Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Районна потребителна кооперация (РПК) - гр. Г., с ЕИК 000794542, представлявана от председателя на управителния съвет - И.П, чрез процесуален представител адв. И.И, срещу Решение № 157 от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 245/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – С. З, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице (РЛ) за прогласяване нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р-16002414000335-091-01 от 13.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 111/22.02.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. П. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с който в тежест на Районна потребителна кооперация - гр. Г. са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2009 г. - 28.07.2014 г. в размер на 173 378, 52 лева, с прилежащи лихви в размер на 57 328, 54 лева или общо 230 707,06 лева, и Районна потребителна кооперация - гр. Г. е осъдена да заплати на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 144,14 лева.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, поради което е обосновал неправилни правни изводи за валидност на административния акт. В тази връзка, на първо място се излагат възражения за нищожност на РА като следствие от това, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002414000335-020-01/26.08.2014 г. не е издадена от...