Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт К.Й, срещу решение № 3703/09.07.2020 г., постановено по административно дело № 13480/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-15-1233/05.11.2019 г. на директора на СЗОК, и Столичната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на ЕТ „Д-р В.П – Индивидуална практика за първична медицинска помощ“ сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото.

По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, а отменената с него заповед за налагане на санкции да се потвърди като законосъобразна.

Ответникът по касация ЕТ „Д-р В.П – Индивидуална практика за първична медицинска помощ“ с ЕИК 130254151, действащ чрез процесуалния представител адвокат М.П, в писмен отговор и в допълнителна молба изразява становище за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на съда да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лева.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК въз...