Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.С, чрез процесуален представител, против решение №2466 от 12.05.2020г., постановено по адм. д. №7977/2019г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменено решение №345/31.05.2019г. на КЗД, по жалба вх.№44-00-1979/24.06.2019г. на М.С, против т.V от него, и по жалба вх.№16-00-27/21.06.2019г. на Национален институт за недвижимо културно наследство, с представляващ Директора Д.Д против т.I, т.II и т.III от него, и вместо него е постановено оставяне без уважение жалба вх.№44-00-3087/01.08.2018г. на М.С до КЗД, заедно с всички уточнения съм нея.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и писмена молба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът– Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител в писмено становище смята касационната жалба за основателна. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът– Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, чрез процесуален представител, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С цитираното решение №345/31.05.2019г., постановено по преписка №532/2018г. на трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, по оплаквания на Станоева за дискриминация осъществена на основата на признак „лично положение“ и нарушение на чл.14, ал.1 и чл.15 ЗЗДискр., КЗД:
I.Установява, че ответната страна Национален институт за недвижимо културно наследство, представлявано от арх.Д.Д - директор, с неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения, в периода от 17.09.2018г. до настоящия момент, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.14, ал.1 ЗЗДискр. вр. с разпоредбата на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., във вр. с §1, т.7 ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по отношение на М.С.
II.Налага на осн. чл.80, ал.1 ЗЗДискр. на ответната страна Национален институт за недвижимо културно наследство, представлявано от арх.Д.Д - директор, глоба в размер на 250лв. за установеното в т.I нарушение.
III.Предписва, на осн. чл.47, т.4 ЗЗДискр. на ответната страна Национален институт за недвижимо културно наследство, представлявано от арх.Д.Д - директор, да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основата на признаците, изброени в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава.
V.Оставя без уважение жалба с вх.№44-00-3087/01.08.2018г. и допълнения към нея по описа на КЗД, подадени от М.С.
При постановяване на обжалвания съдебен акт Административен съд София-град е приел, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване изискванията за писмена форма и административнопроизводствените правила, но изцяло материално незаконосъобразно.
Съдът е счел, че решението на КЗД по т.I e незаконосъобразно, защото КЗД се е произнесла във вр. нарушение по чл.14, ал.1 ЗЗДискр., обаче извършено не от работодателя директор на НИНКН, който според съда е възможният субект на такова нарушение, а от НИНКН, който е бил конституиран неправилно от като ответник в административното производство. Същевременно е счел, че АО се е произнесъл във вр. с нарушение, което е извършено след релевантния период /извършено в периода 17.09.2018г.-21.05.2019г., при положение, че релевантния период спрямо клеймото на жалбата е 30.07.2015г.-30.07.2018г./, свързано с дискриминация по признак „лично положение“, при липса на доказателства или поне индиции относно твърдението на Станоева, че е дискриминирана, защото „не е достатъчно послушна пред прекия си ръководител“.
Според съда произнасянето на КЗД по т.I се явява и недопустимо, защото излиза извън релевантния период, което наложило съда изрично да изведе предмета на произнасяне, с който КЗД всъщност била сезирана, а съдът е квалифицирал акта на КЗД в тази част като незаконосъобразен.
АССГ е достигнал до извод, че доколкото т.II и т.III от решението на КЗД са пряко относими и постановени в резултат на установеното по т.I от АА нарушение то и те се явяват незаконосъобразни-няма фактически основания за постановяването им.
В обобщение съдът се е произнесъл по същество, като е приел, че през релевантния период Станоева не е била дискриминирана от работодателя си по посочения от нея признак- „лично положение“.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че решението на Административен съд София-град е валидно, но недопустимо.
Същото е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.172, ал.2 АПК, регламентираща правомощията на съда при отмяна на оспорения административен акт. Именно акт на КЗД по чл.47, т.1-4 ЗЗДискр., постановен в качеството й на административен орган, е предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, който в производство по чл.68 ЗЗДискр. следва да се произнесе с решение, с което може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването/ чл.172, ал.1 и ал.2 АПК/. Установявайки порок, водещ до унищожаемост на оспорения акт, съдът може да го отмени, изцяло ли частично, или да го измени, като съдебното решение в този случаи е с конститутивен характер, прекратявайки или съответно създавайки правоотношения/при изменение на акта/.
В процесния случай, с диспозитива на обжалваното решение съдът е отменил обжалвания акт изцяло /включително по жалба на М.С, касаеща само част от решението на АО, т. е. следва да е налице поне частична основателност жалба вх.№44-00-3087/01.08.2018г. на М.С до КЗД /, като едновременно с това е оставил без уважение жалба вх.№44-00-3087/01.08.2018г. на М.С до КЗД, заедно с всички уточнения към нея, т. е. жалбата на лицето, инициирало административното производство, по която съдът отменя част от решението на АО.
Произнасянето на съда по подобен начин, и то без допуснатото противоречие, би било допустимо евентуално при контрол върху акт на особена юрисдикция, чиито актове са с правораздавателен характер, какъвто не е процесното решение на КЗД, и при изрична уредба, касателно правомощията на съда.
Установената при проверката недопустимост, засяга решението в неговата цялост, поради което следва да се постанови обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Независимо от горното, мотивите съдебния акт са в противоречие с диспозитива и са несъответни на приетите по делото доказателства, поради което при новото разглеждане на делото съдът следва при съвкупна преценка на всички събрани доказателства, вкл. преценка на наведените доводи на жалбоподателите, да даде отговор на относими за решаване на спора по делото въпроси: Какво съдържание е възприел административния орган в оспорения акт на заявения от жалбоподателката признак „лично положение“ във вр. с релевираните оплаквания за дискриминация по чл.14 и чл.15 ЗЗДискр.; При заявена защита по реда на Глава втора, раздел I от ЗЗДискр., има ли пречка работодател да е Национален институт за недвижимо културно наследство, предвид служебното правоотношение на дискриминираното лице, назначено по реда на ЗДСл, като се разграничи органа по назначаване от съответната администрация, в системата на която М.С е изпълнявала служебните си функции за процесния период, след което съдът се произнесе налице ли е установената от органа дискриминация по възприетия от него признак предвид визираното неравно третиране от жалбоподателката Станоева; Нарушение на административнопроизводствените правила или на материалния закон е неправилно конституирана страна от административния орган в проведеното административно производство, и какви биха били последици при отмяна на акта в двата случая, включително с оглед правомощията на първоинстанционния съд; Налагането на административно наказание „глоба“ по т.II оспорения акт във вр. с установения дискриминатор по т.I от решението какви последици има относно заявените оплаквания на жалбоподателя Национален институт за недвижимо културно наследство при извършения контрол за законосъобразност от първостепенния съд.
С оглед допуснатото нарушение по чл.209, т.2 от АПК, касационните доводи за неправилност на съдебния акт не следва да се обсъждат.
При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание на основание чл.221, ал.3 АПК състав на Пето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №2466 от 12.05.2020г., постановено по адм. д. №7977/2019г. по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.