Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.С, чрез процесуален представител, срещу решение №1115 от 22.07.2020г., постановено по административно дело №269/2020г. на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отхвърлена жалба на Стойнева против заповед №79-ЧР-Д/26.02.2020г. на кмета на [община].

С посочената заповед на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл вр. с утвърдено от кмета на [община] длъжностно разписание на общинска администрация Благоевград - дофинансирана с местни приходи, в сила от 26.02.2020г., е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност „Началник-отдел Култура“ с ранг III-ти младши, считано от 27.02.2020г.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба– кмета на [община], чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор и становище. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административен съд Благоевград е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по см. на чл.44, ал.1, т.3 ЗМСМА и чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл орган, при отсъствие на формални основания за отмяна на заповедта по чл.146, т.2 и т.3 АПК, и в съответствие с материалния закон-чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Съгласно чл.172а, ал.2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните,...