Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на С.А, И.К, П.С и В.И, подадена чрез пълномощник – адвокат Н.К.О се Решение № 296/24.02.2020 г., постановено по административно дело № 2678/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 2320/31.08.2017 г. на Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б, в частта на изменение на ПУП - План за застрояване за УПИ XIII-322 с промяна на устройствената зона от Жм /зона с ниско застрояване/ в Жс /зона за жилищно застрояване със средна височина/ и предвидено ново застрояване от две застройки с височина от 9 м. до 12 м., свързани с едноетажно тяло с височина до 3 м., при установяване на показатели за застрояване в съответствие с ОУП на [населено място] за устройствена зона 2/Жс – височина до 12 м., Кинт. До 2 м., плътност до 70 % и озеленяване – мин. 30 %.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Обосновава се твърдението за допуснати намалени отстояния с проекта, в нарушение на чл. 31, ал. 5 ЗУТ, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт.
Касационната жалба се поддържа от адвокат Н.К по съображения, развити в писмена защита. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответните страни - Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б, К.П и М.Н, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено, след което да се отмени и процесната заповед, като постановена в нарушение на чл. 31, ал. 5 ЗУТ.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При повторното разглеждане на делото, предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е останало изменението на Плана за застрояване за УПИ XIII-322, предвиждащ промяна в характера и начина на застрояването на този имот. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, в оспорената й част.
Основният спор по делото е правен и е свързан с преценката дали новопредвиденото с проекта застрояване е съобразено с изискванията на чл. 31 ЗУТ, регламентиращи минималните разстояния на сградите на основното застрояване до страничните граници на имота. Първостепенният съд е приел, че тези изисквания са спазени, тъй като нормите на чл. 29 - чл. 31 ЗУТ, уреждали изискванията към всяка сграда поотделно, а не към общо предвиденото застрояване в урегулирания поземлен имот. Този извод е неправилен, тъй като не съответства на приложимия материален закон, което обуславя и неправилност на съдебното решение на това основание.
От събраните по делото доказателства и най-вече от графичната част на проекта се установява, че с оспорената заповед се предвижда застрояване на три сгради на основното застрояване в УПИ XIII-322, които са допрени една до друга. Общата дълбочина на трите сгради е 44 м., докато разстоянието от сградите до страничните регулационни линии е 4 м., каквото е изискването на чл. 31, ал. 2 ЗУТ за сгради с дълбочина до 16 м.
При така установените факти, основателно е твърдението на касационните жалбоподатели за приложимост на разпоредбата на чл. 80 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която при допиране на две или повече сгради на основното застрояване в един урегулиран имот, следва да е спазено изискването по чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Тази разпоредба регламентира какви следва да са разстоянията до страничните регулацииони линии, в хипотезата, когато сградите са с дълбочина над 16 м., които логично се увеличават и които в случая не са спазени. Конкретната хипотеза – няколко сгради на основното застрояване, допрени една до друга, е изрично уредена в закона - чл. 80 от Наредбата, във връзка с чл. 31, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, поради което неправилно съдът е приел същата за неприложима.
С оглед на изложените мотиви, проекта за изменение на плана за застрояване е материално незаконосъобразен, тъй като не съответства на посочените по-горе норми, поради което съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед.
При този изход на спора, в полза на касационните жалбоподатели следва да се присъдят сторените от тях разноски в хода на трите съдебни инстанции, които са в общ размер на 3 040 лева, съгласно представения списък.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 296/24.02.2020 г., постановено по административно дело № 2678/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, вместо което постановява :
ОТМЕНЯ Заповед № 2320/31.08.2017 г. на Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б, в частта на одобряване на изменение на ПУП - План за застрояване за УПИ XIII-322 с промяна на устройствената зона от Жм /зона с ниско застрояване/ в Жс /зона за жилищно застрояване със средна височина/ и предвидено ново застрояване от две застройки с височина от 9 м. до 12 м., свързани с едноетажно тяло с височина до 3 м., при установяване на показатели за застрояване в съответствие с ОУП на [населено място] за устройствена зона 2/Жс – височина до 12 м., Кинт. До 2 м., плътност до 70 % и озеленяване – мин. 30 %.
ОСЪЖДА О. Б да заплати на С.А, : [ЕГН], И.К, : [ЕГН], П.С, : [ЕГН] и В.И, : [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3 040 лева. Решението не подлежи на обжалване.