Производство по чл.160, ал.6 ДОПК и чл.208 и сл. АПК.
К. Д на Дирекция „ОДОП“-Варна моли да бъде отменено решение № 2350/04.12.2019 г. по адм. д. № 1707/2015 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № Р-08-1304812-091-01/29.01.2015 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в молба, имаща характер на становище по същество. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъдат присъдени разноски по 4483,31лв за всяка инстанция без оглед изхода на спора. Моли РА да бъде отменен изцяло или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. По касационната жалба на другата страна по съображения в молба, имаща характер на становище по същество, поддържа, че е неоснователна.
Същият касатор е подал частна жалба против определение №1021/26.05.2020 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба за допълване/изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че са нарушени процесуалните правила, като не е приложен чл.161, ал.3 ДОПК и липсват мотиви. Моли определението да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски 4483,31лв.
Втора касационна жалба е подадена от „Земеделие“ ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м.10.2013 г. 58 837,90лв данък върху добавената стойност със 7224,10лв лихви. Поддържа, че решението в тази част е неправилно поради допуснати отменителни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмено становище. Моли РА в тази част да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски по списък. По жалбата на другата страна по съображения в писмено становище моли да бъде отхвърлена. По частната жалба поддържа, че е неоснователна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и на частната жалба, и за неоснователност на втората касационна жалба.
Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-08-1304812-091-01/29.01.2015 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за м.4 и 9.2013 г. общо 111 580,36лв данък върху добавената стойност и 17 688,89лв лихви общо, като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В РА задълженията са определени на основание чл.68, ал.1, чл.69, ал.1 и чл.70, ал.5 ЗДДС, тъй като доставките за ревизираните периоди м.4, 9 и 10.2013 г. на царевица от „Р.А.Ш и Ко“ ООД и „Тера агро инвест 2013“ ЕООД, и на амониев нитрат от „СМРМ Т-инвест“ ООД не са осъществени.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях относно доставките по две фактури на „СМРМ Т-инвест“ ООД. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице в РА за м.10.2013 г. Правилен е изводът на съдът, че не е доказано приемо-предаване на фактурираният амониев нитрат от доставчика на получателя, поради което не е доказано настъпване на данъчно събитие, основание за начисляване на данък върху добавената стойност, възникване на право на приспадане на данъчен кредит и основания да бъде упражнено от ревизираното лице. Представени са доказателства за извършен превоз в същите дни със същите камиони на превозвача на други стоки и друг получател. Съдът правилно е преценил показанията на разпитаният свидетел като неконкретни и неустановяващи приемо-предаване на фактурираният амониев нитрат. Доводът в касационната жалба на дружеството за доказано осъществяване на доставките с представени приемо-предавателни протоколи, осчетоводени от ревизираното лице и доставчика, и плащане на цената по банков път е неоснователен. Счетоводните записвания не са достатъчни, за да се приеме, че фактурираните доставки са осъществени. Приемо-предавателните протоколи са частни документи, които следва да бъдат потвърдени от останалите доказателства по делото. За да се приеме, че стоките са индивидуализирани чрез приемо-предаване следваше да се представят годни писмени доказателства, потвърждаващи този факт – подписани товарителници от изпращач, превозвач и получател, редовни кантарни бележки с подписи на претеглил, приел, предал, превозвач, складови разписки за изписване и заприходяване на стоката от доставчика и получателя, каквито по делото липсват. Законосъобразен е изводът на съда, че условие за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е да е осъществена доставка от издателя на фактурата. Обосновано съдът се позовал на практиката на СЕО и СЕС, която за признаване на право на приспадане на данъчен кредит изисква получателят да разполага с фактура, доставката по която да е осъществена от издателя на фактурата. В този смисъл – решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други.
Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.
Съдът е отменил РА в частта за определени задължения по ЗДДС с лихви за м.4 и 9.2013 г. по фактури на „Р.А.Ш и Ко“ ООД и „Тера агро инвест 2013“ ЕООД за доставка на царевица, като е приел, че са представени достатъчно доказателства за осъществяване на доставките по фактурите на двамата доставчици. Изводът е направен след преразказ на доказателствата, без да е преценена доказателствената им стойност по чл.236, ал.2 ГПК. Не е обсъдено правното значение на липсващите подписи в кантарните бележки, пътно-прехвърлителните разписки и товарителниците за тяхната доказателствена стойност. Относно доставките от „Тера агро инвест 2013“ ЕООД на стр.26 от решението съдът е приел, че ревизираното лице без доставките от „Тера агро инвест 2013“ ЕООД не би могло да осъществи извършените последващи доставки предвид данните за собствено производство и доставките и от други фирми.
Изводът е необоснован. Вещото лице е изработило заключенията без да извърши анализ от такъв характер, като включи в изчисленията и данните за собствено производство и доставки от други фирми. В нарушение на чл.193 ГПК съдът не е открил производство по оспорване на доказателствата след направеното оспорване от данъчната администрация на представените документи за приемо-предаване на фактурираните стоки. В нарушение на чл.193, ал.2 ГПК не е взето становище на другата страна ще се ползва ли от оспорените доказателства, в нарушение на чл.193, ал.3 ГПК не е указана доказателствената тежест на страната, представила документите. Допуснатите процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото в тази част са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка.
Решението като неправилно в тази част следва да бъде отменено. Предвид забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се задължи ответникът да посочи кои доказателства оспорва, да се изпълни процедурата по чл.193, ал.2 и 3 ГПК, да се обсъди доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и да се обсъдят доводите на страните. Предвид изхода на делото решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. Следва да бъде отменено и обжалваното определение №1021/26.05.2020 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба за допълване/изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2350/04.12.2019 г. по адм. д. № 1707/2015 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № Р-08-1304812-091-01/29.01.2015 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС за м.4 и 9.2013 г. общо 111 580,36лв данък върху добавената стойност и 17 688,89лв лихви общо, а също и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ определение №1021/26.05.2020 г. по адм. д. № 1707/2015 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.