Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от юрисконсулт А.П, срещу решение № 3702/09.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13559 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 353/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/. Според касатора първоинстанциоинното решение не съдържа отговор на оплакванията от първоинстанционната му жалба. Ревокира и доводите срещу АУПДВ от първоинстанционното оспорване – за липса на форма на акта и за значението на несъответствието между декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВодите и информацията по чл. 194б, ал. 3 от закона. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на АУПДВ.

Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения АССГ АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, са установени в тежест на [фирма] задължения за такса за водовземане от повърхностен воден обект води за отчетен период 2018 г. по разрешително № 003534/17.02.2005, продължено с решение № 287/19.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите в общ размер 3 747.02 лева с лихви за забава 262.31 лева. Задължението за такса е определено за пропуснато годишно количество вода с обем 4 460 736 куб. м. при цена 0.0012 лева и коефициент на корекция 0.7. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 194, ал. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) във вр....