същия смисъл е и регламентацията в чл. 62, пар. 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО. Съгласно чл. 62, пар. 1 от посочената директива, когато възлагащите органи изискват представянето на сертификати, изготвени от независими органи и доказващи, че икономическият оператор отговаря на определени стандарти за осигуряване на качеството, включително тези за достъпност за хора с увреждания, те се позовават на системите за осигуряване на качеството, основани на съответните серии европейски стандарти, сертифицирани от акредитирани органи. Те признават еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки. Възлагащите органи приемат и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, когато съответният икономически оператор е нямал възможност да получи такива сертификати в съответните срокове по независещи от него причини, при условие че икономическият оператор докаже, че предложените мерки за осигуряване на качеството отговарят на необходимите стандарти за осигуряване на качеството.
Дефиницията за европейски стандарт е дадена в Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно европейската стандартизация, за изменение на Директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на Директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В чл. 2, т. 1, б. „б“ от посочения регламент е предвидено, че европейски стандарт означава стандарт, приет от европейска организация по стандартизация. В т. 8 на същия член е предвидено, че европейска организация по стандартизация означава организация, посочена в приложение I към регламента. Приложение I към регламента посочва три организации: 1. CEN - Европейски комитет за стандартизация; 2. Cenelec - Европейски комитет за стандартизация в електротехниката и 3. ETSI - Европейски институт за стандарти в далекосъобщенията. Процесният стандарт не е приет от нито една от тези организации, а от Британския институт по стандартизация, поради което не отговаря на дефиницията за европейски стандарт по смисъла на чл. 2, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно европейската стандартизация. Горните съображения потвърждават констатацията на административния орган, че спорният сертификат BS OHSAS 18001:2007 не попада в посочените в чл. 64 ЗОП документи за доказване на съответствие с поставените критерии за подбор. Чрез въвеждане на изискване за представянето му възложителят е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 3 ЗОП (съдът неправилно посочва ал. 2 вместо ал. 3 от същия член). Възложителят необосновано е ограничил икономическите оператори, заинтересовани от участие в поръчката, тъй като е изискал доказване на техническите възможности с непредвиден от ЗОП документ. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност от ръководителя на УО, като при определяне на вида нередност, процентния показател и основата на корекцията не са допуснати нарушения. Горните съображения обосновават извод за законосъобразност на акта за финансова корекция. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу акта за финансова корекция.
При този изход на делото в полза на Министерството на околната среда и водите следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 850 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет) лева за двете съдебни инстанции и 1 700 лв. платена държавна такса за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 567 от 26.09.2019 г. по адм. д. № 807/2019 г. на Административен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община П. срещу Решение изх. № 1-006-0002-2-448/11.07.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда” и главен директор на Главна дирекция „ОПОС” при Министерството на околната среда и водите за определяне на финансова корекция на община П. в размер от 5 % от стойността на допустимите за финансиране по ОПОС разходи по договор № 99-ЗОп/20.05.2019 г., сключен с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД.
ОСЪЖДА община П. да заплати в полза на Министерството на околната среда и водите разноски в размер на 1 850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.