Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София срещу Решение № 2719/03.06.2020г., постановено по адм. дело № 9064 по описа за 2019 г. на Административен съд – София град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221418002638-091-001 от 18.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта потвърдена с Решение № 1229/17.07.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при Централно управление на Националната агенция за приходите и осъдена НАП да заплати на „Т. А. Г ЕУ“ ЕООД разноски в размер на 3150 лева.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на отказаното право на данъчен кредит, се твърди, че неправилно съдът приел реална доставка на автомобил от доставчик „Т. Т 17“ ЕООД, след като е игнорирал всички събрани доказателства и обосновал извода си само въз основа на свидетелство за регистрация на МПС на името на ревизираното дружество. По отношение на доначисления ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за неотчетени в счетоводството на жалбоподателя инвойси за м. 03.2018 г. на стойност 4 215,00 евро /8 243,82 лв./, издадени от INTERTRUCKRENTAL, S.L., Испания, се твърди, че съдът неправилно приел, че в същите не се съдържат данни за настъпило данъчно събитие и конкретно осъществена доставка с получател ревизираното дружество „Т. А. Г ЕУ“ ЕООД. По подробно изложени доводи, моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо...