Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция на околна среда, подадена чрез пълномощник, против Решение № 3385 от 29.06.2020 г. по адм. д. № 2932/2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на агенцията срещу Решение от 26.02.2020г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020, с което не е верифициран разход в размер на 1 061 953.20лв.,представляващи безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по искане за междинно плащане №15/20.12.2019г.
Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че твърдяната хронология на изпълнение на дейностите по договор № 3723/09.04.2019г. с ДЗЗД „Е. Н 2000“ е логически свързана и съобразена с определените за допустими за финансиране дейности по утвърденото проектно предложение. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, с което оспореният административен акт бъде отменен. Претендира съдебни разноски.
Ответникът - Ръководителят на УО на Оперативна програма Околна среда 2014-2020, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебна проверка пред административния съд е Решение от 26.02.2020г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020, с което не е верифициран разход в размер на 1 061 953.20лв.,представляващи безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по искане за междинно плащане №15/20.12.2019г.
С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на Изпълнителна агенция на околна среда, срещу цитираното по-горе съдебно решение.
За да постанови този резултат съдът е приел, за установено от фактическа страна следното:
С искане за междинно плащане № 15 на стойност 1 061 953.20лв. ИАОС е поискала верифициране на извършените разходи, по фактура №0000000001//18.10.2019г с издател ДЗЗД Е. Н 2000. С договор №3723/09.04.2019г с ДЗЗД Е. Н 2000 с предмет“ Контрол и валидиране на резултатите от извършените анализи и проучвания на видовете и природните местообитания в България“, предмет на докладване съгласно чл.17 от Директивата за местообитанията и чл.12 от Директивата за птиците са предвидени два етапа на изпълнение. В първия се включва дейност 1 – теренни проверки на екипите на изпълнителите по обособени позиции 1 и 2 и дейност 2- контрол на качеството на попълнените от изпълнителите по обособени позиции 1 и 2 полеви формуляри. Във втория етап се включва дейност 3 - контрол на качеството на извършените от изпълнителите по обособени позиции 1 и 2 анализи на данните, оценки на състоянието на видовете и природните местообитания и попълнените формати на докладване.
В проектното предложение на ИАОС се предвиждало изпълнението на проекта в следната хронология: 1. Да се разработят съответните методики за мониторинг и методики за оценка на състоянието;2. извършване на теренни проучвания на територията на цялата страна /без морските пространства/ чрез прилагане на методиките за мониторинг по т.1; 3.изготвяне на оценки на природозащитното състояние на видовете и природните местообитания на база обобщените данни от теренните проучвания и наличнит еданни за видовете и природните местообитания. Докладите с оценки се изтогвят след приключване на теренните проучвания и обобщаване на резултатите от тях.; 4. Докладване на ЕК чрез попълване на информацията във форматите за докладване по двете директиви. До бенефициера в тази връзка е изпратено писмо чрез системата ИСУН на 03.02.2020г с указание да представи становище от ръководителя на проекта относно качеството на набраните данни, представени на ЕК във връзка с извършеното докладване по двете директиви, като в представения от ДЗЗД Е. Н 2000 доклад за изпълнение на дейностите по етап 2 е описано, че докладването на ЕК по чл.17 от Директивата за местообитанията и чл.12 от Директивата за птиците е извършено без наличието на информация за извършени теренни проучвания. Според административния орган хронологията на изпълнение на дейностите по договор № 3723/09.04.2019г с ДЗЗД Е. Н 2000 е логически свързана и е съобразена с определените за допустими а финансиране дейности по утвърденото проектно предложение. Съгласно същата качественото изпълнение на предвидените в етап 2 дейности е невъзможно без преди това да бъдат извършени дейностите, заложени в етап 1, което прави невъзможно и постигането на заложените в дейността по утвърденото проектно предложение цели и резултати. С писмо от 10.02.2020г бенефициерът е уведомил УО на ОПОС,че към техническия отчет е представено становище от ръководителя на проекта относно качеството на набраните данни и информация, представени на ЕК във връзка с извършеното докладване по двете директиви. Въз основа на изложеното УО на ОПОС е приел, че на осн. чл.64 ал. вр. чл.57 ал.1 т.6 ЗУСЕСИФ вр. чл.19 ал.3 т.1 б. д от Наредба № Н-3/22.05.2018г разходите са нецелесъобразни и недопустими и несъответстващи на заложената по договор 3723/09.04.2019г с изпълнител ДЗЗД Е. Н 2000 техническа спецификация, тъй като липсва съответствие и коректност на документи, предвидени в сключения договор, като необходимо условие за извършване на плащане и съществуването на адекватна одитна следа, поради което и отказал верифицирането им.
При така изложените факти съдът е приел, че административният акт, с който е отказана верификация на средства в размер на 1 061 953,20лв. е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 25, ал. 4 и чл. 40, ал. 6 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, чл. 5 от Устройствения правилник на МОСВ/ заповед № РД-ОП-11/04.02.2020г на МОСВ, в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 АПК) писмена форма. Съдържа както фактическите така и правни основания за издаването му/чл.59 ал.2 т.4 от АПК/. Спазена е процедурата по чл.60-68 ЗУСЕСИФ. Съобразен е с материалния закон и с целта на закона. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.
Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Обоснован е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и при правилно приложение на материалните разпоредби.
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 57, ал.1 ЗУСЕСИФ разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия:1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2;2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи;3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство;5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система;6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.Съгласно чл.62 ал.3 от ЗУСЕСИФ Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
Чл. 63. Ал.1 от закона предвижда, че Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато:1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима;2. не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І;3. има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи;4. представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация.
Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода
В случая налице е именно хипотезата на чл.57 ал.1 т.6 ЗУСЕСИФ. От фактите изложени по-горе по безспорен начин се установява, че е налице хипотезата на чл.19 ал.4 т.1 б."д" от Наредба Н-3/2018г, а именно че липсва съответствие и коректност на разходооправдателните документи и съществуването на адекватна одитна следа. Видно от договор №3723/09.04.2019г на ИАОС с ДЗЗД Е. Н 2000 с предмет „Контрол и валидиране на резултатите от извършените анализи и проучвания на видовете и природните местообитания в България“, предмет на докладване съгласно чл.17 от Директивата за местообитанията и чл.12 от Директивата за птиците са предвидени два етапа на изпълнение. В първия се включва дейност 1 – теренни проверки на екипите на изпълнителите по обособени позиции 1 и 2 и дейност 2- контрол на качеството на попълнените от изпълнителите по обособени позиции 1 и 2 полеви формуляри. Във втория етап се включва дейност 3- контрол на качеството на извършените от изпълнителите по обособени позиции 1 и 2 анализи на данните, оценки на състоянието на видовете и природните местообитания и попълнените формати на докладване.
В проектното предложение на ИАОС е предвидено изпълнението на проекта в следната хронология: 1. Да се разработят съответните методики за мониторинг и методики за оценка на състоянието; 2.извършване на теренни проучвания на територията на цялата страна /без морските пространства/ чрез прилагане на методиките за мониторинг по т.1; 3.изготвяне на оценки на природозащитното състояние на видовете и природните местообитания на база обобщените данни от теренните проучвания и наличните данни за видовете и природните местообитания. Докладите с оценки се изготвят след приключване на теренните проучвания и обобщаване на резултатите от тях.; 4. Докладване на ЕК чрез попълване на информацията във форматите за докладване по двете директиви.
Предвид изложеното правилен е изводът на административния съд, че не съществува възможност качественото изпълнение на предвидените в етап 2 дейности да се извърши, без преди това да бъдат извършени дейностите, заложени в етап 1, тъй като по същество това/ неизвършването на дейностите в етап 1/ прави невъзможно и постигането на заложените в дейността по утвърденото проектно предложение цели и резултати. По делото не е спорно, че теренни проучвания не са извършвани преди изготвянето на доклада, Липсата на теренни проучвания освен, че води до пропускане на цял един етап от дейността по договора, залегнал също така и в проектното предложение, но по същество води и до наличието на формални изводи по чл.17 от Директивата за местообитанията и чл.12 от Директивата за птиците, които биха били произволни, без да са направени съответните теренни проучвания. Доколкото се изиска плащане да се осъществи за изпълнението на дейност 3, то за да има адекватна одитна следа за това е нужно да има изпълнение на дейностите 1 и 2, което очевидно не е налице. Познаването на конкретните видове, техните популационни характеристики в отделните находища, както и спецификите на природните местообитания като сложен природен комплекс изискват експертен капацитет и практика в теренни условия. Правилно административният съд е приел, че дейностите по докладване по чл.17 от Директивата за местообитанията/, както личи и от нейното заглавие/ са резултат от провеждането на мониторинг и на научни изследвания, които са неосъществими, без да се съблюдават разписаните от самия бенифициер хронология и етапи на реализиране на проекта, Логичната последователност на заложените в договора дейности по изпълнението на обособени позиции 1 и 2 изискват теренни проверки и проучвания, които не са осъществени, а именно чрез тях се събират данните, които могат да послужат за анализ за целите на двете Директиви. За същите следва да налични и множество документи и формуляри, доказващи спазването на задълженията по договора и проектното предложение на ИАОС като липсата им представлява основание по чл.57 ал.1 т.6 ЗУСЕСИФ за непроследимост на одитна следа за процесните разходи, които са представени за верифициране .По този начин не е възможно да се провери качеството и обективността на попълнените данни в доклада на бенефициера до ЕК,тъй като неизвършването на дейностите от етап 1 по обособени позиции 1 и 2 не позволява да се изпълни и дейност 3,чието заплащане е претендирано пред УО на ОПОС.
Предвид изложените съображения правилен е и крайният извод на АССГ, че разходите по договора с ДЗЗД Е. Н 2000 в размер на 1 061 953,20лв, представляващи БФП по искане за междинно плащане №15/20.12.2019г спрямо описаното пректно предложение са недопустими на осн. Чл. 57 ал.1 т.6 ЗУСЕСИФ.
Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт и като е отхвърлил жалбата срещу него АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева предвид фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл.25, ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.144 АПК.
Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3385 от 29.06.2020 г. по адм. д. № 2932/2020 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на Министерство на околната среда и водите съдебни разноски в размер на 300 триста/лева
Решението е окончателно.